Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учи, за да не работиш... по специалността си

Снимка: Радио ВИДИН

От години в България се акцентира, че образованието не отговаря на изискванията пазара на труда. Съществува дисбаланс между търсенето и предлагането, т.е. прекалено много млади хора завършват специалности, с които бизнесът е пренаситен, а в същото време има дефицит на кадри предимно в инженерно-техническите специалности, медицина, педагогика. Проблемът е залегнал и в проекта за Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2021 - 2030 г., публикуван за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.

"Висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда", обясни зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Как да се развива системата на висшето образование в следващите десет години?

"Трябва да се търси вариант, в който процесите на планиране на приема на студенти, научно-изследователските дейности, да бъдат направени така, че да отговорят на потребностите на местните общности. Част от университетите произвеждат огромно количество специалисти и кадри в определени области, които няма как и не се реализират. Част от извънстоличните университети придобиха регионален характер- голяма част от техните студенти са предимно от областта, където се намира университетът, или съседни области. В миналото това не е било така. Трябва да се помисли дали специалистите, които се произвеждат в съответния регион, са необходими. И ако ние произвеждаме икономисти или специалисти в областта на администрацията, а около 50% от тях са заети в други области, след като завършат, се пита тези придобити компетенции кому са нужни, защото след като работиш 5-10 години на едно място, загубваш това, което си придобил в университета. Това се теми, които трябва да бъдат детайлно проучени и не може да се взимат решения на парче. За съжаление в последните години взимаме решения, породени от кризисни ситуации или просто гасим пожари, което е грешна политика. Ако искаме да възродим икономиката и тя да върви добре, трябва да работим в сферата на образованието и културата, защото това е бекграундът на бъдещото ни развитие", смята университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.

Сред останалите мерки, заложени в Стратегията, е бакалавърска степен за висше образование да се придобива в някои специалности и стригодишно обучение. В момента за бакалавър се учи 4 академични години. Документът, предложен за обществено обсъждане, предвижда още да се насърчават университетите да осъвременят учебните си програми, включително с участието на бизнеса. Друга от заложените цели е стимулиране на научните изследвания в университетите. Предвижда се държавната субсидия за висшите училища да се раздели на две части- за издръжка на обучението и за научни изследвания и разделяне на университетите на изследователски и преподавателски.

"В последните години се прави оценка на научния капацитет на висшите училища в България по определени критерии. Идеята на МОН е, че ще систематизират група от университети, в които ще бъдат финансирани научните изследвания в определени области, за да може да се ползва техният опит, натрупани знания и умения, иновативност, от останалите университети. Тези, които нямат доказан научен капацитет, ще се занимават единствено с образователната си функция. Не знам доколко това ще може да бъде разпределено в регионален аспект, както трябва, защото планирането на тези дейности дава резултат след 5-10 години. Мисля си, че България не може да си позволи да концентрира целия научен продукт и научен капацитет в София и още 1-2 града и би следвало да помисли за регионалното разпределение", допълни проф. Терзиев.

Междувременно Фондация "Бизнес иновации за кариерно развитие" направи проучване за възможностите за реализация на младежите във Видин.

"Резултатите показват, че определено имаме и силни, и слаби страни. Силните страни са: желанието за продължаващо живеене и развитие на територията на област Видин, но с поставено условие "ако има работа, която да бъде доходоносна и да осигурява издържането минимум на четиричленно семейство"; желаната потребност за преквалифициране или преминаване на допълнителни обучителни курсове и продължаващо образование след средно с предпоставки за развитие; младите хора, след като приключат своето обучение и имат финансов капитал, биха инвестирали в нашия край, но отново с условие "местната власт да може да съдейства". Слабите страни: нисък процент на младежите със завършено образование; липса на достатъчно квалифицирана работна ръка сред младежите на възраст от 18 до 29 години; липса на обучителни и квалификационни курсове; липса на социални инфраструктурни проекти, които да са с предпоставка за разкриване на нови работни места и създаване на микроклимат за бизнес. Ако се инвестира в младите хора чрез повишаване на техните умения и компетентности, преквалифициране и обучение, това би спомогнало за тяхното по-устойчиво развитие и задържане на територията на област Видин", обясни Мирослав Людмилов, изпълнителен директор на фондацията.

Повече по темата и какви специалности са избрали Алиса Петкова и Димитър Емилов- абитуриенти от Видин- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00