Българщина и красота по време на пандемия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с проф. Иван Гаврилов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Величка Каменова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Само за 9 месеца 86-годишната Величка Каменова от чипровското село Горна Ковачица успя да ушие огромно по своите размери пано, изобразяващо картата на България в шевици. На етнографската карта са избродирани 144 шевици от различните краища на България. 

Започва паното на 3 март, малко преди да бъде обявено извънредно положение, а главен виновник е синът й - онкологът проф. Иван Гаврилов, за когото, да върши дела "На ползу Роду", е начин на живот. Ето какво си спомня той за началото:

"...Тя е с подчертано чувство на отговорност, най-вече за младите. Когато избухна коронавируса, всички се стъписахме, но при нея нещата бяха по-силно изразени, започна да води статистика, да се вайка, че светът свършва... Помолих я да продължи да пише, но тя казваше: "Защо да пиша, като един ден няма кой да го чете... Тогава се разбра, че нещата трябва да бъдат на друга плоскост... " 

Така идва идеята Величка Каменова да ушие огромно по своите размери пано, изобразяващо картата на България в шевици, по примера на българката Ирен Величкова- Ямами, която живее в Япония, а през 2015 година показва в Етнографския музей избродираната с шевици карта на България.

"Откакто помня майка, тя обича да шие... Отначало се стъписа, стъписващо е да направиш гоблен с размер 2 кв.м. и на всеки 10 кв.см да имаш шевица с различни цветове, различно излъчване, различен стил- иска се много голямо търпение и преминаване от една вълна в друга, както и себеотдаване. Оказа се, че една малка България  има толкова много богатство... Странджанската шевица е много различна от тази от Северозападна България, и добруджанската от Македония, и Шопско и Карловско, и банатските българи, и бесарабските българи... Всичко това стана една страхотна палитра, а всички, които се докоснаха до нея, включително и Радио Видин, помогнаха психологически това да продължи..."

В началото Величка Каменова пристъпва плахо към панамата и цялото многообразие от конци, но с всеки изминал ден бродирането я завладява. Неоценима помощ през цялото време оказва дъщеря й- Сашка, с нея коментират, тя подрежда конците. Когато през лятото се чухме, леля Велика беше стигнала до средата на картата. И тогава, както и сега, не говореше за трудностите и многобройните моменти, в които разшива шевиците и ги започва отново, не говореше и за това, че през тези девет месеца е позагърбила социалните си контакти. Единственото, което изпитва докато шие, е удоволствието от това, че ще дари на сина си и на хората красота:

"Картата е готова, сгъната в плик... Много е хубава... Костваше ми огромно удоволствие, от това, че правя нещо голямо, велико... Нищо не мислех, докато шиех, освен това- да доставя удоволствие на сина си, защото той, когато гледа българска шевица, целият е настръхнал, обича българското. Това ме държи в дейна позиция и ме кара да работя, да работя... Всяка свободна минута шиех, децата дори ми се караха..."

Избродираната карта добива и международен отзвук, благодарение на д-р Стефан Пейков, президент на Геопан, който разпространява публикацията на Радио Видин в парижко издание: 

"Получи широк отзвук, но когато застанеш на живо пред това пано, и се потопиш в богатството и мъдростта на това, което е сътворил народът ни - тогава може би и ние ще бъдем малко по-различни, и ние ще бъдем одухотворени, и ние ще се позамислим, и вероятно ще бъдем малко по-добри..."- казва проф. Гаврилов и признава, че промяната за майка му през изминалите месеци е видима:

"Тя има по-одухотворен образ, според мен, и друго виждане. В интервюто на Радио Видин тя непрекъснато говореше, че българската шевица е огън и красота. Няма начин това да не е попило в нея." 

Възрастната жена признава, че наред с удоволствието от шиенето, понякога е изпитвала затруднение при бродирането на определени шевици- като тези, на банатските българи, например:

"Две шевици, една до друга дадени, ситнички такива, но с едни орнаменти, с едни черни контури...Три дена стоях над това. Но никога не съм мислила да се откажа, не ми е и дотягало, защото удоволствието е много голямо."

144 шевици, разнолики в многообразието от цветове, форми и символи, но обединени от едно - българското, категорична е Величка Каменова:

"Толкова са различни, толкова са типични за града, който ги представя. Но ги обединява само едно- българското! По-българско от българска шевица не може никой да изрази с нищо. Само тя може да подчертае българщината така, че да ти хареса."

Преди да "излезе" от Горна Ковачица, картата ще бъде снимана, за да остане за спомен в читалището. Предстои да бъде поставена в рамка, и по волята на двамата родолюбци- майка и син, до края на годината, ще бъде дарена на Етнографския музей в София.