Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първият фотограф в Югоизточна Европа е от Враца

| обновено на 14.09.20 в 15:44


Ако днес са нужни няколко секунди, за да направим снимка, ползвайки вградената камера на мобилния телефон, назад във вековете фотографското отбелязване на образа продължавало около половин час.

В първата половина на XIX век фотографията започва да се утвърждава като новото изобразително изкуство. По това време чрез дейността на Анастас Йованович - първият сръбски фотограф - започва и сътворяването на пантеона на сръбската фотография.

Пионерът в литографията у нас e поредният врачанин, с който истински можем да се гордеем, каза историкът Красимир Григоров, който през 2016 година се заема със задача да възкреси и реабилитира името на Йованович, роден в града под Околчица през 1817 година.

"През 2016 година, когато получих първата си задача в музея, се навършваха 185 години от кончината на Хаджи Тошо Ценов, бащата на Димитрака Хаджитошев. Нуждаех се от снимков материал, свързан с личността на видния врачански първенец. Обърнах се и към колегите от Ентографско-възрожденски комплекс. Получих снимка на Димитраки, вместо тази на неговия баща. Пространствени ми издирвания стигнаха до име, скрито от родословното дърво - Анастас Йованович. Разрових се в архивите, включително на Сръбската народна библиотека". 

Историкът на фотографията Йозеф Мария Едер определя Анастас Йованович като първия фотограф в Югоизточна ЕвропаПерипетиите, които го съпътстват, му отреждат сериозни изпитания и съдба, далеч от родния град. 

"Първата съхранена снимка на българи е от 1842-43 година, публикувана във Виена - на възрожденеца Тодор Минков, а фотографията е направена от българина Анастас Йованович. Това е причината той да бъде определян за първия фотограф. В България често се срещат публикации, твърдящи че първоосновател на това изкуство е род от Самоков - Карастоянов. Прегледах вестници от този период, включително и френски. Големият българин намира спасението си в Сърбия. Баща му, който е от планинска Берковица, умира рано. Огромно влияние върху бъдещето на тогава 9-годишното дете изиграва Константин Огнянович - пристигнал като учител в града по покана на Димитраки Хаджитошев. От него Анастас научава писмото и четмото. В Белград продължава образованието си. През 1830 година в Сърбия пристигат майка му и сестра му, тъй като баща му се споминал. Призван в тежката ситуация да се грижи за семейството си, две години по-късно почва да учи типография - графичен дизайн, третиращ употребата на шрифтовете".

Още на крехка възраст си проличава, че младежът не е роден за занаятчия, а за човек на изкуството. За пръв път разкрива заложбите си, когато в Сърбия е отворена печатница с букволеярна към нея.

"През 1832 година Анастас проявява огромен интерес към това предприятие. Застоява се там. Работи с руски ръчни преси. Заради способностите му, едва на 19-годишна възраст, през 1836 година, е ангажиран с поръчка от княз Милош - да изработи буквено посвещение върху сабя, която ще е подарък за барон Хердер. С времето усърдието на врачанина дава резултат - забогатява, купува си жилище и дори го обзавежда с маси и столове - редки предмети, символ на лукса по това време. Йованович трайно записва името си с едно важно събитие в публичния живот на Сърбия: издава първия сръбски буквар. Това доказва школовката му и уменията му. Младежът се заема да изготви матрици за необходимите кирилски букви. Заради стореното, заедно с още пет студенти, е пратен на обучение във Виена. Такова е било изричното желание на Княза. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, един от първите, посветен във фотографията - дагеротипия и талботипия".

През 1839 година Йованович вече е във Виена. Първата си значителна творба посвещава на Доситей Обрадович. През този период на обучение става популярно епохалнота откритие на фотографията - по това време в Париж Дагер прави първите изображения върху картон на катедралата "Нотър Дам".

"Анастас Йованович си поставя за цел да овладее "новото изобразително средство" и след две години със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена. Оптикът Прокеш му организира в града фотоизложба. Амбицията на таланта е да бъде първия фотограф във славянския свят. През 1846 г. става и член на фотографското дружество. През 1842 г. династията на Обреновичите е свалена от власт в Белград и стипендията на Йованович е прекратена. Именно това го принуждава не само да се изявява като фотограф, но и като художник"

През своя живот Анастас Йованович винаги се чувства българин. Част от неговите литографии носят подписа "Танаша Йованович, българин литограф"

Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека. Неговите биографи отбелязват, че той е създал повече от 200 литографии и рисунки и над 800 фотографии.

В Београдския Градски музей е съхранено изкуството на талантливия врачанин. Там е и фотографската му сбирка, в която са изложени 892 снимки с художествена и документална стойност, продължи разказа си Красимир Григоров.

