Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стогодишна къща

7
Снимка: Радио Видин

73-годишната Тотка Спасова от белоградчишкото село Дъбравка ни пренася във времето назад, за да ни разкаже за семейната 100-годишна къща. Историята прави паралел между живота там преди години и за живота днес, когато баба Тотка е останала съвсем сама, само с няколко котки и една кокошка, които я следват навсякъде.

"1920 година е правена тази къща от баба ми и дядо ми. За времето си е била една от най-хубавите в селото - с пет стаи и пълна с народ. Къщата е с две отделения. Едното е било за младите - за баща ми и майка ми. В основната стая с огнището обикновено минавал животът на всички в къщата. Тук се намират огнището и фурната, тук се е готвело, тук са се пекли много агнета и ярета преди години. От този оджак се отива в стаята за възрастните и в една друга, която се е ползвала за мазе. Тук сме живели с родителите ми, също с баба ми и дядо ми, както и с леля ми. Били сме много народ. Както казах, възрастните са били в единия край на къщата, младите - в другия, но вечер след работа всички са се събирали в голямата стая с огнището. Имахме една кръгла ниска маса и всички сядахме около трапезата. Всеки си имаше местенце и столче. Всеки си взимаше столчето и сядаше, а майка ми, която беше снаха тук, принасяше вечерята. Такъв беше редът навремето...

В събота и неделя задължително се колеше кокошка. Задължително. През седмицата пък се работеше яко. Като дойдеше зимата,  се колеха прасетата, почваха се мезетата, винцето, беше хубаво... Едно време правехме много курбани, сборове също, с една дума винаги е имало поводи да се събираме с близки и познати. Навремето правехме и оброци. Оброк се хваща на някой, на който не му върви нещо с децата или друго. Става на трикрако столче - обръща се с краката нагоре и там се именува на някой светец. Моят е Свети Илия. Навремето баба ми го е хванала за мен...

Всеки тъгува за миналото. И не случайно. Тогава имаше живот в селото, имаше традиции. Сега тъгувам за тези обичаи от едно време, защото те даваха поводи да се събира цялата фамилия. Тогава нямаше нито ток, нито телевизия, но пък беше весело. Винаги можехме да се съберем с роднини или с комшиите - ту при тях, ту у нас. Плетяхме и тъчахме на газени лампи, но никой не се е оплаквал. Здрав народът беше-  работеше, пееше. В събота и в неделя се събирахме на мегдана, виеха се хора, имахме си и музиканти от селото. Но пък тогава тук имаше 800 човека. Сега сме 39.  

В Дъбравка има и други стари къщи, но нашата е най-запазената. Почти е опряна в новата ни къща, знам че пречи, но душа и сърце не ми дават да я съборя. Като се пукне нещо или падне, сама с малтер съм замазвала разрушенията.  

Хубаво е да ценим миналото. Има и на какво да се научат младите сега от нас. Нека да не ни забравят и да уважават възрастните, защото ние сме подкрепата на дома. Един дом се държи тогава, когато има възрастни хора. На мен ми е било много приятно, когато се върна от Белоградчик и видя вратите отворени - баба и дядо ме чакат. А сега отида до града за нещо и като се върна - вратата заключена, вътре е студено. Няма я топлината, която я е имало едно време. Студено е...

Моите домашни любимци вече идват да ме търсят - гладни са вече. Където и да тръгна, те са все след мен. Събирам орехи, а те чоплят нещо край мен. Имам и една кокошка. Остана сама, защото другите кучетата ги изядоха и сега тя и котките са все след мен. И така минават дните ми. Да не съм съвсем сама, те ми отвличат вниманието и заемат времето ми. Говоря им и така не се чувствам самотна. Най- привързан е Добринчо. Когато огладнее идва чак на площада да ме търси. Не търпи глад...


Целият разказ на Тотка Спасова - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Глемпинг - отдих със стил

Днес ще ви срещнем с един човек, който отдавна мечтае да направи място за почивка сред природата. Той е родом от Белоградчик и понеже камъкът си тежи на мястото, макар и да живее от години в столицата, неговите мечти винаги са били свързани с родното му местенце. Освен това, градът на скалите, знаем, е прекрасно място за отдих. Димитър Игнатов..

публикувано на 05.07.24 в 17:00
Венцислав Боянов, директор на РДСП Видин

Венцислав Боянов: Очакваме скоро да знаем размера на пенсията за енергийните помощи

Пенсионерите с ниски доходи ще запазят правото си на помощ за отопление за зимния сезон въпреки ръста на пенсиите. Това стана ясно след решение за актуализиране на корекционния коефициент, с който се намаляват доходите от пенсии при определяне на правото на целевата помощ. В новия коефициент е отчетено осъвременяването на пенсиите с 11%, съобщиха от..

публикувано на 05.07.24 в 16:56

Физическата активност като средство за превенция на остеопорозата

Упражненията са най-добрият начин да заздравиш костите и мускулите си и да влияеш на процесите на костна регенерация.  Това обясни в "Направление здраве" треньорът Катя Кирчева , която веднъж месечно в своето онлайн студио провежда остеопороза стоп тренировка.  "Натрупването на костна маса продължава до края на 20-те години и за мъжете, и..

публикувано на 05.07.24 в 14:25

Водещ специалист по репродуктивна медицина ще консултира безплатно двойки от Северозапада

Смята се, че около 15% от човешката популация има проблеми при създаването на потомство. Това обясни лекарят по асистирана репродукция д-р Сашо Райков от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Този месец специалистът за първи път ще извърши безплатни прегледи и консултации в Кабинета по репродуктивно здраве във Враца, който работи с пациенти от цяла..

публикувано на 05.07.24 в 14:02

Професия "сватбен агент"- предизвикателството да превръщаш приказките в реалност

В рубриката "Професия-хоби" ще ви срещнем с дама, която присъства в един от най-важните дни на всеки човек, а именно- в сватбения. Тя е Петя Богомилова-Кънчева от Видин и има сватбена агенция.  Задачата ѝ не е лека. Нейната работа е свързана с планирането и изработване на сватбени декори и въобще създаването на цялостната визия на този важен..

публикувано на 05.07.24 в 14:00

Михаил Александров: За животните- с любов!

Около 4000 млечни крави се отглеждат във фермите във Видинско. 24 са тези с над 100 животни, в 8 са заложили на породата Симентал. Една от тях, тази на Михаил Александров , е във видинското село Рупци.  За първи път Михаил се захваща с отглеждането на крави през 2000 година. Няколко години му трябват, за да осъзнае, че условията за..

публикувано на 05.07.24 в 10:30

Тереза Найденова- за пътя от любовта към природата до учителската професия

Тереза Найденова е млад учител - преподава специални предмети в Лесотехническата професионална гимназия в Берковица. И макар и да изглежда като осмокласничка, тя се справя блестящо като преподавател.  Как любовта към гората и природата може да накара един млад човек да остане в България и да се обърне към учителската професия?  За възпитанието и..

обновено на 05.07.24 в 09:09