Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Игнатица- селото с 18-те оброчни камъка

module="Media" entry="Audio" title="Откъс от Посоките на делника" url="http://82.119.84.123/storage/RadioVidin/2020/Nashata_tema_2020/10/16=10 KMET.mp3" download="false" class="" ]Не е трудно да си кмет на малко населено място в Северозапада , когато хората са добронамерени. Това каза кметът на планинското село Игнатица. То е приютило около 550 местни жители и 20 чужденци. И това не е случайно- селото е спокойно, а районът е с красива и чиста природа.

Игнатица е разположена в старопланинска котловина, недалеч от десния бряг на река Искър на 35 км южно от Враца. Според местно предание някога то се е намирало в местността Пелиньо или Селимов камък. На мястото на днешното село най-напред се заселил един ковач на име Игнат. Той построил ковачницата си тук и хората постепенно заселили района. Легендата разказва, че ковачът имал  хубава жена - именно тя дала и името на селото.

До 1965 г. с. Игнатица се е състояло от централно село и много разпръснати махали. Тези колибарски селища са били от 5 до 12 къщи и са създадени още в началото на XIX век. В края на ХХ век населението се преместило в централното село Игнатица и в махалата Габро̀вница.

И днес Игнатица e популярно със своите 18 стари оброка, които се правят още от преди Освобождението  почти без прекъсвания. В черковните дела и оброците "най-вещ” бил дядо Иван Минов. В края на ХХ век поставил циментови кръстове с надписи. Когато отворил врати черковният храм, пак той научил жените на църковна обредност, правила и пеене.

На всички оброчища има стар оброчен камък от бигор, а до него в повечето случаи са поставени циментовият от края на ХХ век и съвсем нов - от последните години каменен кръст.
В своето краеведско изследване за Игнатица Петър Вутов изрежда 18 оброка, които са обслужвали многото махали: "Докъм 1958-60 г., селото беше разпръснато по цялата планина на отделни махали и всяка една махала си избираше празник и правеше т. нар. "Оброк”. Всички оброци се правят за живот и здраве и предпазване от град, гръм, змии, лоши нападения, както и за дъжд”.

На Петковден в сряда, повече от 50 жители на селото отново се събраха на оброка в планината.

"Красотите са големи тук, хубаво е всеки да ги види. Имаме много млади хора. Възрастните са спокойни- нямаме кражби и предпоставки за нарушения. С една дума- животът ни е нормален. А когато хората са спокойни и добронамерени, управлението на селото не е трудно. Заради близостта на Игнатица до София, Враца, Ботевград и Мездра, работа се намира. Влакът също е близо- до Зверино. Навремето имахме и добре развито производство, имаше достатъчно работа. Хората не ходеха никъде, живееха си тук. Зверино ни беше като център, всичко живо работеше там. Бяха добри времена.

Сега е малко по-трудно, защото всички ходят на работа извън селото. Не спираме да търсим инвеститори, да се откриват тук цехове, да има работа...

В Игнатица имаме вече над 20 къщи, продадени на англичани. Сред тях има и доста заможни, които ни помогнаха да направим една прекрасна спортна площадка. Част от тях са вече пенсионери и са отдавна тук, имат си дори и български лични карти. Тук им харесва и не искат по никакъв повод да се върнат в Англия. Имаме и млади момчета на по 20 години, имаме и 70-годишни. Тук живее и една шведка, която ходи да работи в Швеция за по 2-3 месеца, после пак се връща...

Чужденците купуват предимно къщи в периферията на селото или извън него. Искат да живеят на свобода и сред природата. Много интересни хора има сред тях. Например един англичанин, който преди месец ми го доведоха брокерите. Каза, че имал дискотеки в центъра на Лондон, но продал всичко и се изнесъл от града. Иска да живее спокойно. Търсеше крайна къща, в която да си живее сам. Имал достатъчно пари и възможности, но вече искал само спокойствие...

