Малко над 101 милиона лева са дарени в България през 2017 г. от индивидуални дарители, компании и фондации. Това са данните от годишния анализ на Български дарителски форум. Ръстът в сравнение с предходната 2016 г. е малко над 5 млн. лв. Най-много средства през 2017 г. са дарили фондациите - приблизително 54 млн. лв., следвани от компаниите с над 38,3 млн. лв. И компании, и фондации на първо място даряват за проекти, свързани с образование и наука, и детско и младежко развитие - общо над 54 млн. лв.
Дарителството е доброволен акт, който всеки човек прави в името на нещо или някого - инициатива, кауза, ситуация или нещо друго. Дарените над 101 милиона лева в нашата страна показват, че има достатъчно хора, вярващи, че допринасят за обществото.
Колкото и да се дарява, а България според данните изостава от повечето европейски държави, няма дарителство, което да покрие всички спешни хуманитарни нужди, на мнение е Красимира Величкова, ръководител на Български дарителски форум.
"Вероятно отговорът на въпроса, колко още ще трябва да се дарява, е докато не се промени системата. До тогава ще има нужда да се помага на хората, които се нуждаят от животоспасяващо лечение. Това ще се случи, когато се подкрепят онези организации, работещи за промяна на системата. Гражданите трябва да бъдат активни и да изискват промяна на системата. Няма дарителство нито у нас, нито по света, което може да задоволи и покрие всички спешни хуманитарни нужни. В анализа ние показваме, че 101 милиона са дарени през 2017 година - т.е. 0.1% от Брутния вътрешен продукт. Несравними по обем са средствата, които се даряват от частни дарители, компании и фондации с публичните бюджети. Да се разчита на публични средства - да, те понякога са изключително важни и могат да помогнат, особено в моменти, когато държавата не може да реагира бързо и спешно, но няма как да бъдат покрити всички нужди."
Не от днес или от вчера съществува дискусията за дарителството. Ръководителят на Българския дарителски форум Красимира Величкова подчертава необходимостта от "промяна на системата".
"Системата трябва да се променя, а не да решаваме проблемите парче по парче", категорична е Красимира Величкова и допълва, че въпреки привидното повишение в инвестициите, общата тенденция е на спад. Факт е, че се наблюдава нарастване на процента на дарения от хора.
"Над 5% са дарявали повече компании, фондации и хора, сравнено с 2016. Искам да направя едно уточнение - през последните години имаше спадове в това колко е дарявано, то общата тенденция е на спад въпреки това повишение. Много важно нещо е, че над 54 милиона лева, т.е. над 50% от тези средства, са били за образование, за развитието на младежи. Другото, което е важно, че 10% от даренията са от хора. Това е отлична новина. В страните, които са модел, хората даряват най-много, но тук не е така. Когато повече хора имат усещането, че дори с малко помагат, то тогава повече смислени каузи ще бъдат подкрепяни."
Дали някой ще дари средства или не, изборът е изцяло личен. Хубаво е обаче да си задаваме въпроса, ако дарим, ще има ли промяна. Известна мъдрост твърди, че дори когато знаем отговорите, ние не бива да спираме да задаваме въпросите. Дали говорим за еднократни жестове на съпричастност, или за начин на мислене, в България, като всичко друго, дарителството все още търси своето място под слънцето.
"Хубавото е, че голяма част от дарителите си задават въпроса, какво от това, че съм дал. Проектите са различни - стипендии, възможности за развитие, подкрепа за по-модерни форми. Трудно е да кажем какъв точно е ефектът от тези пари, но инвестирането в образованието се следи от големите фондации", казва още Красимира Величкова.
Тя изразява и мнение, че "там, където дарителите успяват с малко средства да открият добри решения, е хубаво тези добри решения да бъдат модел за публични институции". Дали институциите ще оползотворят и използват подобни модели занапред все още не е ясно, но е възможна опция за малка страна като България, в която дарителството все още изпитва затруднения поради различни причини, сред които са и съмнения на голяма част от хората.
В страната ни все още има негативно отношение към фондациите и неправителствените организации, което личи от названията „грантаджии“ и „соросоиди“, на мнение е Красимира Величкова:
"Всички сме чували думи като "грантаджии" и "соросoиди"- нови думи, налагани от определени среди. Водят се редовни атаки към гражданския сектор и изобщо към всеки активен човек, организация или бизнес. Ако си спомняте, именно затова, че се отчита влошаване на средата за даряване, миналата година имаше опит да бъде прекаран законопроект да бъде ограничено финансирането на определен кръг организации. Такъв тип опит за ограничаване, макар че той не беше успешен, такъв тип действия, те са знак, че гледната точка към гражданския сектор не е като коректив, към който могат да се оглеждат институциите. Гражданският сектор не е неприятел, но е приеман за такъв, като че ли."
За последните 5 години се наблюдават следните основни тенденции в дарителството:
Мненията на различни хора от тези среди са, че без помощ, няма как да има и дарения.
"Изказвам нашата огромна благодарност към една фирма за маркетингови изследвания, която има политика натрупаните бонус точки да бъдат дарявани за благотворителни каузи. Вече повече от година натрупаните средства ни подпомагат в нашата дейност. Ние ги влагаме и в програма "Топъл обяд". Ползваме и средствата в програмата за работа с бездомни лица, която миналата година беше осъществена единствено във Враца", разказва още директорът на БЧК-Враца Гергана Михалчева.
