Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“. Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“. Войната с критиците, която води цял живот, му струва пълно отричане на таланта му от голяма част от тях, но пък му печели любовта на милиони читатели.
Той е Уилям Сароян.
Ако попитаме за най-добрия му роман, повечето запознати с творчеството му веднага ще посочат „Човешка комедия“, разбира се. Но не всички. Мнозина от тях определят като абсолютен връх „Приключенията на Уесли Джаксън“. И всъщност никой няма да сбърка.
„Приключенията на Уесли Джаксън“ е откровен поглед към Втората световна война в частност и към войната като едно от най-безсмислените и мрачни човешки занимания по принцип. Той носи в пълна сила характерните за Сароян невинност и способност човек да се учудва на всеки един мъничък миг, който ни кара да се чувстваме по-живи. Стилът му принуждава читателя да усети копнеж към самоусъвършенстване, към растеж, към по-добро Аз.
За какво всъщност става дума?
Деветнадесетгодишният Уесли Джаксън е принуден да напусне родния Сан Франциско, когато е мобилизиран по време на Втората световна война. Романът проследява неговия път през света, докато той се опитва да оцелее във войната, в която не желае да участва, и се опитва да сключи сделка с Бог, за да не бъде убит. Защото Уесли наистина не иска да умира, нищо, че не успява да намери непоклатими аргументи в защита на тази своя молба. Така де, не че съвсем отказва да умре, но ако може, да не е толкова скоро и не по такъв нелеп начин – убит във война, която не приема, като част от армия, която мрази. Той иска преди това, ако е възможно и няма да навреди на никого, да има на кого да напише писмо, да си намери свое момиче, в което да се влюби и което да направи своя жена, да се запознае с неродения си син, да намери за пореден път собствения си баща, да върне парите на Лу Марчиано, да се види с майка си и брат си… И не на последно място, да изпее песента „Валенсия“ отново, но вече не сам и не заради липсата, която усеща от години.
Изпълнен с искреност и меланхолия, с хумор и човещина, романът „Приключенията на Уесли Джаксън“ е един от най-ярките манифести против войната, която никога не унищожава онези, които са я подпалили, но за сметка на това унищожава обикновени семейства, убивайки момчета и мъже като Уесли Джаксън, Джо Фоксхол, Доминик и Виктор Тоска. Момчета, които искат само да бъдат оставени да изживеят живота си възможно най-достойно и спокойно. Момчета, хванати в капана на реалността, за които единственият изход от цялата лудост е любовта.
В същото време романът е подробен и изключително честен пътеводител през армейския живот по време на война в средата на ХХ век, през отношенията между мъжете в армията, мотивите им, страховете, надеждите, смехът и скърбите им. През историите на отделните хора зад обезличаващата еднаквост на униформите. Но може би най-вече е пътеводител през човешкото, през трудността да запазиш достойнството си, да се съхраниш като личност в условия, които заличават цели държави и народи. През невъзможността на добрия човек да проумее и приеме причините за съществуването на злото, независимо под колко благовидни или патетично-патриотични мотиви е маскирано.
Уилям Сароян е американски писател и драматург от арменски произход, който спокойно мери талант с автори като Хемингуей и Стайнбек. Когато е едва 3-годишен, баща му умира, и в последствие това белязва цялото му творчество. Като писател, той непрекъснато се връща към този момент под една или друга форма. В ранните си години трябва да се справя с бедност, с необходимостта да живее в сиропиталище, да работи, да оцелява. На 15 напуска училище, за да работи, но още тогава вече има ясна мечта – да бъде писател. И става. След него остават повече от 3 000 разказа, множество пиеси и над десет романа.
Дали поради факта, че рано прекъсва образованието си, дали защото просто това е бил неговият стил, но произведенията му се отличават с отчетливо пренебрегване на обичайните условности на формата. Противоречив, предизвикателен и труден характер приживе, той оставя след смъртта си много повече неиздадени ръкописи, отколкото издадени книги.
Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..
"Котаракът в чизми" е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..
Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..
Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник. Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..
Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..
"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..
Днешният ни гост е Владислав Георгиев от Видин , брейк танцьор, който в годините след 2000-та беше един от най-добрите в нашия град. След завършването си, решава да замине за Прага, където живее около три години. Там среща любовта в лицето на екзотична девойка с корени от Мадагаскар, но родена във Франция, където семейството ѝ е емигрирало...