Соня Валери от Видин: Аз съм човек, който търси щастието

публикувано на 05.10.19 в 19:45

Снимка: Радио Видин

Соня Валери в ''Калейдоскоп'', 05.10.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Калейдоскоп" тази събота ви срещам със Соня Валери от Видин. Тя е една усмихната и очарователна млада дама, която има много мечти, свързани с бъдещето на родния град и на младите хора тук. Соня е дете на прехода, родена е през 1986 година. От първи до осми клас учи в СОУ "П.Р. Славейков", продължава образованието си в Техникума по облекло и хранене, специалност "Моделиер- конструктор". След завършването на средното си образование се установява във Варна. Там започва работа като стажант-репортер към местната телевизия и така започва нейната практика в медиите. Няколко години Соня живее в Англия, после в Италия. Фамилията, която Соня променя от Валериева на Валери, ѝ дава предимство в Италия, защото италианците смятат, че тя е италианка и това ѝ отваря вратите за модните агенции.

Това лято, Соня заедно с видинчанина Филип Захариев правят нестандартна фотосесия. Снимат на различни места във Видин. Соня е облечена в красива българска народна носия. Тя позира пред сивотата и грозотата на изоставения завод за гуми, снима се с отрудени и бедни хора, които живеят в краен квартал на града. Идеята на автора Филип Захариев е да покаже другата България, изоставената, обеднялата, и в същото време скъпа и мила на всички, които са родени и израснали в нея.

Детството
"Беше много прекрасно детство, спомням си с усмивка за тези години, това бяха уникални години. Видин беше пълен с млади, интересни и талантливи хора. Много хубави са ми спомените, защото се живееше много добре. А сега е много занемарен и много ме боли за това.
Аз си мислех, че съм забравила да шия, но не, малко като колелото е, дори да сложиш нещото в едно чекмедже, като го извадиш, се оказва, че го помниш. Имам си машина и мога да си ушия всичко, което си поискам. И съм много щастлива, че избрах това, защото една жена трябва да може да шие."

Интересите
"Винаги съм искала да се занимавам с неща в сферата на шоу-бизнеса. Даже се подготвях за актриса. Но всичко се преобърна буквално за две седмици. С една приятелка решихме да отидем да живеем във Варна, където живееше нейната сестра. Веднага, за много кратко време проявиха интерес към мен от телевизия Варна. Там бях стажант-репортер към новините. Но аз си се представях в по-развлекателни предавания. Бяха ме забелязали от МСАТ, така започнах да работя за тях, в началото в развлекателни предавания, а след това ме взеха в новините. Много се притеснявах как ще се справя. Подходих много отговорно и се справих добре. После се влюбих и заминах за Лондон. Изоставих целия този живот, който обичах, изоставих работата си, Варна, морето, което обожавам. В Лондон имах проекти, които не се осъществиха, но научих английски с бритиш акцент. След две години се върнах в България. И продължих в сферата на шоуто, в различна роля. Участвах за кратко в шоуто "Комиците". Върнах се отново във Видин и работих в Телевизия Видин. След това заминах за Италия. Така и не записах висше образование. Смятам, че моят опит да пътувам, да уча езици, да работя в телевизията ми дава много като опит. Това за мен е училището на живота."

Италия
"Заминах за Италия, защото се влюбих. Аз следвам моите любови. Там нещата ми се развиха по много различен начин. Не можех да правя същото, което правех в България, защото не знаех езика. Трябваше ми време. Ориентирах се към други неща - започнах да се занимавам с мода. Предизвиках интерес в тези модни агенции, понеже бях ново лице, различна съм от италианките. Обожавам да се снимам, това ми е любимото нещо."

Проектите
„Това беше нестандартна фотосесия. Филип искаше да покаже и другата страна на България и в случая Видин, който в момента, за съжаление, е доста занемарен и на нас ни е тъжно. Спомняме си с умиление за това как хубаво се живееше. Искахме да покажем тази България, която е тъжна. Затова избрахме тези локации. В "Селището“ беше много емоционално. Просто ние променихме един обикновен ден на тези хора. В момента, в който слязохме ние се представихме и им обяснихме за какво сме там. Българите ни гледаха лошо, ромите ни приеха с усмивка и искаха да ни помогнат. Самите дечица бяха най-щастливите на света, те ме гледаха като фея от Космоса, пипаха орнаментите на носията , гледаха ме с любов и умиление и бяха много щастливи. Почувствах много контрастиращи чувства - хем се чувствах горда българка, хем ми беше тъжно, защото това, което ни заобикаля е тъжно. Решихме да си измислим други проекти. Първата идея беше за панаира, за това как изглежда в нашите очи. Да видим панаира като лунапарк, с много цветове, усмивки, въртележки и захарен памук. Вторият проект с момичетата беше в Кръстата казарма, стил Мария - Антоанета, който се преплита с 21 век. Идеята беше, че е много хубаво да ходиш на музей и да се връщаш във времето така че "Деца, ходете на музей!"

Повече може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Соня Валери от Видин: Аз съм човек, който търси щастието

Галерия

"Неделник" от 2 февруари 2025 година

Божията любов няма граници

В Кула оцениха хубавите вина

Теди Кръчър прави всичко "За ваше собствено добро"

Елеонора Евдокимова и магията на веган сладкишите

"Едно" на 31 януари 2025 година

Отбелязваме деня на бижутера

За БНР

Радио Видин