Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отговорността на политическото говорене и влиянието му в обществото

Снимка: БГНЕС, Колаж: Радио Видин
Дискутираме темата в "Посоките на делника" с Петър Кичашки, директор на Института за модерна политика, Борислав Василев, общински съветник и член на етичната комисия към видинския Общински съвет и Мартен Калеев, писател и общественик.

По думите на Петър Кичашки, "политическата, ако можем да го наречем с цялата тази условност на думата класа, има една тежка отговорност пред хората и това е отговорността да си мерят, така да се каже, приказките. Да внимават в изказа си и в поведението си. Разбира се, това не означава, че политиците не са живи хора. Те също имат право да се пошегуват или да кажат нещо по-пиперливо. Проблемът, недоверието идват оттам, че всъщност понякога, уви в последно време твърде често, сякаш виждаме как политиците говорят и създават, насаждат напрежение. Дори си служат с фалшиви новини, с фалшиви тенденции. Много хора излизат, политически активни, на висок пост, хвърлят в пространството една идея, едно предложение. Това води след себе си гигантски последствия за хиляди хора. Всъщност, една част от политиците не осъзнават отговорността на думите си. Има политическо противопоставяне, което през годините се задълбочава. Има липса на културата на говорене. Виждаме, че има дефицит на оратори. Дефицит на хора, които да изразяват и да защитават една теза по аргументиран и достоен начин, без да унижават и принизяват опонента си."

Според Борислав Василев "политическото говорене отдавна буди сарказъм и усмивки у хората и нещо повече- буди недоверие. Тъй като с годините у нас като емблема, като начин на говорене, що се касае за политиците, са т. нар. приказки на кило, особено по време на избори. Наложи се да се говорят неистини, понякога откровени лъжи. И още по-лошо, този, който ги говори знае, че това, което говори не би могъл да го изпълни, но въпреки всичко той откровено мами, лъже хората с едничката цел да постигне някакви резултати. Политическото говорене има и друго измерение. Става въпрос за т. нар. морално или етично измерение. Това е политическото говорене в пленарната зала- независимо дали е на местно ниво или е парламентарната зала. И тук се забелязват не особено интелигентни изказвания. Нещо повече! И на едното място- в общинските съвети, и в парламента понякога се изказват откровени обиди, говорят се нецензурни думи. Да не говорим за лексиката, граматиката на политическия език, която всеки знае, че е под всякаква критика. В нормалните държави дълго време се учат на политическо говорене, на риторика. Имат дипломи за политици или поне за професии, близки до политиката. При нас нещата са по-различни."

На Мартен Калеев му е трудно да каже какво представлява политическото говорене, защото "бих могъл да използвам един нашенски термин- тюрлю гювеч. В някаква степен се оказва, че политическото говорене трябва да създава някакви политики, да подпомага държавността, управлението на държавата, но се получава нещо много забавно. Такива арбитър елегантиарум, както са се казвали някога, аз не виждам сред днешните политици. Това е по-скоро нещо като тийнейджърско ерчене в много случаи, когато някой влезе в някое студио и иска да надприказва някой. Т.е. няма спокоен изказ, няма елегантност, няма дълбочина. За съжаление, поради процесите, които се развиват не само у нас, разбира се, но на много места, на случайни места, които са високо отговорни, попадат случайни хора, хора на връзките и това създава една дистанцираност. Всеки следващ ден трябва да е по-добър за българина от предишния, а това, за съжаление, ние не го виждаме, не го усещаме и как да го вярваме тогава." 

Още за политическото говорене чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56