Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видин през нестандартния поглед на Филип Захариев

8
Снимка: личен архив


Срещам ви с Филип Захариев, роден във Видин, израснал в нашия град с всички хубави и не дотам хубави моменти във времето след 1989 година.  Работи  като професионален готвач, а хобито му е да пише и да снима. С тези две негови любими занимания се справя  прекрасно. Това лято направи във Видин няколко нестандартни фотосесии. Първият проект, който действително провокира и те кара да се замислиш  за живота във Видин, е свързан с видинския квартал "Селището".  Тук Филип заедно със Соня Валери, която е негов фотомодел, започват да снимат. Кое провокира младия мъж да направи подобна фотосесия да чуем от него:


"Първо беше една моя идея, когато се разхождах с баба ми в градската градина и имаше фестивал "Дунавски вълни", имаше деца и хора в национални носии. Видях ги как след като се натанцуват, сядат на пейките, пушат цигари и пият бира. Това е нещо нормално, аз съм учил в шестото и знам какво е държанието на хората на сцената и отстрани. И затова реших да направя една фотосесия на момиче в народна носия, което се държи по-естествено, по-разчупено от общоприетото. Защото сме виждали снимки на жени в народни носии и винаги са стереотипни, в една и съща поза. Срещнах Соня и тя се съгласи. Намерихме национална носия. Един ден целия снимахме над десет часа на различни места. Беше доста уморително. Това беше сериозна фотосесия с модел. На "Селището" при циганите Соня си играеше с децата, влизахме в домовете им. Тя беше като някакъв ангел за тях."

“Селището” е втората България и си е там, такова, каквото е - пише към снимките Филип Захариев. Едно забравено от боговете място, създадено да приюти семействата на работниците от производствените предприятия. Днес то е гето. В него българи и цигани винаги са живели в мир и разбирателство. В него живее и моята баба, при която отивахме. За живота на това място може да се разказва много, но ще оставя снимките да говорят.


Ето какво сподели и Соня Валери, централният персонаж в снимките на Филип:


"Това беше нестандартна фотосесия. Филип искаше да покаже и другата страна на България, в случая Видин. Който в момента, за съжаление, е доста занемарен и на нас ни е тъжно.  Спомняме си с умиление за това как хубаво се живееше. Искахме да покажем тази България, която е тъжна. Затова избрахме тези локации. В "Селището" беше много емоционално. Просто ние променихме един обикновен ден на тези хора. В момента, в който слязохме, ние се представихме, и обяснихме за какво сме там. Българите ни гледаха лошо, ромите ни приеха с голяма усмивка и искаха да ни помогнат. Самите дечица бяха най-щастливите на света, те ме гледаха като фея от Космоса, пипаха орнаментите на носията, гледаха ме с любов и умиление и бяха много щастливи. Почувствах много контрастиращи чувства – хем се чувствах горда българка, хем ми беше тъжно, защото това, което ни заобикаля, е тъжно."


Идеята на Филип тръгва от неговия блок в кв. "Химик", който е като след бомбардировки в Сирия, страшен и опасен за живеене. Продължават да снимат в изоставените химически заводи, където преди 30 години са работили 7 000 души. На фона на затворилата врати Химия, Соня Валери се снима с пъстроцветна българска носия. Коментарът към снимката е: "Това момиче Не се е загубило в призрачния завод, загубило се е в живота! От изоставения град е. Града на реката, за който никой не говори. Тя щеше да живее тук и да е щастлива в него, ако не бе такъв, какъвто е в момента. И тя, и аз, и много други, които искаме да сме си вкъщи. Така, както са мечтали за това жителите на Припят. Само че не може, нищо че не сме обгазени с радиация. Обгазени сме с корупция."  


