Младите и онлайн комуникацията - преимущества и опасности

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 29 октомври 2020 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Три четвърти от децата и младите хора в България сърфират в социалните мрежи и комуникират чрез онлайн приложения всекидневно, но повечето определят случващото се в реалния свят за по-важно и вълнуващо. Това показват резултатите от национално проучване, което поставя във фокус медийните навици и практики, популярните личности в Мрежата, както и степента, в която дигиталните технологии им помагат да изразят себе си и да реализират индивидуални и общностни цели.

За какво най- често използват своите телефони и компютри видинските ученици и знаят ли как как да различават истинската от фалшивата информация?

"Опитвам се да не приемам покани на непознати... Обичам и да излизам, не седя по цял ден пред компютър или на телефона... Ползвам социалните мрежи, защото така се свързвам с познатите... Използвам почти всички популярни платформи... Смятам, че доста хора са зависими от социалните мрежи - те ни дават самочувствие и увереност, можем да бъдем всичко, което пожелаем... До някаква степен сме зависими, но това е защото така можем да сме в течение на случващото се с приятелите... Разглеждам снимки, гледам клипчета".

Изследването, проведено от ЕСТАТ по поръчение на УНИЦЕФ България, показва че децата и младите хора не смятат, че са пристрастени към дигиталните медии, разказа Ивайло Спасов, експерт от Фондацията.

"Проучването обхваща широка общност от младежи от цялата страна, защото е национално и представително. Анкетирали сме 1800 младежи, включително и такива от уязвими общности - от малцинства, с увреждания. Важно беше да знаем какво е поведението, какви са каналите и кои са платформите, които младите използват в дигиталната среда, за да се информират, за да споделят собствените мнения и преживявания. Ние разделихме категориите на три групи - от 10 до 14, от 15 до 19 и от 20 до 24-годишна възраст. Което е интересно, особено за нас възрастните, самите млади не отчитат, че животът в тази среда е пристрастеност за тях. Нашият анализ показва, че младите са категорични, че отдават по-голямо значение на живия контакт, на истинската среда, т.е те използват социалните мрежи като инструмент, но взаимоотношенията ги вълнуват повече. В момента изпитват дори фрустрация, че прекарват толкова време онлайн, защото ситуацията с коронавируса е такава".

Голяма част от българските младежи не притежават нужните технологически инструменти, чрез които да бъдат включени в качествен процес на образование, анализира още проучването. Традиционните форми на информираност сред медиите, като вестници и списания, на практика не намират пространство в живота на младите хора.

"Това е една от притеснителните находки на изследването, защото 89 % от младежите притежават някакъв вид смартфон. Използват ги предимно за забавление, чатене, общуване с приятели. Не такава е ситуацията с лаптопите и настолните компютри - т.е устройства, които позволяват образователен процес, особено при обучение в дистанционен режим, едва 34 % притежават такава технология. 14 % пък притежават собствен iPad или друга форма на подобно устройство. Свързаността към интернет е голяма, присъствието в социалните мрежи е значително, но когато говорим за качествена обратна връзка що се касае образователен процес, положението е притеснително. Голяма част от българските младежи не притежават нужните технологични инструменти, чрез които да бъдат включени в качествен подобен процес".

Традиционните форми на информираност сред медиите, като вестници и списание, на практика не намират пространство в живота на младите хора.

"Категорично младите не четат вестници и списания. Телевизията и радиото се радват все още на известна популярност, при все че аз бях на мнение, че младите не употребяват традиционните медии. Правят го, обаче фоново - докато четат, докато чатят. 69 % предпочитат фейсбук, макар че тенденциите по света са към насочване към Инстаграм, Тик Ток и подобни. 22 % използват Инстаграм, а едва 7 % - Тик Ток. Разнопосочните тенденции зависят от възрастовата група и от интересите. Най-предпочитан формат за младите хора са кратките видеа. В Инстаграм фотосъдържанието е по-популярно, докато Тик Ток се откроява с генерирането на трендове - популярните тенденции. Когато напредва съзряването и стремежът за еманципация от възрастните, започва търсене на канали, в които пребивават млади хора, не възрастни".

