С мнозинство от 8 срещу 3 гласа най-висшият съдебен орган в Обединеното кралство постанови, че Тереза Мей не може да използва т.нар. кралски прерогативи без допитване до парламента да задейства член 50 от Лисабонския договор. Това дава шанс на законадателите, които са против плановете за Брекзит, да кажат своята дума, макар и да не се очаква като цяло парламентът да гласува срещу стартирането на преговорите. Външният министър Борис Джонсън бе лаконичен след решението, че съдът се е произнесъл, сега парламентът трябва да зачете волята на народа от референдума, а правителството да започне преговорите.
Главният ищец по делото, финансистът Джина Милър, приветства победата в съда. Само парламентът може да даде права на британците. И само той може да ги отнеме. Нито министър-председателят, нито правителството, може да очакват да са необорими и неоспорвани. Парламентът е суверенна институция, каза тя.
Въпреки решението в полза на гласуване в парламента обаче Върховният съд премахна едно потенциално препятствие пред правителството като постанови още, че Тереза Мей се нуждае единственно от подкрепата на британския парламент в Лондон, но не и от одобрението поотделно на парламентите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Правителството се надява да спази определение срок за стартиране на преговорите до края на март.
Това решение не променя факта, че Великобритания ще напусне Европейския съюз. До дни ще представим законодателство, което да предостави на правителството правомощията да задейства член 50 от Лисабонския договор и да започне официалния процес по излизане, посочи министърът за Брекзит Дейвид Дейвис.
Сега обаче, когато процесът за Брекзит става по-прозрачен и достъпен за законодателите, назряват съмнения, дали срокът ще бъде спазен, като се има предвид, че ще отнеме повече време, ако се налага внасяне на поправки по позицията на правителството.
Ясно
Разкъсана облачност