Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как кризата с COVID-19 се отрази върху финансовото ни състояние?

Засегнати ли са доходите на домакинствата?

Снимка: Радио Видин

Доходите на 53% от българите вече са засегнати заради икономическите последици от кризата с COVID-19, стана ясно от проучване на Агенцията за маркетингови изследвания "Кантар", поръчано от Европейския парламент. Други 26 % от анкетираните наши сънародници декларират, че очакват скоро доходите им да бъдат засегнати, въпреки че все още на са усетили този ефект от кризата, съобщи БНР, позовавайки се на въпросното проучване. Така страната ни се нарежда сред най-тежко засегнатите по този показател от всичките 27 държави от Европейския съюз.


Как се справят работещите българи и чувстват ли се защитени, ако мерките продължат да се затягат? Потърсихме за коментар Първан Симеонов от социологическа агенция "Галъп Интернешинъл":


"Поне засега не са толкова засегнати, колкото изглеждаше, че може да се случи напролет. Напролет перспективите бяха неприятни. Няколко месеца по-късно все пак има едни 45%, които казват, че пандемията не им е повлияла досега в това отношение и не очакват да им повлияе. Има даже малко над 7%, които казват, че доходите им дори са се увеличили през последните месеци. Това са симптоми, които може би дори показват, че икономиката у нас не е толкова зле, колкото можеше да бъде. Разбира се, има седем на сто, които казват, че вече са загубили работата си, както и други 4%, които казват, че всеки момент могат да я загубят. Има и 20-ина процента, които казват, че не са без работа, но доходите им силно са намалели. Други 15-16 % очакват намаление на доходите, така че и по този показател нещата са 50 на 50. Ако питаме хората искат ли по-твърди мерки, още в началото на ноември го премерихме. Горе-долу има паритет.  Попитахме хората справя ли се правителството, ще се справи ли? Пак горе-долу резултатът е 50 на 40; 40 на 50. По различните индикатори винаги има едни десетина процента, които се чудят. В България в момента няма ясно обществено мнение. Такова имаше напролет. Тогава имаше мобилизация. През лятото настъпи известна демобилизация, заради по-ниските числа и тази демобилизация продължава и сега. В момента обществото е объркано от случващото се."


Какво показва справка за заетостта на живеещите в област Видин през третото тримесечие на 2020-та година? Потърсихме за коментар Цветан Цветков, началник на отдел "Статистически изследвания- Видин" към Териториално статистическо бюро- Северозапад:


"Последните данни, с които разполага Националният статистически институт, са от третото тримесечие. Два са основните показатели, които се наблюдават в това изследване. Това е списъчният брой на наетите и средната работна заплата. За област Видин средният списъчен брой за последния месец на тримесечието на наетия персонал е 15 613. Каква е тенденцията? Ако го сравним с предпоследното тримесечие, т.е. с второто тримесечие, през месеците април, май и юни имаше един лек спад от около 300 души и в края на месец юни заетостта достигна до 15 076 души. Към края на месец септември заетостта е 15 613, т.е наблюдава се едно увеличение, стабилизиране вече на заетостта. Какво  можем да извлечем като тенденция? През месеците май и юни има спад, докато през юли, август и септември постепенно се увеличава заетостта...Ако сравним данните със същото тримесечие на предходната година, към края на септември заетостта е била 16 342 души."


Към края на третото тримесечие на годината средната работна заплата за област Видин е 945 лева. Бележи увеличение в сравнение с предходното тримесечие, когато средната работна заплата е била 916 лева. 


"Наблюдава се една постоянна тенденция на плавно увеличение"- отбеляза Цветан Цветков.


В курортния град Вършец много от хората са заети в хотелиерството и ресторантьорството. Новите противоепидемични мерки и затварянето на заведенията ще се отразят сериозно и върху бюджета на домакинствата, коментира Жоро Найденов, общински съветник и администратор на фейсбук групата "Аз обичам Вършец":


"Хората са уплашени, притеснени. Объркани са с това, което гледат 24 часа по телевизията. Не виждам какво добро ще се случи в държавата. За мене не е времето да се натискат хората да не работят и да нямат приходи. И без това доходите им са намалели...Според мен колегите, които може би имат повече работници в заведенията и хотелите, съм сигурен, че в момента изплащат осигуровки и заплати от резерв, който имат. Не виждам как ще изкарат възнагражденията на десет човека персонал в едно заведение примерно." 


Различна е ситуацията в малките населени места в Северозапада- като в Мало Пещене, община Враца. Там живеят 58 души, предимно пенсионери. 

"Ние сме пенсионери. Няма как да ни се отрази. Даже сме по-доволни. Сега имаме по 50 лева над пенсията"- каза   кметският наместник Иван Стоянов.

В европейски мащаб 39% от анкетираните посочват, че доходите им вече са пострадали заради пандемията от COVID-19. По-висок процент от 53, какъвто е у нас, има само в Кипър, Гърция, Испания и Румъния, сочат още данните от изследването. Проучването е проведено между 25 септември и 7 октомври сред близо 25 000 граждани от всички държави членки. Мнозинството от тях са убедени, че Европейският съюз трябва да разполага с повече средства за овладяването на пандемията, като на първо място е общественото здраве, следвано от икономическото възстановяване.

Още по темата чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40