Цън Цон, китайски бизнесмен: "Ако се разчита само на субсидии, провалът е въпрос на време"

"През 2014 година купихме лозята, които обработваме сега. В организацията, в която работя, само аз съм китаец, разчитаме основно на българите, които движат всичко във фирмите. Разчитаме на уменията, знанията, опита и коректността им... Започнахме случайно, търсехме къде да купим ниви, но така се случи, че купихме лозя. Първите година-две ни беше трудно, не познавахме хората, но с времето всичко се оправи... Репутацията се гради бавно и ако една организация е коректна, бързо се разчува, както и обратното... Мисля, че се справяме добре, а хората ни имат доверие"

Масивите- близо 5000 декара, са в землищата на ломските села Станево и Долно Линево. Отглеждат каберне, мерло, совиньон блан, сира, шардоне, траминер. Има и новосъздадени масиви, с капково напояване. Основен проблем и тук, както и почти във всички сектори на селското стопанство, е работната ръка. Стотина души са постоянно заетите, в кампаниите по резитба и гроздобер се возят хора и от други области и региони. За масивите се грижат двама местни агрономи, които влагат душата си в работата.

Според Цън Цон земеделието може да е гръбнакът на икономиката ни, но у нас нещо някъде куца. Не е за подценяване и факта, че на голяма част от хората им липсва инициативност, налице е и недоверието между тях.

"Не може в един бранш да не могат няколко души да се съберат, за да направят обединение...Не мисля, че това е пътят."

Смята, че пътят не е и в по-високите субсидии:

"Ако в една дейност, организация, държава, се разчита на субсидии, провалът е въпрос на време. По начало субсидията трябва да е една подкрепа и ако човек си мисли, че тя е основна и заради нея прави това, което прави- не мисля, че има бъдеще. Във всяка сфера има големи и малки. Всеки трябва да прави това, което прави добре и това, което му харесва..."

Компанията на Цън Цон има и бъдещи планове- да изкоренят нискодобивните лозя, като сведат масива до 2000 декара- за да са по-рентабилни. Имат намерение да си закупят гроздокомбайн- за да са по-независими от работната ръка, имат намерение и да изградят собствена изба- за да са по-независими от прекупвачите.

Младият мъж следи как се развива родната му страна- Китай, но смята България за своя родина:

"В съзнанието ми Родината ми е България. Може би аз познавам Китай малко повече от някои българи..."

Общото и различното в земеделието у нас и в Китай- и за това говорихме с китайския бизнесмен Цън Цон. Нито той, нито приятелката му, имат агрономичеко образование, но е повярвал на хората около себе си и заедно постигат успехи. 30-годишен е, израснал е у нас, и е убеден, че държава, която може да е силна в земеделието, не трябва да се отказва. И че колкото повече една държава е независима по отношение прехраната на населението си, толкова по-добре. Трябва да има и по-далечна визия, последователност и приемственост, както и по-добра комуникация с хората, за да могат те да плануват. За разлика от нашите условия обаче, в Китай земеделието е сред приоритетите на държавата и тя се грижи малко повече за земеделците си - изкупува продукцията им, за тях има и достатъчно данъчни облекчения. Те пък са обединени, и затова може би са силни...

Извън лозарството- Цън Цон e председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения у нас, компанията му има розови масиви в Казанлъшкото поле и изнасят розово масло, представители са на българска компания за производство на пробиотици, имат дялове в IT-компания, която разработва приложения, вещи са и в медийните среди- собственици са на няколко сайта. Разнообразни дейности, които според бизнесмена са интересни и стратегически. Питам- къде е ключът към успеха:

"Да се намерят доверени хора, с които да работим заедно... Да се намери човек, с когото да си имаме взаимно доверие и уважение, да се разчита в трудни моменти- така може да се постигнат много неща, няма нищо непостижимо."

Пожеланието за Китайската Нова година:

"Тук си пожелаваме предимно да сме живи и здрави, а в Китай се пожелават пари и благоденствие. Може би- от двете по малко и да сме по-оптимистични, по-позитивни. Мисля, че хубавите неща се случват на такива хора. И да разчитат на собствените си възможности. В крайна сметка, на този свят не може да се разчита на никой друг, освен на себе си..."

Това, което ни пожелава Цън Цон, не е нещо ново, важното е обаче, да имаме цели, с търпение да ги преследваме и постигаме.

Връщам се към дневния повод- днес е началото на Китайската Нова година, тя ще премине под знака на глигана. В китайската култура дивото прасе е символ на богатството, затова през тази година можем да очакваме да преуспеем.... нужно е само едно- да си повярваме, че можем!