Село Чичил - богато на вода и природа, но бедно на хора

"На първо време ще изградя информационно табло, където да се слагат некролози, обяви и др. Сега се лепят по дървета и стените -  не е уважително... Горе  чакалнята, искам да се измаже и при дъжд човек да се скрие на чистичко и топличко..  Поддържам чешми... Каквото мога, правя и помагам с каквото мога. Всичко правя сам... Почиствам, поддържаме чистотата с кошчета и кофи... Пролетта покрай моста слязох, изчистих... Не мога да карам възрастните хора да ми помагат, минало им е времето за това... Не мисля, че ресурсите трябва да се влагат в кметството, за ремонти, а да изглежда селото добре... Хората обичат да се веселят, играло се е хоро на площада някога"

Гората се изсича поголовно и безогледно от частни фирми, факт, на който са свидетели хората от селото - казва кметският наместник Цветомир Дамянов

"Хората имат гори,  дават на частни изпълнители, които режат и съсипват всичко... Винаги, когато видя, че се реже акация, липа направо ме боли сърцето, но съм безсилен. Миналата година частна фирма беше тук и изрязаха над 1000 кубика акация, липа, огромни липи, дъбове на 200 години ги режат само да минат и да си свършат работа, няма кой да ги спре, горските са си частни. Докато продължава това с Румъния - 50-60 евро на кубик и докато хората продължават да ламтят за много..."

Ванчо Кънов е бил кмет на село Чичил цели 15 години от 1979 до 1992 година, спомня си какъв живот е кипял в селото, в което е имало 540 жители. Според него селото е с древна история. Древните хора са се заселили на две различни места, после се преместват край реката и накрая окончателно се заселват тук:

"Ето така се живее, ако няма превоз, за едно кибритче в Кула трябва да се ходи. Такава е системата, обещанията преди избори са големи... След това нищо, примирих се с това положение. Имаше магазини, по пет автобуса на ден, хората са земеделци, единни са били..."

На площада срещаме още хора, за живота си в Чичил те споделят: "Имаме и вода, и ток, всичко си имам, гледам зайчета, пиленца, лекарства децата ми носят от Видин... Доволна съм от кмета, селцето ни е добро, малко хора сме, чист въздух, плодородна земя, превоз нямаме, пък и пътищата трябва да се направят ..Да има автобус 1 път в седмицата искаме...Да ходим във Видин до поликлиниката .."

Около 600 кошера гледа Цветомир Дамянов. За него това е начин да подпомогне семейния си бюджет, но и занаят, който се предава от баща на син. Заниманието го прави щастлив и удовлетворен, но отравянето на пчелите е голям проблем, споделя с мъка пчеларят:

"Решихме да вложим средства в тази странична дейност... Ако я няма пчелата, няма да има нищо живо на планетата... Жал ми е да говоря за пчелите, направо ни убиват отвсякъде. Ето, това ни уведомяват нас, пчеларите, за пръскане и това са пестициди, които не влияят добре на пчеличките... Кошер не може да се затвори,  30 дни карантинен срок, пчелата няма как да не мине през посевите. Всичко се пръска неколкократно годишно, за всякакви неща... Документално всичко е наред, по принцип - не е... Три фирми са крупни арендатори и обработват в землището на Чичил. Ние зазимяваме 500 кошера и пролетта имаме 50, това са 95% загуба, правим всичко на макс, пазим най-високи стандарти, за да нямаме смъртност и сега есента правих есенен преглед и имаше над 280 жертви и е доста тегаво за нас, пчелите умират и то не в нормална граница... Тази година от 300 кошера в Чичил не съм извадил грам мед... И държавата е безсилна, и хората са безсилни..."

Повече може да чуете в звуковия файл.