Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Във Винарово пазят живи традициите, въпреки обезлюдването

6
Снимка: Славка Ванкова

В навечерието на Бъдни вечер и Коледа решихме да видим какво помнят и спазват от старите традиции жители на село Винарово, община Ново село. Разговорът се завърта около това- какво крепи хората в тези трудни времена, ще им стигнат ли доходите за подобаваща трапеза по празниците, с кого ще ги прекарат и с какви чувства изпращат 2019 година.


Ние сме родолюбиво население и като такива сме успели да запазим и съхраним традициите и всичко онова, което са създали нашите предци, обясни жена от селото, тръгнала към пощенския клон за пенсията си, където вече се бе извила дълга опашка.

"Ние сме само двамата със съпруга ми, защото децата са по София. Празник е винаги, когато си дойдат. За Бъдни вечер и тази година ще приготвим постни ястия, обикновено в нашия дом те са девет на брой. Пълня чушки с боб, лозови сарми с ориз, картофена салата, ошав и ашуре. Задължително правя и тиквеник- така съм запомнила, че се прави на този ден от майка и баба. На другия ден сутринта при нас има обичай да се раздава за мъртвите. Такава е традицията и всички в селото я спазват. 

На обяд печем месце, наденица, ако си имал прасе, но ние нашите ги изклахме още през лятото в най-голямата жега. За Коледа правим още сарми с месо, торта, сладки, купуваме и безалкохолно. Задължително на масата има и вино- нашият край е лозарски и няма как да седнем на масата без него. За нашето семейство тези дни са най-радостните вкъщи, защото тогава сме всички... Навремето празнувахме Коледа на седми януари- по стар стил. Първо за Нова година  дядо купуваше шпек салам, някоя кокошка или петле колеха. След това се стягахме за Коледа. Задължително ходехме коледари. Аз си спомням, че в нашата махала имаше много деца и по-големите вечно ни бутаха, че трябвало да минат  първи. Ходехме от къща на къща, а домакините ни даваха едни малки гевречета- кравайчета, както ги наричахме. Получавахме също орехи, ябълки и бучки захар, защото тогава нямаше шоколади... За Коледа няма да забравя как баба правеше една лютеница от смачкани варени картофи с праз лук и една запечена на печката люта чушка. Това беше едната манджа за Бъдни вечер и тя винаги я правеше в една голяма паница, от която си взимахме всички. А по това време вкъщи бяхме много хора и беше много весело. Сега с тъга си спомням за тези дни, защото днес ги няма тези веселии. Всеки увесил нос, всеки се замислил, безпаричие... Колко ми е пенсията? Ако нашите управници мислят, че с тези нашите пенсии тук ще успеем да издържим на стандарта, който ни налагат, жестоко се лъжат. Трябва да се замислят за живота на село, защото младите така тук няма да се задържат. То и без това повечето от тях избягаха по големите градове и в чужбина... Сега тук можеш да видиш повече хора, защото дават пенсиите. През останалото време обаче няма жив човек по улиците. Хората си отиват, а къщите опустяват...

За Бъдни вечер и Коледа винаги имаше богата трапеза. Имаше всичко- туршии, грозде, ябълки, тиква. Бъчвите бяха пълни с вино, не можехме да го изпием до другата година. Сега вече не е точно така, но виното ни пак е хубаво. Не случайно се наричаме село Винарово. Лозя в землището на селото има все още , но лошото е, че старите винени сортове се загубиха. Аз имах едно старо лозе от преди 150 години, останало още от прадядо ми. Аз го изсякох и то изкара наново... Като коледари имахме едни тояги, наречени колиндри. Правехме ги задължително от липа. Обикаляхме задължително нощта. Бабите тогава печаха едни колачета, които ги раздаваха на коледарите, които идваха да благославят къщата. Ние ги надявахме на колиндрите заедно със суджуците, които ни даваха и после ергените задължително ходехме в кръчмата и празнувахме. Печахме месото на въглища, руйно вино се пиеше. Вярно, това са само спомени от миналото, но ние не можем да ги забравим. Сега пак се събираме, но в пенсионерския клуб..."




Какво още си спомнят за празнуването на Бъдни вечер и Коледа в миналото и как празнуват днес във Винарово, какви са настроенията дни преди края на 2019 година и какви са плановете на кмета, Гинко Петров, за подобряване на живота на съселяните му- в звуковия файл.  





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40