В селото имаме и ловна дружинка. Миналата седмица дори беше убит един вълк. Тук ги има доста, защото горе в планината има стада коне. Самият аз не съм ловец. Обичам природата и не обичам да убивам. Постоянно обикалям с група с кросови мотори из България- срещам животни, радвам им се, не мога да убивам. Забелязвам, че животните вече са малко. Аз пътувам постоянно, стигам дори до места, където рядко стъпва човешки крак, но и там вече няма животни. Жалко е. Преди се радвахме- сърнички виждаш, елени... Сега от година -две не съм срещал тези животни.   


По отношение на пандемията от COVID-19, ситуацията е нормална. Хората си живеят спокойно, има дори и такива, които все още не са чували за вируса...

Що се отнася до бъдещето на селото, вярвам, че то ще е добро. Няма да позволим да се обезлюди..."



Цялото интервю с кмета на Игнатица Иво Христов, разказ за оброците и спомените на бившата начална учителка в местното училище, Евдокия Томова, може да чуете в звуковия файл.



Галерия

Вижте още

За делниците на лекаря в деня на празника

За труда на лекаря, за смисъла на професията и очакванията на пациентите- за всичко това говорим в "Посоките на делника". Поводът- Деня на българския лекар. Празникът се чества се от 1995 г. в деня на преп. Иван Рилски, по инициатива на Българския лекарски съюз. Запитахме хора от Видин какво очакват от лекарите и доволни ли са от..

публикувано на 19.10.20 в 15:38

"Помисли, преди да кликнеш"

Рязка промяна в живота на съвременния човек донесе настоящата година. Пандемията от COVID-19 промени начина, по който хората контактуват в ежедневието си, като ги направи по-зависими от Интернет по отношение на средствата за комуникация, бизнес, пазаруване и дори образование. Дигитализацията на живота доведе до нарастване на киберпрестъпността,..

публикувано на 15.10.20 в 10:40

Справят ли се с коронакризата бизнесът и работещите в Северозапада

Кризата, причинена от коронавируса постави редица въпросителни и затруднения пред обществото и работещите хора, които осигуряват прехраната на семействата си и продължават да внасят своите осигурителни вноски. Туристическия бранш пострада сериозно, засегната бе и търговията. Много работещи дори останаха без препитание и по този начин семействата им..

публикувано на 14.10.20 в 14:15

АЕЖ: Политическият натиск над медиите се увеличава

Регионалната журналистика се превръща в изчезващ вид. Медийната среда в България продължава да се влошава, а политическият натиск върху журналистите рязко се е увеличил. Наблюдава се пренебрежително и арогантно отношение от страна на институциите към критични медии. Почти всеки втори български журналист дава оценки за свободата на словото в България..

публикувано на 13.10.20 в 14:57

COVID-19 и въздействието му върху живота ни

Ежедневният ни живот ще продължи да бъде засегнат в една или друга степен от коронавируса. Икономиката ни пострада, хора останаха без работа, заради риска от заразяване ежедневно се съобразяваме с наложените мерки. Криза с психичното здраве е надвиснала над милиони хора по света, заобиколени от смърт, болест, бедност и тревоги, заради пандемията от..

публикувано на 12.10.20 в 14:35

24 май - Ден на българската писменост

Да се преименува празникът 24 май прие Парламентът на първо четене . Депутатите записаха в Кодекса на труда датата, на която се чества величавото дело на Солунските братя Кирил и Методий, да бъде "Ден на българската писменост, просвета и култура ", т.е да отпадне прилагателното "славянска". Поправката, която не засяга..

публикувано на 08.10.20 в 11:05

Отбелязваме Световния ден за достоен труд

На 7 октомври отбелязваме Международния ден за достоен труд . Обявен е за такъв по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите през 2008 година. Целта е да мобилизира синдикатите от целия свят да отстояват позицията, че осигуряването на достойни условия на труд за хората е най-добрият начин за борба с..

публикувано на 07.10.20 в 14:30