Във Враца ще почетат делото на Архимандрит Гаврил Бистричанин с паметник

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Илиян Нисторов, врачански общественик и краевед

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Инициативен комитет във Враца ще изгради паметник на Архимандрит Гаврил Бистричанин - национален герой, възрожденец, малко известна и проучвана фигура. Дейността на Архимандрита е съизмерима по величавост с най-добрите образци на европейското просвещение, казват от комитета. Румен Петров, Илиян Нисторов и Ивайло Симеонов решават да спомогнат за запазването на паметта на един от символите на българската идентичност след като попадат на брошура, в която има данни за живота и делото на духовника. 

Илиян Нисторов, врачански общественик и краевед, автор на две монографии за Васил Кънчов, в които изследва тематиката за революционера и липсата му от македонското освободително движение, се заема с проучването на живота на Гаврил Петров.

Вече е определено е мястото, на което ще бъде поставен монумента на Гаврил Петров. Започваме да работим по паметника, като очакваме най-късно до началото на следващото лято той да бъде готов, продължи Нисторов.

След падането на българските земи под османска власт Враца е едно от просветните средища чрез килийните училища, функциониращи в църквите и манастирите. В началото на XIX в. българското общество променя начина си на живот и се ражда необходимостта от светски знания. Със съдействието на врачанския търговец Димитраки Хаджитошев, през 1822 г. градът се сдобива със светски учител - Константин Огнянович, години преди откриване на Габровското училище през 1835 г. Постепенно килията на Вознесенското училище се оказва тясна и през 1842 г. е построена първата сграда на мъжкото училище. Архимандрит Гаврил Бистричанин дава плана, подарява значителна сума и иконата "Свети просветители". 

Скоро във Враца ще бъде изграден и поставен паметникът на Архимандрит Гаврил Бистричанин. "Днес с антропологична почуда разбираме неговия първопроходчески път към Освобождението на българите от Османско владичество чрез знание, обучение и образование", казват Румен Петров, Илиян Нисторов и Ивайло Симеонов от Инициативния комитет, който прави паметник на духовника.

Гаврил Петров участва в сформирането на т.нар. „Тайно общество” - първата българска политическа организация, поставила си за цел да търси пътища за освобождението на поробена България.

Архимандрит Гаврил Петров съчетава в себе си качествата на войн, стратег, търговец, учител, просветен деец, дипломат и основен двигател на закъснялото българско Възраждане. Явява се първоучител за следващите в Пантеона- Раковски, Левски, Никола Войводов, Ботев. Неговият осъзнат порив е достоен за времето и наследниците му и масивен фундамент за българската национална идентичност.