Говорейки за дарителството, трябва да осъзнаем, че то винаги ще бъде между идеала и реалността. Не всеки човек може да бъде насърчен в подобна инициативност, нито е длъжен да вярва в каузата, ако не споделя подобни морални ценности. Истина е, че и не всеки може да отдели, за да помогне. Светът е устроен и така, че всеки ден някой се нуждае от нечия помощ. Светът не може да оцелее единствено от дарителство. Всеки трябва да погледне дълбоко в себе си и да прецени своята позиция. Човек дарява, защото това е ценност за неговата персона, защото е възможно да е възпитан по този начин, и не на последна място - защото заема позиция за промяна, вярвайки че действията му са стъпка напред. Не би било грешно да заключим, че българинът не дарява от излишъка, а от спестяванията си. Но за да се доверим на процеса, образно казано, важна е връзката между дарител и организация. Без дарители, без помощ, няма как да сме полезни на хората в беда, а този процес е двустранен, казва Гергана Михалчева:
"За да дарят хората, те трябва да са сигурни, че средствата ще бъдат използвани подходящо, точно за целта. Това е нашата сила - във всяка кампания ние се обръщаме към хората, но им показваме и отчет за всяка стотинка. Всяка от тези цифри е проверима. Насреща пък имаме хора, които са получили подкрепа и помощ. БЧК затова е най-предпочитаната организация, към която хората проявяват доверие. Хората ни дават своите суми и ние подпомагаме хората в бедствени ситуации."
От 2003 година политикът Борислав Великов, който е бивш председател на Народното събрание и бивш народен представител от област Монтана, прави дарения, отпускайки от депутатската си заплата стипендии на талантливи младежи. Днес Борислав Великов дарява лични средства - за стипендии на десет студенти и трима ученици. За него да помага е призвание, което носи в себе си:
"Тази идея e доста отдавна, някъде през 2003 година, когато бях в първия мандат като народен представител на Северозападна България от област Монтана. Бях дарил цялата ми заплата като народен представител, тогава това бяха 14 900 лева. Една журналистка ме попита, защо дарявам на всеки, който поиска, вместо да поощрявам младите, които учат. Това ми подейства като подтик и преосмислих дарителската си политика, оформяйки я по-ясно. Започнах да набирам чрез училищата и съответните учителски съвети и кметства такива деца, които се учат добре, но са от социално слаби семейства - например бащата е починал или майката е болна. Така от 2003 година до ден днешен, независимо че имаше периоди, в които не съм народен представител. В момента не съм, но продължавам с лична средства да поддържам тези деца. За миналата година имам десет студенти и трима ученици, които са стипендианти. Стремя се да бъда полезен за онзи край."
Борислав Великов се радва, че помощта, която осигурява, позволява на талантливи млади хора да останат в България и да търсят развитието си тук:
"Аз мисля, че е хубаво да се помага, но е важно и какво мислят децата и тези, които са завършили, стъпили са си на краката. Ние правим годишна среща, която е нещо като доклад, в която информират докъде са стигнали, как са завършили, как се движат. Случва се да кажат, че са стъпили на краката си и помощта е по-добре да бъде насочена към други деца. Говорим за 50 деца, 50 младежи, които остават в нашия край и работят там. За мен това е нещо полезно за всички ни и най ме радва, че 99% остават в България."
Да инвестира в младежта - т.е. в бъдещето, е избрал категорично бившият председател на Народното събрание. Делото му е доброволно и го прави щастлив, въпреки че инвестираните суми не са малки.
"Темата защо няма доверие към всеки дарител е дълга, но аз мисля, че някои хора съзират нещо нечисто в тези дарения. Аз съм с чиста съвет, защото избирам да ползвам заплатите си по различен начин. Не искам да строя къща или да си купувам яхта, аз искам да дарявам на тези, които нямат възможност, но притежават талант. За мен това е правилният път и който може да помогне, нека да го прави. Ако не може, да не завижда. Не всяко дарение е фалш", изразява позицията си Великов.
В Европа работят над 144 000 фондации, чиито дарения миналата година са възлезли на повече от 60 милиарда евро. Каузите, в които тези средства се инвестират, са изключително разнообразни - от наука и опазване на природата, през социални услуги, образование и здравеопазване, човешки права и демокрация до младежки дейности и развиване на изкуството и културата на Стария континент.
Държавният глава Румен Радев обяви, че ще даде още време преди връчването на папката за съставяне на редовно правителство, определяйки като безотговорно поведението на политиците. Първият мандат ще отиде в най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ-СДС. Преговорите между партията на Борисов, Демократична България, БСП и Има такъв народ..
Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да..
Строителството на най-големия инфраструктурен обект в Северозападна България започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на региона няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството обеща, че този проект ще е приоритетен за държавата, ще се..
Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта..
Регистрираните безработни лица средномесечно в област Видин за периода януари – ноември 2024 година са 4 053. Равнището на безработица в областта е 14.8%, а от януари до ноември 2024 година на работа са п остъпили общо 2 888 души. Област Видин е с дял 2.6% от общо регистрираните средномесечно безработни лица в страната (155 181) за..
На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..
Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника". "Тревожно е забавянето на строителството на новия..