Фотоархив представя връзката между минало и настояще

Веселин Бoришев с лек срещу късата памет

публикувано на 10.08.20 в 12:55

Снимка: Веселин Боришев

Веселин Боришев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Придобили особена популярност в средата на ХХ век, най-вече със своята битова, любовна или хумористична тематика, старите градски песни са явление в българския песенен фолклор, превърнало се в неизменна част от ежедневния живот на българина, лишен от влиянието на чужда култура по това време. Освен че спомагали за повдигането на съзнанието, отличавали се и запомняли се със същността на мелодиите - родени от истински истории, те имат силата да предизвикват емоциите на хората.

Една такава песен е О, спомняте ли си, госпожо?

Този въпрос риторично задава във Фейсбук страница си фотожурналистът и фоторепортер Веселин Бoришев, която описва като "диалог между минало и настояще". Обръщайки се към обществото, авторът показва как една снимка струва колкото хиляда думи. Да пробудим паметта означава да осъзнаем, че българското вчера не си е отишло, казва той.

"Акцентирам върху последните 20 години - от 2001 година насам, които смятам не просто за интересни, но най-вече за съдбоносни. Вадя снимка от архива - такава, която илюстрира проблем или днешна новина. Идеята ми възникна случайно, но няма да продължи така. До месец-два страницата ще премине в книга".

Обявявайки се срещу късата памет и подмяната на историята, Бoришев проследява политическия пейзаж на Прехода, за да покаже, че днешните събития в държавата са свързани с участниците в периода.

Днес, когато водещата дума в България е протест, си задаваме въпроса, как стигнахме дотук, кой е виновен и защо го позволихме? Разгледайте снимките, призовава фоторепортерът, за да проследите метаморфозите на политическия ни живот и участниците в него. Тогава ще разберете, допълни той, че всички ние носим вина.

"Наложи се да търся в архива си, който е огромен, портрет. Не помня всичко, което съм заснел, но директорията ми включва снимки от 2001 година насам. Ако нещо ми потрябва, отварям и започвам да търся. Този мой проект може би ще е добре да прерасне в сайт, изложба или театър, не просто в интернет. Всичко започна, докато търся снимка на покойния Чочо Попйорданов и изведнъж попадам на фотос на Делян Пеевски. В същия момент ни залива една неприятна информация, идваща от неговите медии - колко добър човек е, колко е голямо ангелското му сърце на дарител. Нещата не се променят, това искам да покажа. До зората на новия XXI век нещата в политическия живот се движеха сравнително нормално в България - ляво пространство, дясно такова, класическата демократическа система. Промениха се с появата на лицето Симеон Сакскобургготски. Именно затова концепцията, над която работя за книгата, е Спасителят. Ние, освен народ с кратка и къса памет, сме и такъв, който винаги чака Месията. 20 години вече няма двуполюсен модел, няма развитие, но ежедневната тема е, че ще бъдем спасени от някой нов Пратеник. Колкото повече нещата се промениха, толкова повече останаха същи. Снимките, които съм правил, доказват че лицата са си същите - десетина човека, фигури от ДС".

Диалогът с миналото, представен чрез уловени от обектива на опитния фоторепортер обществени личности и политици, включва и кратък коментар от автора под снимката, често ироничен.

Стартирала случайно, страницата се оказва не просто спомен, а най-вече свидетелство за младите хора.

"Имал съм намерение да припомня, да подсетя, че дори и да отворя очите, но голямото удовлетворение идва от това да видиш, че младите се интересуват. Пишат ми, задават ми въпроси относно хората и събитията. Аз самия не съм подозирал на какво присъствам. Аз нямам против катарзиса - всеки допуска грешки, може да се поправи. Но за 10 години да си бил в СДС, после в БСП, минава през ДПС, а накрая в ГЕРБ? Правят ни на глупаци. Да знае и да помни е дълг на обществото. Иначе ще продължим да "пропускаме" изпирането на биографии, избелване или изпиране - така го наричам аз. Вече не можех да търпя, аз съм човек с огромна спортна злоба. Така стартирах и така ще продължа".

И докато историята често се ползва спрямо конюнктурата - т.е се изменя през годините, за да обслужва, фотоархивът на Веселин Бoришев е запечатал хиляди снимки, които показват как миналото кореспондира с настоящето. Коя обаче е най-символичната сцена, попадала пред очите на фотожурналиста?

"Пред мен в момента има снимка на Йордан Цонев - човекът, отговарящ за парите, идващи от ЕС за преодоляване на кризата с COVID-19. Ужасяващо, защото е като всяка друга снимка: показва как си дал на лисиците ключ от курника. Направил съм толкова снимки, а почти всички от тях показват "грозната истина", но една от най-символичните, в лош смисъл, е от 2003-та - младежкото НДСВ, малкият Делянчо Пеевски, а Симеон II го гледа в захлас. Сещам се и за още една снимка - 2002-ра, в Парламента на маса наредени големите бизнесмени на България, един от които Божков, другите Гущеров, Илия Павлов и Емил Кюлев. Двама от тези четиримата вече са убити. Аз не давам отговори, но ще продължа да задавам въпроси и да предоставям възможност на хората да анализират."

Ако искате да се срещнете с близкото минало или най-малкото - да си го припомните още веднъж, страницата "О, спомняте ли си, госпожо" ви дава тази възможност. Докато книгата на Бoришев, която е продължение на онлайн рубриката, излезе официално, всеки ден на страницата ще се появява по една нова снимка.

А дотогава? Можем да си припомни думите на Милан Кундера: Борбата на човек с властта е борба на паметта със забравата.