БНР на 86!

Златният фонд пази и някои от първите радиопредавания на държавното радио. Пряко от Народното събрание то предава тронното слово на цар Борис III при откриването на първата сесия на 24-тото ОНС през 1938 година.

"Преди 4 години разгорещни борби и несъгласия изправиха страната ни пред съдбоносни изпитания. Народът прояви високо родолюбие, което възстанови авторитета на властта".

На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио София" е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. Като главен програмен уредник Сирака опровергава подозренията, че държавното радио ще се превърне в “бюрократично убежище” и привлича “най-доброто от най-доброто на българския културен елит.” Естетът от много висока класа Сирак Скитник, изгражда Радиото като културен институт.

За първите години на Радиото разказва отново Асен Маринов.

"През 1938 година Радио София имаше уредена библиотека с 10 хиляди грамофонни плочи. Сирак Скитник създаде фонд, съдържащ изпълненията на наши именити сънародници. Създадени бяха специални часове за детето, селото, учениците, за съвети за домакините. Той положи основните на радиоразпръскването и наложи разработването на основните текущи културни обществени проблеми".

Началото на радиоразпръскването в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 50-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. На 24 ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, Радио София!”. 

В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери- радиолюбители основават съюз „Родно радио”. На 6 юни 1931 г. предавателят „Родно радио“ е преименуван на „Радио София“ и от началото на 1932 г. излъчва всекидневни предавания, като най-много внимание се отделя на религиозните служби, беседите, детските предавания, военните паради, манифестациите и футболните мачове, а също така и на постановки на радиотеатъра и радиогимнастиката. Радиопредаванията на „Родно радио“ продължават до началото на 1935 г., когато е приета споменатата Наредба-закон за радиото на Министерски съвет, според която излъчването на програми се обявява за държавен монопол.

Лина Паунова е една от първите радиоговорителки у нас.

"Българското радио през 1932 година се правеше от група ентусиасти. Наричаше се Родно Радио. Аз бях говорител, на почетна длъжност. Питаха ме колко се плаща. Това беше ентусиазъм от страна на всички. Работихме от 12 до 14. Издържахме се от реклами".

От 86 години ефирът на националното радио не е оставал пуст. Милиарди минути, милиони часове, десетки хиляди дни в него звучат гласовете на журналисти, хора на науката, културата и духа, експерти и политици. Българското национално радио е културен институт, които създава  и пази високите професионални  и естетически критерии дори в трудното време на тяхното снижаване и деградация. Който създава и поддържа информираност, преценка и добър вкус за постиженията на националната и световна  музика, култура, познание.

И днес радиото е предпочитана форма от видинчани.

"С Радиото ставам, с него лягам... Слушам постоянно... Хубаво е, програмата е пълна - новини, музика, информация, култура... Всичко, което е станало през нощта, го чувам през деня.... Слушам и Хоризонт, когато не мога да спя..."

Днес националното радио излъчва собствени предавания и новини по 10 ефирни програми, продължава да бъде най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания. БНР има и своите шест музикални състава: Симфоничен оркестър, Смесен хор, Биг бенд, Оркестър за народна музика, Детски хор и Вокална група „Радиодеца”. Развитието на дигиталните технологии в БНР позволи навлизането му в т.нар. Радио 2.0, даващо възможност от 2012 на всеки да слуша каквото иска където иска и по какъвто начин иска мултимедийните програми на Радио България на 11 езика плюс стрийминг и подкаст услугите, предлагани от радио Бинар.