Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Фондация на името на Жул Паскин популяризира Видин по света

Видински интелектуалци са членове на Фондация "Пинкас-Паскин", на името на родения в града световноизвестен художник Жул Паскин. Член на фондацията е и д-р Валентина Михайлова Николова, видинска лекарка с успешна кариера в една от големите лондонски болници:  

"Фондацията е създадена от д-р Георги Генов, професор от Института за исторически изследвания към БАН, историк и меценат на изкуството, колекционер и дарител, и собственик на 30-годишния вече музей- галеря "Класика" в София. Той е дарил на Столична община картини и икони от фамилията Доспевски на стойност над 1 милион лева. Аз имах щастието да се запозная с група от тези велики българи, които ме поканиха да стана част от фондацията, понеже съм от Видин. А любовта към изобразителното изкуство е в кръвта ми, тъй като баща ми беше художник. Никога в живота си не съм пропускала възможността да посещавам изложби и художествени галерии в най-известните места по света. Говоря за Ню Йорк, Колорадо, Лондон и Париж.


Станах член на тази фондация, мотивирана от дейностите, които развива и предстоят за изпълнение. Освен това се предвижда и създаване на музей на Жул Паскин. Това много ме вдъхновява и съм щастлива, че съм в обществото на толкова интелигентни и активни личности, с които обсъждаме актуалните проблеми.

Фондацията си е поставила за цел да изучава и популяризира живота и делото на Жул Паскин или както го наричали Паскин ел Булгаро. Той сам така се е представял на всички изложби по света.

Самата фондация притежава повече от 40 оригинални картини на Паскин, много документи, доказващи българския му произход, библиотечна сбирка от книги и 5 албума за него. Самият създател на фондацията, д-р Генов, е автор на монография за Паскин на български и на английски език, която в момента се допълва и ще бъде преиздадена през 2020 година.

Други членове на фондацията са Андрей Пантев, проф. Вили Лилков, с когото се познаваме от ранните ни детски години. Чух че и други лекари- активни и интелигентни личности, които са свързани с Видин, ще бъдат приети за членове на фондацията. Такъв е и случаят с една наша колежка, която също е от Видин- д-р Албена Славчева, която сега живее в Чикаго. Също и Капка Башлийска. Някои от нас са пръснати по целия свят, но искаме да допринесем с каквото можем за популяризирането на родния ни град. Тук ще спомена и новия кмет на Видин, д-р Цветан Ценков, за когото аз гласувах и когото познавам от няколко десетилетия. С него също смятам да обсъдим възможността след време да се включи и той активно във Фондацията на името на Жул Паскин."

 
Жул Паскин, или Юлиус Мордехай Пинкас е френски художник, роден на 31 март 1885 г. във Видин. По произход е сефарадски евреин - неговият дядо по бащина линия, Самуел Пинкас, е австрийски вицеконсул във Видин в периода 1815-1820 г. Бащата на Жул Паскин, Мордехай (Маркус) Пинкас, е търговец на зърно в Русе и голямото дунавско пристанище му носи големи печалби. Женен е за София Руссо и в Русе се раждат две от децата на Мордехай и София, а от около 1880 г. семейството живее във Видин, където се ражда Юлиус Мордехай Пинкас. 

През 1891 г.  е ученик в първи клас в еврейското училище във Видин.

Следващата година той продължава образованието си в Букурещ, където се преселва семейството му. От 1902 г. бъдещият художник учи в Будапеща и Виена, а през 1903 г. - в Мюнхен. Слуша лекции и в Кралската академия по изкуствата в Берлин. За първи път публикува свои рисунки в две мюнхенски издания - в сатирично списание през 1905 година и в илюстриран седмичник Приема псевдонима Паскин (Pascin), анаграма от Пинкас. Във Франция, където след това живее, името му се произнася Паскен. Негови карикатури, подписани "Паскин Русчук“, се появяват и в българското списание "Българан" през 1906 г.

Мястото, където е била родната къща на Жул Паскин във Видин, Снимка: Полина ТодороваДнес родната му къща във видин не съществува - съборена е в средата на 70-те години на миналия век.  Поставена е паметна плоча - да се знае и помни, че тук е бил домът, в който е роден художникът Жул Паскин. След 1989 г. недалеч от мястото е поставен и барелеф на твореца, а уличката край съборената къща е назована с неговото име…

Според редица автори Паскин винаги с гордост е заявявал, че неговата родина е България. 

Еврейската виртуална библиотека, която е и най-изчерпателната онлайн енциклопедия на еврейската история, политика и култура, с повече от 30 милиона посетители от над 200 страни, публикува биография на художника. В нея пише:

"Жул Паскин, с рождено име Юлиус Мордехай Пинкас, е български еврейски художник, наричан понякога и "принцът на Монпарнас“ - това е парижки квартал, станал много популярен в началото на 20-ти век през т.нар. "Луди години“ когато в легендарните кафета започват да се събират творци на изкуството - писатели, художници, поети, музиканти и интелектуалци от цял свят."

Тук се живее бедно, бохемски, една след друга се отварят художествени галерии, кръчми, кабарета, бордеи. Мястото е като създадено за Жул Паскин, получил прозвището Принцът на Монпарнас. В Монпарнас заедно с Амедео Модилиани и Марк Шагал става част от т.нар. Парижка школа, на чужденци в Париж, оформила поколения художници.

