Жителите на Динково готови да вземат правосъдието в свои ръце

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• 11.01 Сегмент от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Както повечето села в Северозапада, Динково също има интересна история и е разположено в район с прекрасна природа. Това обаче не е достатъчно, жителите му, ако не богато, поне да живеят по-спокойно. 

В края на миналата година Динково стана печално известно със случая, при който крадци влязоха през нощта в дома на 85-гдишния Петко Адамов, пребиха го и откраднаха пари и вещи. Само през декември, самотно живеещият старец е обиран няколко пъти. Той получава минимална пенсия, няма ток, а къщата му е пред разпадане.

Случаят с дядо Петко не е изолиран. Хората в селото разказват, че живеят в страх, а по-младите твърдят, че ако обирите продължат, ще вземат правосъдието в свои ръце и тогава ще стане лошо:

"Крадат всичко, каквото видят. През лятото нищо не мога да обера от градината си- всичко ми го крадат. Аз плащам водата, с която поливам и си садя градина не за техните, а за моите нужди... Проблемът идва от една ромска фамилия пришълци, които отскоро си купиха къща и се заселиха в селото и от които вече няма спасение. Те не се спират пред нищо", оплакват се местните.

По-възрастните жители на селото твърдят, че животът им е ад. Заради набезите на крадците, признават, че барикадират вратите и прозорците на домовете си и се молят да не са следващите пострадали. Решени са да направят подписка за изселването на проблемната фамилия, защото вече им е дошло до гуша.

"Да се махат, не ги искаме. Пребиха баща ми. Нападнаха го в кухнята, докато съм била горе в къщата. Заварих го с окървавена глава, а вратата - разбита. Накрая се оказа, че извършителят е неизвестен. В това село обаче поразиите правят едни и същи хора и всички ги знаят... Оня ден ми взеха брадвата, с която си сека дървата. Сега нямам с какво. Пазят ме през деня и като видят, че тръгвам с колата, веднага влизат в къщата ми и правят тараш... Влизат когато си поискат. Обират ме вече няколко пъти. Има едни непълнолетни деца, особено едното - на около 12-13 години, от което няма спасение. За него няма никакви прегради... Толкова пъти вече ми разбиха къщата, че нямам думи. Казвам на родителите му, че отново ми е влизал в дома, тях обаче не ги интересува. На училище не ходят, с една дума- никой не се занимава с тях. Обадихме се на директора на училището да предприеме мерки, но и там нищо не направиха. Взимат ги само за бройката и повече никой нищо не го интересува... Хубаво е полицията да обръща по-голямо внимание на тези, които карат коли без книжки. Тук са доста. А и крадените вещи ги прекарват с коли...", оплакват се жители на селото. 

Кметът на Динково признава, че сам не може да се справи с проблема. Обяснява, че дори хората да чуят, че на двора им се вдига шум, нямат смелостта да излязат. Те не са подготвени да се противопоставя посред нощ на нагли крадци, влезли в дома им и готови на всичко. Още повече, че голяма част от къщите в селото са необитаеми и са лесна мишена за крадците.

"Основният проблем при нас е застаряващото население. Засега никой не е проявил интерес за купуване на къща в селото. Другият проблем са набезите, от които няма отърване. Полицията ги хваща, но само след 24 часа те са пуснати и се прибират с още по-голямо самочувствие и наглост. Сякаш нищо не е станало. Това е голям проблем в нашето село. Заради обезлюдяването на населените места в района, почти няма къща, която да не е обирана. Тръгват от аретирите на къщите, после разбиват врати и дограми за огрев. Нищо, че има достатъчно дърва и възможност за енергийни помощи, те просто така са си свикнали ... Поради тази причина, дори възрастни хора в пенсионна възраст, които няма какво да правят в града, отказват да се заселят тук. И така- проблемът е, че кражбите остават безнаказани заради вратичките в закона, а ние страдаме. 

Въпросната ромска фамилия се появи в селото ни преди 7- 8 години, след като са били изгонени от ромите в квартал "Чорлево" в Дреновец. Самите роми ги набили и изгонили заради кражби. После се заселили в Динково, купили имот и сега не можем да се отървем от тях. Те са от тези, дето ходят на просия в Швеция. Селото се успокоява само , когато те са на гурбет. Върнат ли се, Динково е като разбунен кошер... Колко пъти се опитвах да се оправя с тях, нищо не помага. Единият от тях миналата година с прашка счупи две от уличните лампи. Ей така- за удоволствие. Мъчим се да излезем от този омагьосан кръг, но засега нищо не помага.  

А мечтата ми, когато се върнах в селото, бе да му вдъхна нов живот и да докажем, че и в малките населени места от Северозапада може да се живее добре. Аз съм кореняк в това село, фамилията ми го е създала преди 150 години и исках да го напълня отново с хора, както преди 20 години. Сега сме 58 души. Само миналата година съм изпратил 6 човека, а откакто съм дошъл, са 16. Един обаче не се е заселил в Динково през тези години..." - казва със съжаление Георги Дончев.

Как кметът вижда решението на проблема с криминалния контингент в селото, какви планове има за бъдещето на Динково, какво предстои през 2019 година и кои са приоритетите в работата му- чуйте в звуковия файл.