Видинчани са категорични, че смяната два пъти годишно води до объркване в ритъма им на живот.
"Създава проблеми на здравето, на транспорта и т.н., безпредметно е, назад във времето е имало ефект", казва видинчанин.
Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия, но и да се използва повече светлата част на деня.
По време на Първата световна война Германската империя въвежда лятно часово време, за да пести въглища в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Русия и още няколко държави чакат до 1917 г., а Съединените щати възприемат мярката през 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен преди повторно въвеждане. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
По думите на дългогодишния фелдшер в Златорожието, бивш кмет няколко мандата на село Кутово - Живко Дионисиев, който от години работи към Центъра за спешна медицинска помощ във Видин, тялото на човек е устроено така, че да се приспособява към различни ситуации. Затова смята, че смяната на стрелките не може да ни вреди на здравето.
"Организмът има голям потенциал, нужна му е една седмица, за да влезе в новия ритъм", казва Дионисиев, който има 40-годишен стаж.
Очаква се Европейският парламент да гласува законодателната промяна преди края на настоящия си мандат. Каквото и да реши обаче, промяната трябва да бъде гласувана и от българския законодателен орган.
Познахте ли го? В началото на 60-те години на миналия век Емил Димитров пише първите си песни. Въпреки че младият тогава певец няма завършено академично музикално образование, още с ранните си изпълнения той показва завидни умения и грабва сърцата на много хора. „Скритият талант” не остава незабелязан - както от публиката, така и от критиката. Казват,..
Намираме се в Четвърта неделя след Петдесетница , в която си припомняме за великите благоволения на Бог към падналото човечество и се усилваме в любов към Него и Неговото Евангелие. "Когато говорим с нашите близки и те ни разкриват проблемите си, ако ние имаме любов, с внимание изслушваме техните тегоби и съчувстваме на тяхното..
Романът „Фантом“ на писателя Стив Кавана е от онези, които трябва да започваш с възможно най-малко предварителна информация. Това гарантира не просто интересна история, а истинско шеметно приключение като спускане с екстремно влакче. Той е от романите, в които никога нищо не е сигурно, най-малко пък краят. Тъкмо си мислите, че вече..
В "Професия хоби" днес ви срещаме с Гинчо Илиев , който по професия е шофьор. Хобито му може да се каже, че до голяма степен има нещо общо и с неговата професия, тъй като той е запален колекционер на колички още от ранна детска възраст. Колекцията му е впечатляваща, в нея може да се видят уникални "находки", както самият той ги..
Симона Момчилова обича животните . Показателно за това са домашните ѝ любимци - котка с четири котенца, и три кучета - пекинез, чау-чау и чаровната Бела. "На четири години е пекинезът Дейзи . Четири години ни дарява с безусловна любов. Тя е с епилепсия. Купих я и със счупено ребро, и други заболявания. Грижим се за нея, а тя ни дарява с..
В "Едно" представяме събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация" . В края на юни във видинското село Майор Узуново се състоя IX-ият Международен етнофестивал на хората с увреждания "Балканска среща" . През настоящия месец пък деца и възрастни, които посещават двата центъра за социална рехабилитация и интеграция към фондацията,..
Международният събор на прохода Кадъ Боаз започна днес, 19 юли и ще продължи до 21 юли. Границата със Сърбия ще бъде отворена и през трите дни. Официалното откриване ще бъде в събота, от 10.00 часа в българската част. "Поканили сме посланика на България в Сърбия, сръбския посланик в България. Не са потвърдили засега,..