По стар стил Враца е освободена на 28 октомври 1877 година след престрелка между руски и турски части. Победоносното руско войнство влязло във Враца начело с ген. Леонов. Преданията гласят, че след като руските войски освобождават града, един конник се изкачва на близкия хълм и с тръбен зов оповестява, че врачани вече са свободни.
Символът на паметния ден е конникът на Хижата - т.нар "Вестител на свободата", който се издига на хълма "Калето" над града.
"Войната главоломно променя съдбата на цели фамилии, сред които тази на генералите Леонови. През военната кампания ген. Николай Леонов е командир на Втора кавалерийска дивизия, която влиза в състава на т.нар Източен отряд на руската армия. Този тактически маньовър се оказва неговия последен боен подвиг. На 21 ноември той внезапно умира. По заръка на неговата майка е изработена руска икона "Матър Божия", която тя подарява на града. Поставена е над средната врата на олтара на Възнесенската черква. Иконата покровителства града. На 27 октомври 1877 година започва настъплението към Враца - от село Мраморен и по протежение на село Върбешница. Генералите Леонов и Клод, които командват двата полка, присъстват на първия молебен за освобождението на града. В щаба на русите преводач е българинът Чопов, който дава сведения за тези дни. Вторият, правещ бележки, е Христо Даскалов - даскал в местното училище. По неговите данни възстановяваме историческата истина", разказа историкът от града под Околчица Красимир Григоров.
След Освобождението Временното руско управление трябва да изгради основата на българската държавно-правна организация, да възстанови нормалния живот. В свободните градове започва създването на градски управителни съвети, административни учреждения, съдебни и полицейски органи. Поради ширещата се неграмотност по това време, първият кмет е избран от мъжкото население чрез гласуване, в което вместо бюлетини, се използвали бели и черни бобови зърна.
"За първи комендант на Враца е избран полковник Кетхудов, наследник през следващата година от Лукашов. На членовете на състава са възложени различни организационни длъжности. Ангел Йоцев става полицейски началник. Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществен живот. Заема се бързо с основната задача: да се справи с произволите. За няколко седмици се въдворява ред. Врачанският затвор е препълнен със спекуланти. Управлението на Лукашов е подчинено на ВРУ на княз Черкаски. Лукашов прибягва до обществения контрол и дава право на драстични действия срещу спекулантите, които са големия проблем в онези дни. На първото градско събрание основната задача е избирането на градски шеф. По заповед на Лукашов гражданите излизат пред часовника, цялото мъжко население - от 20 години нагоре. Двама са кандидатите: Николчо Хаджиантонов и Захари Печеняков. За всеки се поставя кутия и избирателят трябва да пусне в нея бяло или черно бобово зърно. Белите зърна означавали, че се желае избирането на това лице, а черните, че не се желае неговият избор. Ако белите зърна превишават черните, то лицето е провъзгласено за избрано. Мнозинството изразява предпочитанията си в полза на по-стария от двамата - Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението. Той е типичен род на известния Хаджиантонов род. Избран е Общински съвет, назначен е секретар. Започват строежите на нови училищни сгради".
Врачани посрещат първи в Северозападна България своето Освобождение. След като през първите два месеца от дейността си градският съвет разрешава най-спешните и неотложни въпроси, възникващи поради масовото бягство на мохамеданското население от града, то се обръща към необходимостта да удостои с подобаващо място в историята на града подвига на освободителите си - признателност, подобаваща на населението и до днес.
"По старата търговска чаршия на Враца има сграда - вляво по посока на центъра, непосредствено до кафе. Навътре е, в момента е затворена. Била е приемна на Общинския съвет, а също така и щаб на Руското командване, което е посрещнало парада на Леонов. Разбира се, паметен знак е Конникът на свободата. Има два паметни знака - в двата края на града. Паметник на ген. Леонов има в градинката на ДНА. Има и паметна плоча на един от убитите руски пропорчици".
Да си вземеш куче или друг домашен любимец не е лесно решение и никога не бива да бъде такова. Защото веднъж отвориш ли дома си за своя домашен любимец, той бързо става част от семейството и получава своето място в сърцето ти. И неустено започваш да поставяш нуждите му преди собствените, така че си готов дори да се върнеш по спешност от пътуване, ако..
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..
Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..
В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората. "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..
Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус на критично застрашени. Oпазването и възстановяването на техните популации..
Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено,..
С доброволен труд и дарение ремонтираха покрива на храм "Възкресение Христово" в подножието на Алботинския скален манастир. Идеята е на кметството на видинското село Градец, откъдето са договорили местна строителна бригада, която да извърши безвъзмездно нужните строителни дейности. Финансовата подкрепа за материалите е на Видинската митрополия,..