Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво ще разказваме за коронавируса след години?

Етнология и пандемия

Снимка: Колаж на Красимир Каменов

Какво ще си разказват българите за короновируса след години? Учени от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която да вникнат в бита ни преди и по време на епидемията. Отговорите от нея ще бъдат отправна точка за създаването на исторически извори. Във Фейсбук страницата на Института бе създадена и темата "Етнология и епидемия".


"Може да убива, но може и да съживява. Тъкмо когато етнолозите смятахме, че фолклорните образи на болестта са част от миналото, COVID-19 ни връща в настоящето", коментира доц. д-р Вихра Баева и поясни целите на проучването: "Едната част е да съхраним това, което се случва в момента, а другата да го съхраним. На тази база следим всички публикации и ги събираме... Може би не всички си дават сметка, че ние сме свидетели на едни исторически събития и те трябва да бъдат разказани... Всяка епоха си има своите известни хора. В случая генерал Мутафчийски е събирателен образ. Имаше чорапи с него, вицове...".


Успоредно с рубриката "Етнология и епидемия" етнолозите от Института по етнология и фолклористика при БАН публикуваха онлайн анкета, с която вникват в бита ни преди и по време на епидемията.  Според гл. ас. д-р Ивайло Марков на хората най-много им липсва възможността да видят близки, които живеят в друго населено място или роднини извън страната и това е едно от първите неща, които биха направили след това:

"По данните, които събираме на хората им липсва пътуването и срещите с близки и познати... Искат да пътуват и това ще направят най- напред... Всичко това което имаме в анкетата ще съберем в научен труд...".


Потърсихме и мнението на видинчани за това, кое е първото нещо, което ще направят след края на извънредното положение:


"Първото което ще направя след края на всичко това е да се видя с приятели... Ще запомня маските и брифингите... Наложили са ни правила и трябва да ги  спазваме... Аз ще разказвам за липсата на адекватни мерки. Дано всичко по-бързо свърши, че да пътуваме спокойно..."


Бедствията и епидемиите в миналото са оставили дълбоки следи във фолклора ни, смята директора на РИМ-Видин Десислава Божидарова:


"Дълбоко във фолклора ни са останали следи от чумата и шарката... Народът ни помни бедствията и ги има и в обреди, и в песни, и в предания... Цели селища са се местили заради чумната епидемия... Никога не са наричали чумата по име, а с различни прякори... И случващото се в момента ще влезе във фолклора...".


Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какви традиции и обичаи спазваме на Бъдни вечер и Рождество Христово

За традициите и подготовката за празниците разказаха Биляна Иванова от Видин и Цеца Христова от видинското село Антимово. Дамите споделиха какви обичаи спазват на Бъдни вечер и Рождество Христово, какви ястия приготвят за празничната трапеза и защо е важно да предават традициите на своите деца. Няма други празници, които са така очаквани от..

публикувано на 23.12.24 в 14:23

Толовица- красиво, спокойно и безлюдно село

Днес ще посетим село Толовица в община Макреш. Намира се в изключително красива местност по течението на две малки реки, а районът наоколо е зает от гъсти гори. Според местна легенда, първият жител на Толовица се е заселил тук при малко изворче, а селото е кръстено на жена му.  В близост до Толовица започва природният резерват "Магурата", защитен..

публикувано на 20.12.24 в 13:13
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Нуждаем се от политици, не от партизани в окопите или знаменосци на средновековна чета

Първият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен след Нова година.  Междувременно ГЕРБ и останалите формации продължават да търсят формула за парламентарно мнозинство.  Ще завършат ли преговорите с успех?  Ще посрещнем ли 2025 година с редовен кабинет?  Динамиката на политическата ни сцена дискутираме с изборния експерт Стоил..

публикувано на 19.12.24 в 10:00

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...

публикувано на 18.12.24 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32