Един от четирима анкетирани активно следва "инфлуенсъри", докато всеки втори участник споделя, че следва "влогъри" в Мрежата. Извод на проучването е, че децата и младежите биха осмислили мненията, споделяни от "инфлуенсърите" и други известни личности, но не биха си поставили за цел да изглеждат, мислят или действат напълно като тях. Налице е увереност, че могат да преследват и осъществяват собствените си цели, без да следват фигури, които да им служат за пример.

Проучването изгражда представата за една по-скоро пасивна детска и младежка публика, каза още Спасов.

"Темите, които вълнуват младите, са свързани със забавления, на второ място - съвети за красота, за здравословен начин на живот. Едва на трето място се открояват темите за образование, за социално значимите каузи - онези с добавена стойност, ангажиращи младежите със съзидателна дейност, за да генерират те собствени идеи и творчество. Един от изводите на нашето изследване е, че медийното съдържание се консумира пасивно - те не са активни в изразяването на мнението, в групирането по интереси и изобщо отстояването на правата. Това ни различава от други места по света, където от ранна възраст хората използват дигиталното пространство за изграждане на общности. Свободата е ценност, има толерантност и към различните, но има и един проблем, касаещ тази група и проактивната и роля - това са фалшивите новини и т.нар хейт - словото на омраза. В България все още е валидна тази социална норма, че младите хора под 18-годишна възраст са зависими от семействата си. Нашите деца имат потенциал, интелигентни са. Трябва да направят следващата крачка - да намерят темите, които ги вълнуват, за да си осигурят шанс за развитие на потенциала - дали сами, дали чрез помощ от родители и ролеви модели".

Преобладаващите нагласи и ценности сред децата и младите са основите, върху които може да се изгради дигитална среда, в която те могат да изразят себе си уверено и свободно, както и да реализират различни социални каузи и проекти, е изводът на УНИЦЕФ-България.

Един от големите проблеми на онлайн пространството, характерен за цял свят, е ранната сексуализация на подрастващите.

"В ранна възраст децата трябва да бъдат предпазвани от негативното влияние на порносайтове и на хора с педофилски наклонности. Безконтролният достъп върху интернет съдържанието е рисков, особено когато позволява невръстния потребител да "учи" по специфични сексуални теми в дадени сайтове. В държава като България няма здравно и сексуално образование - този подходящ за възрастта на децата, по който родители и учители могат да говорят. Личното ми мнение е, че табуто трябва да се преодолее - възрастните да намерят път към младите за разговор. Интернетът по този начин няма да бъде проблем, защото няма да бъде ролеви модел".

Способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност.

Георги Апостолов от Центъра за безопасен Интернет коментира, че днешното поколение на Google деца с лекота намира информация, но не може да я оцени заради липсата на принцип на сравнение.

"Днешните деца и млади хора търсят информация предимно през интернет канали. Да, заявяват, че не четат вестници и списания, а и виждаме не толкова голям процент на гледащите телевизия, като изборът е предимно забавни предавания, но това не означава, че те не са информирани. Друга е темата дали са вярно или не, но това е същността на социалните мрежи - там всяка новина излиза. Наскоро излезе изследването на PISA, което акцентира върху качествата на младите хора като бъдещи граждани, имащи отношение към комуникацията и толерантността. Там се класираме в дъното. Именно затова трябва да се гледат в съчетание различните начини на ползване на онлайн пространството. Думата пристрастяване трябва да отпадне - истината е, че това е техният свят. Голяма част от съдържанието е медийно - дали от сериозни или сензанционни медии. Виждаме в изследването, че младите не искат да се лишават от общуването лице в лице. Едното на другото не пречи. За да могат да пребиват в Мрежата, трябва да са по-ориентирани и да имат дигитално-медийни компетентности. Двата големи проблема са фалшивите новини и езикът на омразата. Изследването показва, че самите подрастващи не знаят как да разпознават и пресяват информация".