"При него през 1852 г. идва и Николай Павлович от Свищов. Съвместната работа сближава двамата творци. По-късно Йованович ще му окаже помощ при отпечатването на литографии по сцени от романа на Велтман "Райна - българската княгиня". През 1858 г. в Белград отново е извършен преврат и Обреновичите отново идват на власт. Новият княз Михаил назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер - "управител двора княжеского" и той след многогодишно пребиваване във Виена пак е в Белград. Новите задължения пречат усилено да се занимава с литография и изобразително изкуство, но през свободното си време фотоапаратът е на негово разположение. В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен българин от Самоков - Анастас Карастоянов, който под снимките се подписва Стоянович. Това е причината да се твърди, че самоковския род внася фотографията в България". 

Анастас Йованович от Враца не само е отличен майстор в снимането и литограф, но почти десетилетие е бил шеф на канцеларията на княз Михаил Обренович.

Първородният син на Анастас е кръстен Константин. За разлика от своите родители, той обвързва професионалната си кариера с България.

"Константин Йованович е един от големите виенски архитекти и автор на архитектурните проекти на на монументални сгради у нас като Народното събрание, БАН, Първа Софийска гимназия и Гимназията в Лом, както и на редица известни здания във Виена и Белград. С други думи, кръвта на вода не става! Това, което прави силно впечатление е, че будните българи след Освобождението, като Йованович,  са били изключително мотивирани и предприемчиви. С това се обяснява и бързият възход на държавата ни през тези първи години на себеутвърждаване и бурен възход".

Роден в България и реализирал се успешно в чужбина, Анастас Йованович доказва, че и най-здравите окови не са в състояние да пречупят устрема на новаторския дух. 

Не толкова познат днес, колкото заслужава, животът на първия фотограф в Югоизточна Европа е приказна одисея, изпълнена със стремеж към развитие. Във Враца улица носи името на пионера Анастас Йованович.
.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Арти - лабрадорът на актьорите Ани и Кирил Кирилови

Рубриката "97 Лапи и 1 опашка" днес ни среща с най-артистичното куче във Видин - домашния любимец на актьорите от видинския театър Ани и Кирил Кирилови . И не случайно то се казва Арти , което идва от английската дума за изкуство "art". Той е порода лабрадор , черен на цвят, от по-рядко срещаните лабрадори. Ани и Кирил са толкова щастливи, че..

публикувано на 19.04.24 в 14:30

Ема Величкова: Животът трябва да е шарен, професията също

Срещата ни с Ема Величкова е и билетът за шарения  ѝ свят, в който ни допусна. С нейните изключително талантливи ръце, тя създава не само изкуство, не само формички за сладки. С дизайните си тя разказва истории за радост и веселие, които впоследствие преливат в нежност и вкус. Нейната личност се отразява във всяка нейна изработка - забавна,..

публикувано на 19.04.24 в 14:00

В деня на велосипеда: Веселин Филипов за любовта към колоезденето

В международния ден на велосипеда се срещаме с един видинчанин, който обожава колоезденето. Веселин Филипов кара колело от малък. Описва тези спомени като хубави, макар като всяко дете те да са свързани с рани по коленете, но рани, които днес го карат да се усмихва. Вече не пада от колелото, защото знае да го управлява повече от добре. Дори ако..

публикувано на 19.04.24 в 13:00

Март- горещ и с нови рекорди

Изминалият месец март беше с най- висока средна температура в глобален аспект, със стойности, които досега не са измервани в метеорологичната инструментална история на човечеството. По-важното е, че това е десетият пореден месец, в който се отбелязва най- високата глобална температура. Това означава, че почти една година имаме най- топлите..

публикувано на 18.04.24 в 15:58
Виктория Гузелска, инспектор по защита на населението към сектор

Как работи националната система за ранно предупреждение при бедствия и кризи?

Никой не е застрахован срещу това да се сблъска с природно бедствие или друг вид кризисна ситуация. Новини за подобни инциденти заливат световния медиен поток. В последните години и на много места в България природата показа своята мощ. Според данните на националната статистика за 2022 година, над 14 600 са възникналите в страната бедствия, аварии,..

публикувано на 18.04.24 в 14:30

Майстори на баницата отново се събират в Крушовица

Фестивал на баницата организират за поредна година в Крушовица, община Мизия. Четвъртото издание на проявата "Да завием баница" ще се проведе на 20 април, събота, на площад "Проф. д-р Иван Митев" в селото. Майстори на кулинарното изкушение от цялата страна ще могат да демонстрират своите умения в четири категории за най-добра баница - солена,..

публикувано на 18.04.24 в 14:00

За и против проверката на уменията на по-възрастните шофьори

Трябва ли да се проверяват уменията на по-възрастните шофьори? Този въпрос бе поставен в Европейската комисия с приемането на правила за обучение на водачите. Според тях не се предвижда да има проверка на уменията на шофьорите, навършили 70-годишна възраст, но всяка страна има право сама да реши дали да въведе такова изискване. Според автоинструктора..

публикувано на 18.04.24 в 13:00