Интернет платформа изважда наяве случаи на насилие над жени

"Нашата идея и най-важна причина, поради която стигнахме до този проект, е, че нямаме такава налична информация,  която да е достъпна за обществото. Държавата не събира статистика за тези случаи на убийства. Затова проучихме ситуацията, като методологията, която използвахме се базира на съдебни решения за периода от 2012 до 2017 година. Ние се обърнахме към всички окръжни съдилища в България от 28-те области. Поискахме справки за съдебните решения, които те имат през годините. Ubita.org съдържа информация за 141 осъдителни присъди. Това са присъди по дела за умишлени убийства, за опити за убийства и по дела за причиняване на смърт по непредпазливост, в следствие на нанесена телесна повреда. Пострадалите са жени, които са жертва на насилие, като за жени ние възприемаме също момичета над 14-годишна възраст. Най-малко 102 са присъдите за умишлени убийства, т.е за довършени убийства, които успяхме да съберем. Трябва да се има предвид, че това не изчерпва всички убийства. Това не е цялата информация, защото има случаи на убийства, които са последвани от самоубийства на извършителите и те не влизат в нашата методология"- казва Рая Раева от Български хелзински комитет, изследовател по проекта "Картографиране на убийствата на жени в България".

7 случая на решени съдебни дела за убийства през периода 2012-2017 година са посочени на интерактивната карта за Враца, 4 са в Монтана. За Видин случаят за този период е само един. Възрастна жена е удушена в дома си, а присъдата на убиеца е 14 години затвор.

Най-често убийците са познати на жертвите, това са техни бивши или настоящи партньори, роднини. В 62 % от случаите жените са убити в домовете си, където би трябвало да са най-защитени. Изследването на Българския хелзински комитет показва, че всяка трета убита жена е била подложена на системно насилие от страна на убиеца си, а всяка десета е търсила закрила от полицията. В много от случаите жените, пострадали от домашно насилие премълчават за него.

"Това е разбираемо до голяма степен. Освен физическото насилие, има много други видове насилие, които възпрепятстват жертвата да потърси помощ. Това може да е финансова зависимост, психически тормоз, така, че е много трудно жена, изпаднала в такова положение да потърси сама помощ. Това е много дълъг процес. Има жени, които дори не осъзнават, че имат такъв проблем, защото те са израснали в среда на насилие и не знаят, че имат право и на друг живот."

Домашното насилие е проблем, за който не се говори, защото това е заложено в народопсихологията ни, разказва пред Йорданка Герасимова жена, която вече го е изпитала. Живяла е месеци наред със страха и унижението от това, което се случва. Тя е една от малкото, които решават да сложат край на ужаса.

"Българинът знае, че за семейните дела извън къщата не се говори. Уверен е,че това, което става в рамките на дома е работа само на хората, които живеят в този дом."

Следва консултация с адвокат, при което съветът е, че нейните показания в съда и медицинското свидетелство след нанесения побой не са достатъчни, трябва да има множество подадени сигнали в полицията, на които да се реагира:

"Ужасът, в който живееш те кара да търсиш помощ навсякъде и в същото време да усещаш върху себе си срама от това, че нещо си прегрешил, че си допуснал в живота си да стигнеш до това положение- на човек, когото тормозят."

20 години приличен съпружески живот, добро семейство, деца. Неизвестно защо, нещата се объркват и следват месеци на психически тормоз, дори и побой. Домашно насилие, страх, болка от случващото се и срам- да не разберат хората.  Но всичко си има граници и Тя решава да вземе живота си в свои ръце- заради себе си и заради децата си. Какви поуки си е извадила и какво ще посъветва жените с нейната съдба:

"В никой случа да не мълчат, да търсят помощ, защото помощта не идва просто така. Тя идва тогава, когато я търсим. Когато ти самият не търсиш начин да излезеш от ситуацията, никой не идва да ти го даде наготово, но винаги се намират хора, които да ти помогнат, заради човещината, която носят в душата си."

Таня Кълцева е адвокат и в практиката си е водила дела за упражнено физическо или психическо насилие срещу жени. Казва, че много трудно жертвата да потърси сама съдебна закрила, защото така проблемът излиза от дома и се официализира.

Анкета сред граждани на Видин показа, че всички отричат насилието под каквато и да е форма. Мненията записа Красимир Каменов.