Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Дъбова махала се надяват да имат водопровод

7
Снимка: Радио Видин
Дъбова махала се намира в Дунавската хълмиста равнина, на десния бряг на река Лом. През него минава пътят за Лом. Малко село от българския Северозапад с все по-намаляващо население. Гостуваме в селото преди обяд. Селският магазин е пълен, хората бързат да вземат хляба, и да поемат към домакинските си задължения. На центъра пред кметството жена, назначена по програма премита падналите листа. Разказва, че в селото хората живеят скромно, доходите им са оскъдни и се жалят от безработицата, обхванала целия регион. Само знамената- българското и европейското, сочат, че селото е част от Европейския съюз. Но не и доходите им, под прага на минимума. Мнозина от по-възрастните жители на селото оцеляват благодарение на домашния социален патронаж. Една от тях е баба Павлина, на 92 години. Оплаква се от неволите на възрастта, самотата и страха от несигурния живот днес. Toпла храна и носят от патронажа всеки ден.

Менюто не е лошо, казва бабата и обяснява защо смята, че днешният живот в Дъбова махала отчуждава хората.

"По-добри бяха хората, по-уважителни, ще те посрещне, ще те изпрати човек. Сега стана егоист народът"


СнимкаКметски наместник на Дъбова махала е Цеко Цеков. Освен че управлява селото помага и в семейната ферма. От проблеми и работа не се страхува. За живота в селото се шегува, че тече по-бавно отколкото трафика по главния път до Лом, който преминава на метри от кметството. Проблем за хората е липсата на водопровод, казва кметът.
Интересното е, че средната възраст на населението е около 50 години, половината от 90-тината жители са около 30-те.

"Селото няма водопровод. На последната сесия на Общинския съвет в Бойчиновци се гласува изграждането на Подробен устройствен план за довеждащия водопровод. Стойността на имотите би се покачила евентуално, ако има ВиК. Вода се черпи от кладенци. По-иновативните хора са си сложили хидрофорни инсталации и така захранват с вода баните и пералните си"

Освен липсата на водопровод, имат проблеми и с електрическата мрежа. Честите аварии ги оставят без ток периодически, казва още Цеко Цеков.

Основното училище в селото е закрито отдавна. И днес обаче, в Дъбова махала имат 18 ученика, които ежедневно пътуват до Брусарци с училищния автобус. Гордост за селото е и това, че имат и бебе на няколко месеца.

СнимкаВ стари документи Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала. Народното предание извежда названието на селото от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан. Според други изследвания е заселено от някой си Ахмед арнаутина с прякор Дубата. Дуба се наричала голяма лодка, с която по Дунава се превозвали пътници и стоки, разказват архивите.

Последната част за Дъбова махала е разказана от най-възрастната жителка, 92-годишната Павлина Николова. Спомня си как правели сватбите по три дни някога. А за живота през 21 век, казва, че е дошъл нов свят, малко неразбираем за нея. Обещава ни да дочака стотната си годишнина.

Пълния разказ за живота в Дъбова махала може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00