Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Проф. Георги Рачев: Човечеството няма механизми да се бори с климатичните промени

| обновено на 09.10.19 в 17:10
Снимка: ЕПА/БГНЕС



Специален доклад на ООН за рисковете, пред които са изправени хората и природата в резултат от променящото се състояние на океаните, полярните райони и ледниците, беше представен от Междуправителственият панел по изменението на климата. 

Докладът, по който са работили над 100 научни работници, се отнася за земната климатична система, в която протичат сравнително нови процеси: наличие на допълнителен климатичен фактор, който влияе върху нейното развитие като антропогенното действие. Влиянието на човека и на парниковите газове, които се отделят в резултат на човешката дейност, допълнително създават условия за затопляне, каквото се наблюдава през последните десетилетия, включително и в България, коментира за БНР доц. Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология.

"Времето в България се затопля, данните го показват. Температурите се повишават. Публикация от Института по метеорология и хидрология посочи конкретни данни за максимални температури над 40 градуса през последните десетилетия, защото те зачестяват, споменати бяха и други фактори, показващи че климатичните промени за факт и за нашата държава. За България са правени изследвания на базата на климатичните сценарии за развитие на климата през следващите десетилетия, които включват хипотезите за развитие на икономиката, на човешката дейност, а от тях са  направени също така сценарии за развитието на климата и в България и са обособени зоните, където може да се очаква по-голямо или по-малко влияние. България е малка страна, а повишението на температурите е в синхрон с очакваното повишение на температурите в глобален мащаб".

България се намира в умерените ширини, т.е климатичните промени ще са по-слабо изразени. От друга страна, се намира и в южната част на умерения климатичен пояс, в близост до Средиземноморската област, което я прави податлива на продължителни периоди на засушаване, завърши Господинов.

Климатът днес е свързан с икономиката, казва професор Георги Рачев, климатолог, който от 35 години професионално се занимава с изследване на климата. Става все по-топло, но за последните 35 години нищо съществено не се е променило, продължава той. Една икономическа прослойка в света иска да се промени цялата промишленост. А промяната на ниско въглеродната промишленост е свързана с харченето на много пари за десетилетия напред, анализира световната дискусия климатологът.

Проф. Георги Рачев в студиото на БНР"Не е първият период в историята на човечеството, пък и преди той да се появи, когато е било много по-топло. Ние не знаем какво бъдеще ни очаква, защото хората вече са налице. Ние променяме успешно природата, притежавайки силата и възможността. Хищници сме, отнасяме се така и към природата. Не се интересуваме за бъдещите поколения. Сценариите са катастрофални - знаете, ледниците ще се стопят, ще се вдигнат океаните, крайбрежията ще бъдат заляти. Нивото на световния океан расте по-бавно, отколкото се предвиждаше преди. Човечеството е богато и много сито. Променят се изискванията кога един човек е гладен и кога не е нахранен. Нулева смъртност от глад вече няма, а преди 20 години го имаше в Африка и Азия. Природните богатства ще стават по-силни и страшни, но те не зачестяват. Хората заселиха практически буквално всичко. Това е третото глобално преселение на народите - от вътрешността към крайбрежието. Третият вариант е изсичането на горите. Никога досега темпът на намаляването на изсичането на горите не е бил толкова силен, колкото през последните 10 години. Човечеството дори залесява. Хората стават по-богати, задоволяват потребностите си, затова обръщат внимание на качеството на живот. В България има 34 % от територията в гори. Ние не можем да отсечем годишния прираст на дървесина. Проблемът не е в изсичането, просто то трябва да е разумно. Винаги ще има противоборство между икономика и желание за живот в чиста среда. Проблемът е в ниския и приземен слой, където човекът се намира".

Дали ще бъдат колите, дали ще се залесява или ще се мине на природен газ, в икономиката трябва да се намаляват въглеродните емисии, за да прочисти атмосферата, с което ще се ограничи глобалното затопляне, продължи проф. Рачев и допълни, че в Европа все повече се увеличава ползването на фосилните горива.

"Климатът е глобално явление, ние пък не сме мощни, затова е безумие да се борим с него, с промените. Човечеството няма механизми да се бори с климатичните промени. Но пък можем да направим много неща - да спрем замърсяването, да намалим емисите, да живеем в чиста среда. Дори да спрем емисиите, системата е инерционна и температурите ще продължат да се увеличават. Но да, можем да го направим, можем да бъдем по-отговорни. Мерки се взимат. Важното е да се проумее, че не може само някой да опазва природата. Трябва всички хора да участват в този процес. Въглищата трябва да се премахнат, но това в България значи скъп ток. Ако някой го направи, той ще падне от власт. Навсякъде, ако махнеш горната част, веднага ще видиш големите политически интереси".

