COVID-19 и въздействието му върху живота ни

Ежедневният ни живот ще продължи да бъде засегнат в една или друга степен от коронавируса. Икономиката ни пострада, хора останаха без работа, заради риска от заразяване ежедневно се съобразяваме с наложените мерки. Криза с психичното здраве е надвиснала над милиони хора по света, заобиколени от смърт, болест, бедност и тревоги, заради пандемията от COVID-19, съобщават здравни експерти от ООН. Как се отрази коронавируса на живота на хората? 

"Нито положително, нито отрицателно... С парите сме закъсали повече... Неприятно, затворихме се. По- рано ходехме с приятелки на кафе, на разходка... В началото депресираше много хора. Много хора се паникьосваха. Сега ситуацията е доста по- спокойна, с разликата, че сега хората пък не вярват в това... Има го вируса, според мен, но хората твърде много се паникьосват... Свикнахме с мерките, не е нещо чак толкова фатално... Аз съм го прележала още януари месец. Тези мерки, това е чиста глупост. Ето нас ни спират- не можем да ходим в Сърбия. А стоката ми седи за една камара пари... Отрицателно според мен. Първо- безработицата, второ- престоят вкъщи... Отразява се за работата. Това всичко е бош лаф. Политика за пари...", коментираха видинчани. 

Натрупа ли се пандемична умора от цялата информация, която достига до хората от началото на пандемията на 8 март досега? 

"Аз бих оприличил ситуацията като ефекта на махалото. В началото действително не знаехме с какъв вирус се срещаме, какви ще бъдат последствията, как ще се отрази върху общественото здраве, върху състоянието на здравната система. В момента, като че ли наблюдаваме едно успокоение сред хората. И не само сред хората. И сред медицинските специалисти. Проблемът, за съжаление, се неглижира. Някои специалисти от средите на епидемиолозите оприличават сегашната ситуация с появата на втората вълна. Дали е втора вълна, дали първата не е затихнала изобщо, дали е имало и първа вълна? Това е въпрос, който впоследствие ще се анализира. Виждаме- почти в цял свят общият брой на болните надхвърля милиард и половина. Починалите са над милион. В страни като Франция, Испания, Италия, Белгия, Холандия се вижда един пик, едно екстремно повишаване на броя на заболелите. Това са страни с развити здравни системи, страни, които в никакъв случай не бихме могли да ги обвиним в това, че не са предприели достатъчно ефективни противоепидемични мерки. Ето че въпреки всичко това броят на заболелите се увеличава. Това може би, е свързано и с промяна в метеорологичните условия, по- ниски температури, по- висока влажност, затваряне на хората в затворени помещения. Вирусът сам по себе си, в началото криеше много неизвестни. Сега знаем много повече за него- за неговия геном, как въздейства върху организма, как ни атакува, по какъв начин се разпространява инфекцията", каза д-р Вилхелм Елисеев- началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ "Света Петка"- Видин.

По думите му в началото на епидемията е имало повече смъртни случаи и по-малко инфектирани хора, сега заболелите са повече, но смъртността е намаляла. Това може да се обясни с промяна на вируса. Преминавайки от човек на човек, вирусът търпи мутация на самия ген. Как ще се развие обаче, на този въпрос учените в момента не могат да дадат категоричен отговор. Пътят на пренасяне на вируса може да бъде спрян с надеждна и безопасна ваксина. 

"Концепцията за стадния имунитет е следната- когато достатъчно хора са имунизирани срещу вирус, той вече не се разпространява. Това, което притеснява учените е, че никой не знае до каква степен са защитени хората след заразяване с коронавируса и колко дълго продължава тази защита. Както и това каква част от обществото трябва да има имунитет, за да потуши пандемията. В този контекст Американският институт за икономически изследвания беше предложил метода за фокусирана защита като най- състрадателен начин да се минимизират смъртните случаи и социалните щети докато не достигнем стадния имунитет. Т.е., ако пуснем младите хора на работа, ако пуснем децата на училище, а възрастните хора спазват строги противоепидемични мерки се счита, че по този начин обществото ще достигне някакъв имунитет , а той според литературата трябва да бъде някъде около 70 и над 70 и тогава обществото ще бъде ще бъде в някаква степен резистентно спрямо вируса."

Д-р Вилхелм Елисеев е ръководил един от двата екипа на откритата през пролетта за пациенти с COVID-19 реанимация във видинската болницата. Споделя, че би поел отново това предизвикателство, ако се наложи. На въпроса как се адаптира към всички промени и коронавируса, отговори така:

"Ново предизвикателство, нова организация на работата. Повишено внимание и отговорност от всеки от персонала. И в същото време, беше някак си и по- спокойно, защото вниманието ти е фокусирано изцяло върху пациентите."

В началото на пандемията, когато нямаше информация за заплахата и какви последици може да има, хората изпитваха нормален страх, каза Ивайло Панов- докторант по психология, в момента училищен психолог в Лесотехническата професионална гимназия в Берковица. 

"Всякаква информация, която беше важна за тях, се преекспонираше, така че засилваше този страх. Почти година по- късно, когато вече сме в края на една календарна година, изпълнена с белезите на тази пандемия, ситуацията е променена. Промяната се дължи на факта, че повечето хора смятат, че са много по-добре информирани. Това не е задължително да е вярно, защото, както знаем, информацията за цялата ситуация от биологични до социални аспекти е различна и разнопосочна, твърде много фалшива информация има. Въпреки това, хората имат усещането, че са много по- добре информирани и този страх е занижен значително, което определя и новото им поведение. За съжаление- доста безотговорно в момента", коментира  Ивайло Панов пред Петя Генова. 

"За радост, на национално ниво се проведоха няколко проучвания, които бяха посветени на тази тема. В Берковица, в училището, в което работя, също се проведе проучване, въпреки че участвахме и в националното, по отношение на това какви промени настъпиха, които биха се дължали на това, че имаме променена ситуация. Както можеше да се очаква, при различните хора проявленията на тези ефекти са различни. Изследвахме тревожността и обобщено може да се каже, че нямаме основания да кажем, че общата тревожност се е променила в сравнение с тази, каквато е била преди пандемията. Имаме данни за ученическата общност и за учителската общност, която е пряко свързана с учениците и с целия учебен процес и по- малко с родителите, които също по някакъв начин влияят върху това. При някои от учениците се забелязват значителни промени в изследваните параметри, но като цяло не може да се каже, че има значима разлика"- коментира психологът.

Още по темата може да чуете в звуковия файл