Филип Захариев търси за снимките си и културни обекти:


"В Синагогата искахме да станат по-арт снимките. Контрастът между разрушеното и красивата българската носия е много фрапиращ. Хем трябва да бъде грозно, хем е красиво. Целта беше да покажем разрухата и идеалите на българина, което е носията. Оказа се, че в Синагогата няма нищо грозно., а е доста красиво…Всички тези неща са като хоби. Радвам се, че срещнах хора като Соня, Бенджи и Бел. Защото те наистина милеят за града и искат да направят нещо хубаво тук. Когато прекарам повече време тук, виждам, че има какво да се прави. Видин е град с огромен потенциал и трябва да се използва…Решил съм да обикалям по селата и да снимам възрастните хора, мисля, че има доста истории за разказване."


Преди дни излезе от печат втората книга на Филип Захариев, която носи заглавието “Където корабите умират". На вкусния фест в парк "Владикина бахча" на 5 и 6 октомври, той ще я представи и всеки, който желае, ще може да си я купи с автограф от автора.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

ИАРА извади 18 лави кърмаци от Дунав при Козлодуй, Лом и Видин

12 лави кърмаци са извадени днес от река Дунав при град Козлодуй и по три лави кърмаци при Видин и Лом. Намерени са немаркирани мрежи и въдици за улов на миролюбиви риби, които също са прибрани.  Това е резултатът от проверка на ИАРА, която днес беше извършена по горната част на река Дунав. В акцията участва изпълнителният директор на ИАРА д-р..

публикувано на 19.04.24 в 17:50

Фестивал "Занаяти и култура" ще се проведе във Видин

Двудневен фестивал "Занаяти и култура" ще се проведе тази събота и неделя, 20-и и 21 април, пред средновековния замък "Баба Вида" във Видин . Той се осъществява от Сдружение "Клуб за семейно спортуване и приключения "Семеен спорт". За участие са поканени местни занаятчии, производители на вина, ще има кулинарна изложба, изложение на оръжия,..

публикувано на 19.04.24 в 15:48

Арти - лабрадорът на актьорите Ани и Кирил Кирилови

Рубриката "97 Лапи и 1 опашка" днес ни среща с най-артистичното куче във Видин - домашния любимец на актьорите от видинския театър Ани и Кирил Кирилови . И не случайно то се казва Арти , което идва от английската дума за изкуство "art". Той е порода лабрадор , черен на цвят, от по-рядко срещаните лабрадори. Ани и Кирил са толкова..

публикувано на 19.04.24 в 14:30

Ема Величкова: Животът трябва да е шарен, професията също

Срещата ни с Ема Величкова е и билетът за шарения  ѝ свят, в който ни допусна. С нейните изключително талантливи ръце, тя създава не само изкуство, не само формички за сладки. С дизайните си тя разказва истории за радост и веселие, които впоследствие преливат в нежност и вкус. Нейната личност се отразява във всяка нейна изработка -..

публикувано на 19.04.24 в 14:00

В деня на велосипеда: Веселин Филипов за любовта към колоезденето

В международния ден на велосипеда се срещаме с един видинчанин, който обожава колоезденето. Веселин Филипов кара колело от малък. Описва тези спомени като хубави, макар като всяко дете те да са свързани с рани по коленете, но рани, които днес го карат да се усмихва. Вече не пада от колелото, защото знае да го управлява повече от добре. Дори..

публикувано на 19.04.24 в 13:00

Март- горещ и с нови рекорди

Изминалият месец март беше с най- висока средна температура в глобален аспект, със стойности, които досега не са измервани в метеорологичната инструментална история на човечеството. По-важното е, че това е десетият пореден месец, в който се отбелязва най- високата глобална температура. Това означава, че почти една година имаме най- топлите..

публикувано на 18.04.24 в 15:58
Виктория Гузелска, инспектор по защита на населението към сектор

Как работи националната система за ранно предупреждение при бедствия и кризи?

Никой не е застрахован срещу това да се сблъска с природно бедствие или друг вид кризисна ситуация. Новини за подобни инциденти заливат световния медиен поток. В последните години и на много места в България природата показа своята мощ. Според данните на националната статистика за 2022 година, над 14 600 са възникналите в страната бедствия, аварии,..

публикувано на 18.04.24 в 14:30