Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мариолга Цветкова: Най-важното е да оставиш следа след себе си

Мариолга Цветкова
Снимка: Личен архив


В днешния "Калейдоскоп" имаме среща с Мариолга Цветкова,  една обикновена българска жена с уникално  име, която с гордост си спомня за древната история на своята фамилия. 

Мариолга е родена в известния род Бояджийски в Ловеч през 1947 година на 5 октомври. Любовта ѝ към нейния съпруг я води в крайдунавския град Видин, където тя живее и работи вече 30 години. През 1965 година завършва реална гимназия "Тодор Кирков“ в Ловеч с пълно отличие и сребърен медал. Продължава образованието си  в Софийския университет в специалност "Физика, производствен профил, радиофизика и електроника". Като студентка се запознава със съпруга си Милчо Цветков и заедно се връщат във Видин, където се установяват да живеят. През 1970 година започва работа в Химкомбината като програмист в Електронноизчислителния център. Не съжалява, че не е участвала в конкурса за асистент в катедра "Физика" към Техническия университет в Габрово, но пък продължава да се усъвършенства като завършва следдипломна квалификация по специалността "Математическо моделиране" към ВХТИ София. Специализира в Украйна, Унгария и ГДР. През 1984 година започва работа като програмист в БНБ - Видин. От 1988 до 1992 година отново се връща на работа в ЕИЦ в Химкомбината. Тази нейна първа работа ѝ е на сърце. Последното ѝ работно място е в банка "Биохим" като програмист. Не случайно за нея казват, че е най-добрият програмист във Видин сред жените. "Обичам да се отдавам на работата си докрай" - казва Мариолга. 
Днес Мариолга е активен пенсионер. В момента тя пише поредната книга. Първата й книга е за рода ѝ, следват книги за Париж, книга за готварските рецепти на майка ѝ.
 
"Семейството ми е от известен кюстендилски род, който тръгва от Велико Търново. Имало е един син на болярин Диаманди Диамандиев, който е участвал в едно от Търновските въстания. Фамилията на мъжа ми пък води корените си от Югославия. Баба Милица идва в село Стакевци и работи като слугинче в най-заможното семейство в селото. Харесват я много, защото е била хубаво работно момиче. Даже по-късно успяват да я задомят за най-знатния ерген, дядо Цвятко, и ѝ дават чеиз и пари като на своя дъщеря."

Детството 

"Цяло лято си изкарвахме с брат ми в село Абланица. Майка ми беше домакиня, омъжена за лекар. Бащи ме беше рентгенолог и успява да си купи рентген. Помагали са му сестра му Надежда Бояджийска и баба Олга. Леля ми е била фабрикантка, което беше черното петно за баща ми и цялата фамилия. След като идва национализацията, тя решила, че трябва да даде на държавата печелившо предприятие. Единствена жена фабрикантка и единствена, която дава печеливша фирма на държавата. И за благодарност не ѝ дават никаква работа, нищо.  И се стига до парадокса, че бившите нейни работнички ѝ носят храна, провизии, дрехи. Баща ми беше член на БЗНС "Пладне" и той е спасил Г. М. Димитров от народния съд, щели са да го убият. Баща ми ми разказва за този случай и аз му вярвам."

Образованието 

"В Ловеч съм завършила с пълно отличие, със сребърен медал,  единствената пълна отличничка. Едно време нямаше толкова много отличници. Сега защо записах физика? Можех да запиша медицина, майка ми много искаше, но понеже тя го искаше, аз ѝ казах, че не искам, не обичам химия, не обичам биология. Записах физика заради едно гадже. Имах приятел от Плевен, много хубаво момче, беше войник в Ловеч, той ми казваше, че бъдещето е във физиката.  Така влязох в една от най-трудните специалности "Физика, производствен профил, радиофизика и електроника".

Видински период 

"Първата ми среща с бъдещия ми съпруг беше в неговата квартира, помня и датата 1 март 1967 година. Първо ние отиваме с Мария, с шапки. И той ме помислил за много важна. Второ, че имам дебели глезени и трето, че съм много музикална, защото песента, която аз казах спечели "Музикалната детелина". А пък аз съм пълен музикален инвалид. Та не винаги първото впечатление е истина. Никога не можеш да направиш първо впечатление втори път е любимата мисъл на мъжа ми. Три години ме ухажваше и през 1970 година се оженихме и дойдохме във Видин."

Трудов стаж 

"17 години съм работила в Химията. И ме пращаха на какви ли не курсове. В Чернигов, Украйна бях в командировка, в Унгария, в ГДР. После завърших следдипломна квалификация във ВХТИ - София. Въобще всички неща, които съм могла да постигна на това ниво Видин - изчислителен  център, съм ги постигнала. Работата в "Биохим" ми беше последната и най-хубавата работа в живота."

Писането 

"Просто ми се пише. Просто съм си объркала професията. Трябваше да уча не физика, а някаква филология. Докогато мога и докъдето мога ще пиша. Първата ми книга е е жест към майка ми, която беше домакиня. Тя ми беше подарила тетрадка с готварски рецепти "Рецептите на Ганка"."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Без Христа нищо разумно и щастливо не можем да придобием

В Третата неделя след Петдесетница, почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя, Църквата си спомня и за светите мъченици просияли в святост пред Бога, дали живота си за Бога в Доростол (Силистра). "Не можете да служите на Бога и на мамона." /Мат.6:24/ Няма съмнение, че въпросните думи от..

публикувано на 14.07.24 в 08:00

Време е за призраци с Джон Хардинг

Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..

публикувано на 12.07.24 в 16:10

Да се влюбиш в Африка

Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..

публикувано на 12.07.24 в 15:27

Архитект по професия, винар по душа

По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..

публикувано на 12.07.24 в 15:25

Кампании набират средства за животоспасяваща операция на 11-годишния Станимир от Видин

Кампании набират средства за лечението на 11-годишния Станимир Живков от Видин . За него всеки ден е борба. Предстои му поредна операция, животоспасяваща, която ще е в чужбина. В случая здравната каса не поема разходите, а за семейството на момчето сумата е непосилна.  Станимир страда от детска церебрална парализа, като усложнение към..

публикувано на 12.07.24 в 14:34

TapOut - тренировка, подходяща за всеки

TapOut тренировката е подходяща за всеки човек. Тя тонизира и зарежда, създава настроение и подпомага добрия сън. Това обясни любител треньорът Иван Иванов , който води занимания по TapOut в студио "Силвана в страната на спорта" във Видин .  По професия той е програмист, но противно на общоприетото схващане, заседналият начин на живот не е типичен..

публикувано на 12.07.24 в 13:00

Как да използваме правилно климатиците през лятото

Охлаждането с климатик в горещите летни месеци може да се каже, че един от малкото начини да се спасим от високите температури. На работното място, вкъщи, дори и на път в колата климатикът не е просто екстра, а необходимост, без която трудно може да си представим ежедневието. Като повечето електрически уреди, така и климатикът обаче трябва да се..

публикувано на 11.07.24 в 15:50