Над 70 % от българските децата под 12 години са вече в социалните мрежи, показват резултатите от проведено проучване на Центъра още през 2016 година. Това оформя тенденцията да спада възрастта, на която децата за първи път влизат в интернет, като социалните мрежи се използват масово от подрастващи под официално разрешената възраст. Затова и рискът за едно дете, което все още няма достатъчно познания и не е развило критично мислене, е да се подведе от фалшива информация и да започне да вярва в различни неща, които не са истина, а това може да доведе до проблеми в реалния живот. Затова е необходимо изгражданетото на нужните умения за критично мислене и работа с медийно и мултимедийно съдържание.

"По принцип всяка онлайн платформа - била тя социална мрежа, приложение или просто чат, крие определен риск - от неправилни настройки за сигурност, та до поведението или дори сам да се компроментираш. Тик Ток в момента е сред най-популярните платформи, особено за малките деца и младите тийнове, но проблемът е сексуализираното съдържание. Младите потребители залагат на сексуално-провокативни неща, не говоря за порнография. Това е още едно умение от дигитално-медийната грамотност - как да се представяш в дигиталното пространство. На сексуално-провокативните тийнейджъри им липсва самоувереност да покажат друга своя страна. Това са уменията на 21 век - какво правиш в дигиталното пространство и защо не го правиш както във физическия свят. Същото важи и за възрастните. Точният процент е 72 - от децата в България са в социалните мрежи преди да навършат 12 години. Минималната възраст за регистрация обаче е 13. Дигитално-медийната грамотност са умения, имащи връзка с някогашните понятия, но с ново съдържание - умението да боравиш с всякакъв тип съдържание. Първата задача е на родителите, защото днешните деца са в интернет преди да навършат 7 години".

95% от българските потребители на интернет използват социални мрежи и по този показател сме на първо място в света. Няма друга държава, в която да има толкова масово участие в социалните мрежи, каза още експертът. Всяко пето дете е обект на подигравки и тормоз в социалните мрежи, а в над 80% от случаите онлайн тормозът е за забавление, анализират още от Центъра, който преди години разработи методика за ранно обучение на дигитално-медийни умения на децата от 1 до 4 клас и стана съосновател на Коалиция за дигитално-медийна грамотност от началното училище.

"Най-страшното нещо е, когато едно дете бива подмамено за да произведе сексуално съдържание, чрез което може да бъде изнудвано по различни начини. В изследването на УНИЦЕФ ясно се откроява проблем с езика на омразата - това е т.нар онлайн тормоз. Около 20-25 % от младите стават жертва на нещо подобно, това сочат изследванията. Говорим за липса на уважение - начин на поведение и следван модел, чрез който се забавляваш чрез унижението на другите. Това е тясно свързано със сексуализацията - начинът да се изгавриш в 90 % от случаите е свързан със сексуалната тема. Момчетата биват обиждани на хомосексуализъм, момичетата - на леки момичета. Този начин на общуване прави темата за секса нормална за тях - говорят, правят, пращат си снимки голи. Дигиталният образ, който си изграждат, е силно сексуализиран. Темата за сексуалните отношения не трябва да започва едва когато започва пубертетът. Нещата са навързани, когато говорим за развиване на умения и грамотност. Тези умения трябва да се развиват, за да могат подрастващите да се ориентират в информационните технологии".

Каналите, платформите и инфлуенсърите, определящи нагласите, поведенията и ценностите на младежите, изследва в своето проучване УНИЦЕФ-България.

Дигиталният свят се основава на технологиите, но е преимуществено социална и медийна среда. За да могат децата да се възползват от неговите възможности по безопасен и полезен за развитието им начин, те имат нужда от развиване на умения като критично мислене, търсене, оценка и създаване на съдържание, умения за работа в екип, емоционална интелигентност и други.