Когато едни прогнози са катастрофални, все повече пари ще отиват към учените, следователите, към средствата за масово осведомяване, затова с приближаването на конференцията в Ню Йорк рязко се увеличиха съобщенията за трагедии и катастрофи по света, каза още Рачев.

Застрашен ли е Българският Северозапад от глобалното затопляне обаче?

"Глобалното затопляне и климатичните промени се отразяват слабо на тази част на Европа. България е усетила слаби промени в последните 30 години, затова нищо не се отразява драстично на селското стопанство при все че зимите са меки, времето е по-топло, снегът е малко. Сегашният период е на засушаване, но не са продължителни. По-скоро след 2000 година се наблюдава увеличение на валежите. България е поликултурна държава - до пшеницата има лавандула, лозя, трайни насаждения. Тези различни културни растения искат различна топлина".

Когато едни прогнози са катастрофални, все повече пари ще отиват към учените, следователите, към средствата за масово осведомяване, затова с приближаването на конференцията в Ню Йорк рязко се увеличиха съобщенията за трагедии и катастрофи по света, каза още Рачев.

Евростат оценява, че през 2018-а година емисиите на въглероден диоксид (CO2) от изгаряне на изкопаеми горива са намалели значително в рамките на Европейския съюз с 2,5% в сравнение с предходната година, като по този показател България е на второ място с намаляване на вредните въглеродни емисии с 8,1 на сто. Емисиите на CO2 са основен фактор за глобалното затопляне и около 80% от всички емисии на парникови газове в ЕС. Те се влияят от фактори като климатични условия, икономически растеж, размер на населението, транспорт и промишлени дейности. Сегашната средна световна температура е с 0,85ºC по-висока, отколкото е била през 19 век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното, откакто започва да се води статистика по въпроса през 1850 г.



Вижте още

Видинчанин е сред създателите на електронни учебници у нас

В рубриката ни "Професия Хоби" този петък ви срещаме с един от създателите на електронните учебници в България, издавани от най-голямата издателска къща у нас "Просвета". Той се казва Владимир Кръстев и е от Видин. Завършва Природо-математическата гимназия "Екзарх Антим I" през 2003 г. Продължава висшето си образование в Американския университет,..

публикувано на 29.05.20 в 17:23

Деветата Щуроландия във Видин ще е онлайн

Темите в "Едно" на 29 май 2020 година: *След месеците, в които заради пандемията и извънредното положение Центърът за социална рехабилитация и интеграция към фондация " Подкрепа за реализация"- Видин беше на разположение на потребителите си предимно онлайн, отново се готви да отвори врати за посетители. *Работата с..

публикувано на 29.05.20 в 17:00

Включване на заболяването лимфедем в клинична пътека искат пациенти

Пациентска организация настоява за включване на заболяването лимфедем в клинична пътека на Здравната каса. В момента пациентите с тази диагноза не получават никаква подкрепа от институцията. Помощните средства, от които те ежедневно имат нужда, са прекалено скъпи и малцина от тях могат да си ги позволят, обясни председателят на Българската..

публикувано на 28.05.20 в 18:38

Кампания събира книги за читалищата във Видинско

Кампания по спасяване на стари книги ще направи своя рестарт в началото на месец юни във Видин. Заради извънредното положение инициативата временно бе преустановена, но с отпадането на противоепидемичните мерки събирането на книги за читалищните библиотеки се предвижда да продължи, обясни организаторът Теодосия Микова: "Поради стеклите се..

публикувано на 28.05.20 в 10:26

В "Музикална зона" на 28 май 2020 слушаме Джими Коб

На 24 май, на 91-годишна възраст от този свят си отиде американският джаз барабанист Джими Коб, известен най-вече като член на Първия велик секстет на Майлс Дейвис. Обръщаме внимание на негови работи с Дейвис, с Уинтън Кели, с The Great Jazz Trio на Ханк Джоунс, на два от квартетите му – с китариста Майк Стърн и с китариста Алесио Менкони...

публикувано на 28.05.20 в 09:00

Ученици говорят за проблемите на пчелите

Ученици от Профилираната природоматематическа гимназия "Екзарх Антим І" във Видин посетиха екзотичния остров Реюнион, който е френско владение. Там със свои връстници от други европейски страни говориха за екологичните проблеми и ролята на пчелите за запазване на екологичното равновесие. Посещението бе по проект "To Bee or Not to Bee in Nature" , а..

публикувано на 27.05.20 в 18:40

Изложбата "Карантинно творчество" в галерия "Поломие"

Художници представят изложбата "Карантинно творчество" в художествена галерия "Поломие" в Лом. Със свои работи, създадени по време на извънредното положение, участват 11 творци, сред които трима ученици. Идеята дава художникът Кирил Апостолов: "Решихме, че може да си направим малка изложба и колегите се отзоваха, дадоха по две- три..

публикувано на 27.05.20 в 16:10