От Карантин бахча до Градската градина на Видин

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Първите сведения за Градската градина на Видин или Крайдунавския парк са от предосвобожденска България. Първоначално тя е била значително по-малка, брегът на Дунав е бил мочурлив, но с годините и с познанията и сърцето на няколко човека градината "избуява и разцъфтява". Днес това е едно любимо на видинчани и гостите на града място, разбира се има много какво още да се желае, но въпреки това видинската Градска градина си остава едно от най-красивите места за отдих и отмора по българското поречие на Дунав. В Държавен архив- Видин се пазят редица документи, от които може да се подреди пъзелът на историята на парка.

"Да се върнем около 150 години назад, когато Феликс Каниц посещава за пръв път нашия град и ни оставя едно описание на предосвобожденския Видин, в което намира място и градината. Ето какво пише той: "Една градина с малко казино, близо до Митницата е оазис, охотно посещаван от видинското общество. Тук винаги има няколко кораба, товарещи или разтоварващи стока. Можем да се наслаждаваме на хубава гледка към Калафат, към високата верига на Стара планина, а и пъстрото оживление край брега забавлява приятно окото." - разказва Мария Новакова, главен експерт в Държавен архив- Видин.

По времето, в което Феликс Каниц описва градината, тя се е намирала непосредствено до пристанището и е била известна като "Карантин бахча", заради непосредствената си близост до мястото, където са задържани пътници и стока за проверка по време на епидемии. След Освобождението паркът прави впечатление на императорския руски комисар княз Дондуков Корсаков, който препоръчал на местните първенци да посадят дръвчета и да се създаде обществена градина, която по думите му "ще бъде голяма благодат". Години са нужни, за да се превърне описаната от Каниц градина в предвидената от княза "благодат".

"През 1884 година, районът около реката става по-привлекателен. Тогава Градският съвет взема решение за построяването на беседка в Карантинската градина, "Където ще свири военната духова музика за радост на гражданството". През 1893 година в местната преса излиза съобщението, че по нареждането на кмета започва заграждането на градината като се изтъква и необходимостта да бъде оградена и от страната на Дунава, докато нивото на реката е още ниско. През следващите десетилетия се създава така наречената стара градска градина в района на театъра и офицерския клуб (днес Художествената галерия "Никола Петров"). Тя е оформена от австрийския възпитаник Георги Петров, който е назначен за общински градинар през 1903 година и успява да превърне бахчата в градина." - обяснява Мария Новакова.

Блатистият бряг е засипан и подравнен, а върху получения терен са оформени красиви зелени площи, оградени с чемшири. Първият градинар Георги Петров оформя и сегашните алеи. Помагат му учителите от местната гимназия - Васил Атанасов, Иван Марек и Никола Пушкаров. След войните градината претърпява ново разширение към крепостта "Баба Вида". А години по- късно д-р Бърни Бончев пише във Видински общински вестник: "Нека всички млади знаят, че настоящата градинка във Видин, израстна върху старите развалини и буренясали блата, които носеха само смрад, болести и нещастия на жителите", разказват архивните документи.

Достоен ученик и приемник на създателя на видинския парк Георги Петров е Александър Хаджиангелов, известен като Сашо Градинаря. Той посвещава на видинската градина близо 40 години от живота си, организира запълването на рова около Телеграф капия и създаването на новата градина. Той подготвя цветни композиции върху зелените площи, изобразяващи герба на Видин, картата на Обединена България и др.

Някога това беше Градина на цветята, разказа за Радио ВИДИН възрастен видинчанин. Според него във втората половина на 20 век в Градината е имало много цветя и свежа трева, красиви чинари и добре оформени чимшири. А вечер в нея започвало така нареченото "движение" , което било съществена част от социалния живот на младежите от онези години.

"Аз съм посещавал всички градини от Инголщат, от бившата Западна Германия, до Силистра. Това е една от най-красивите градини, но трябва поддържане. Знам как е поддържана едно време, знам как се поддържа сега. Тревата е изсъхнала, не се полива. Голям град, областен център - слаба поддръжка на най-красивата градина на река Дунав.", казва един от анкетираните от Радио ВИДИН разхождащи се в парка. И мнението на едно момиче, което посещава Видин за втори път: "Много ми харесва това, че има статуи, зеленина. Прохладно е. Харесва ми също, че има много заведения, където може да седне човек, съответно може да хапне. Много идейно е направено в това отношение. Гледката също така е много хубава."

Видинската Градска градина е прекрасно място, през всеки сезон. Толкова прекрасно, че дори и не голямата грижа за нея, не могат да променят очарованието ѝ. Тази "благодат" за гражданите и гостите на града наистина, създадена от хора като Георги Петров и Сашо Градинаря, които са изписали със зелено своите имена в историята на Видин, заслужено се счита за една от най-красивите градини по Дунав.