Паскин печели много, но при него парите не се задържат дълго. Безспорен успех в кариерата на художника е включването на дванадесет негови творби в Международната изложба на съвременното изкуство (Armory Show) в Ню Йорк през 1913 г. Изложбата, приета за отправна точка в развитието на съвременното американско изкуство. След успеха на Armory Show, през октомври 1914 г. Жул Паскин заминава за Ню Йорк. Тук живее в еврейския квартал в Бруклин. Често пътува до Флорида, Луизиана, Ню Орлеанс, Южна Каролина, Тексас и Куба, където рисува пейзажи, жанрови сцени и скици - произведения с уникален стил, изразителни линии и нежни цветове, деликатни и пречистени…След това се връща отново в Париж..

Но "лудите години“ и бохемският живот взимат своя данък. Жул Паскин все по-често изпада в депресия, здравето му е подкопано от алкохола. Убеден, че е достигнал границата на своята творческа креативност, художникът се самоубива в ателието си на 2 юни 1930 г. - в навечерието на откриването на важна за кариерата му самостоятелна изложба.


В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати личности от артистичната общност, композитори, писатели, банкери, търговци, индустриалци, заедно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които често е посещавал, изпращат художника до гробището Сент-Уен. Една година по-късно, според желанието на роднини на художника, тленните му останки са пренесени на гробището Монпарнас.


Картини на Паскин днес има в колекциите на някои от най-известните музеи в света - в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк, Лувъра в Париж, Института по изкуство в Чикаго, Художествената галерия на университета в Йейл, Библиотеката на Американския конгрес във Вашингтон, както и в частни сбирки в Париж, Лондон, Тел Авив, Люксембург, Осло. Три рисунки на известния художник - "Прегръдка”, "Жени с африкански маски” и "Люси Крог, къпеща сина си Ги” притежава Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, а видинската художествена галерия "Никола Петров“  - "Етюд с фигури“.

Днес на световния пазар една творба на Жул Паскин се продава по 1 млн. долара, което говори за неговата значимост и авторитет. А Видин би могъл с малко усилия да стане притегателно място за туристи от цял свят, защото животът и творчеството на Жул Паскин са непреходни...

Вижте още

Най-красивата мартеница търсят в Мизия

Конкурс "Българската мартеница през Вашите очи" организира община Мизия. Инициативата е насочена към  всички жители на общината, без ограничение на възрастта. Така всеки един ще покаже как вижда мартеницата, каза за Радио ВИДИН Елица Руменова от местната администрация: "Целта е може би по-скоро развлекателна и всеки един гражданин да покаже как..

публикувано на 26.02.21 в 11:13

Подкрепа за заетост в условията на пандемия от COVID-19

Пандемията от коронавирус изправи пред сериозни изпитания икономиката и пазара на труда в цяла Европа. За да смекчат удара върху бизнеса и да запазят поминъка на хората, Европейският съюз и държавите членки въведоха извънредни мерки. България също въведе мерки в помощ на  запазване на работните места в условията на пандемия. Компанията, която..

публикувано на 26.02.21 в 10:50

Доверяваме ли се в днешно време?

Човешките взаимоотношения в днешно време са се променили коренно в сравнение с близкото и далечното минало. Но това, което винаги е било едно от най-важните неща, за да се развиваме като общество, е да изграждаме доверие един в друг. Едва ли има някой, който да не се съгласи, че доверието се руши много по-бързо в сравнение с времето, което е..

публикувано на 25.02.21 в 15:23

В "Музикална зона" на 25 февруари 2021 слушаме музика от Тирол

Тирол е историческа област и същевременно австрийска провинция, намираща се в Алпийския планински регион. Нарицателно е за специфична култура – тиролска музика, тиролски костюми, тиролски легенди, тиролска кухня, тиролски празници, тиролска минерална солена вода. За песните в региона е характерен специфичен стил на пеене, наречен йоделей . Що..

публикувано на 25.02.21 в 09:00

Фотоволтаична централа в църковния двор на Бойница?

Инвестиционно намерение за изграждане на фотоволтаична инсталация в църковния двор на Бойница разбуни духовете в селото. Хората са озадачени от идеята на Видинската света митрополия да постави съоръженията върху земята, дарена в миналото от легендарния Пуйо войвода за построяването на църквата "Св. Троица". Цеца Григорова от църковното..

публикувано на 24.02.21 в 17:00
Възстановка на Клуба на площада във Видин

Видео за патриотичния дух подготвя студентка от Видин

Снимките на видеоматериал, посветен на 143 години от Освобождението на България, започват днес във Видин. Проектът е на студентката по журналистика Антонина Лозанова, която този път работи със своята майка - Светла Лозанова. Идеята е породена от новите условия, в които ще отбележим Националния празник на България - 3 март, обясни бъдещата..

публикувано на 24.02.21 в 12:47
крайдунавски парк Видин

Намаляват пейките в Крайдунавския парк във Видин

Намалява броят на пейките в Крайдунавския парк по централната алея, което е обезпокоително - алармира виннчанката Теодора Минкова:  "Като излизаме по главната алея в парка прави впечатление, че доста пейки липсват, не се знае къде са, някои са пренесени по страничните алеи, това ни притеснява, все пак пейките се ползват...Би трябвало..

публикувано на 23.02.21 в 16:30