Десислава Георгиева - мечтател, пътешественик и жена с душата на малко дете

Десислава Георгиева е родена през 1986 година. Детските ѝ години преминават  в близкото до Враца село Згориград. Първи клас учи в училището в Згориград. От малка има интерес към музиката и затова продължава гимназиалното си образование във Враца в музикалното училище "Отец Паисий" с профил "Естрадно пеене". Свири на пиано, пее в хор.

След завършване на средното си образование работи няколко години. Продължава да учи в колеж по икономика и администрация в град Пловдив.

През 2012 година се качва на круизен кораб. Така успява да осъществи мечтата си - да пътува и да разшири мирогледа си. На кораба работи, усъвършенства английския си език, създава много нови приятелства, научава се да вижда света от различен ракурс, да работи перфектно и прецизно, да приема хората такива каквито и да са. Сменя няколко круизни компании в продължение на  8 години. През 2020 година се връща в България, за това донякъде ѝ  помага и пандемията. Но решението, че трябва да се върне у дома е взела преди това. Днес живее във Враца и се занимава с животозастраховане. Надява се интуицията ѝ, която никога не я е подвеждала, отново да ѝ даде правилна насока в живота. 

ДЕТСТВОТО
"Моето детство... В мен излизат едни спомени, които изваждат едно чувство за нещо, което няма да се върне повече. Спомням си само хубавите моменти. Най-често в съзнанието ми изниква една зимна картина с много сняг... Имах една червена шейна, с която се пързалях и едно куче, което толкова беше свикнало да прави това, което правя аз, че мисля, че се държеше повече като човек, отколкото аз. Винаги бях мокра и премръзнала, а майка ми ме прибираше винаги на най-интересното. С приятелите ми играехме на народна топка, на ластик... Всичко беше толкова лесно, толкова прекрасно, че живеех с идеята "Да, животът е такъв и ще бъде винаги розов". От малка обичам и животните, и годините са ми преминали сред тях... Семейството ми беше обикновено, живели сме скромно, което беше характерно за повечето семейства по онова време. Нямаше я тази жажда за материални неща като сега. Родителите ми ме научиха на много неща, може би да съм смирена, по-обрана като човек. Те са кротки хора, гледат винаги да помогнат на другите. Може би това е нещото, което съм взела от тях като ярък белег и наследство. "

МУЗИКАТА
"На село, където живееха баба ми и дядо ми, открих един малък акордеон, може би бях на 6 години и толкова се запалих да свиря, нашите ме записаха на музикална школа и свирих 7 години... Израснах по времето, когато се появи Марая Кери това доразви музикалното чувство в мен. Бях сигурна, че ще уча в музикално училище. Освен че свирех, имах и гласови данни... Мечтаех си да бъда като Марая Кери, истината е, че когато човек порасне, осъзнава, че има мечти, които няма как да станат реалност. Те просто ще си останат мечти. До ден днешен пея, когато мога, когато поискам, винаги има сцена за мен, пея си вкъщи и това ми носи достатъчна удовлетвореност."

ПЪТУВАНЕТО
"По време на първата ми работа изникна в мен идеята, че нещо не съм на мястото си и в един момент реших, че трябва да пътувам, че това е нещото, което ме влече. Исках да открия света. Прокрадна ми се идеята, че това мога да го направя като работя, пътувайки. Единственият вариант беше на круизен кораб. И тази идея колкото беше далечна и страховита, толкова повече узряваше в мен. Това се случва 2011 година. 2012 вече пътувах на кораб, толкова бързо реших да си обърна живота, в мен заговори чувството на пътешественика. Живеейки във Враца, всичко ми беше подредено, но имах едно вътрешно усещане, че моето място е някъде другаде, че тук някак си ми е тясно. Винаги съм следвала своя вътрешен глас и той никога не ме е предавал... Усещах, че нещо ме тегли да пътувам, да се развивам и да откривам себе си... Първите ми задължения на кораба бяха да охранявам водна пързалка. Попаднах в един нов свят, в който трябваше бързо да се интегрирам. На кораба  има страшно много  правила и ред и дисциплина... И това беше най-интересно, откриваш места, които не си ги и чувал и не знаеш, че съществуват.".

 
ШОТЛАНДИЯ
"Аз буквално се влюбих в тази страна... И ако имам избор къде да живея, освен България, това  ще бъде Шотландия. Харесва ми времето там, харесват ми хората, толкова са приветливи, толкова са широко скроени, толкова са различни. А природата е наистина уникална, неопетнена от хората. Може би защото те я пазят и се грижат за това, което притежават. И остава едно такова чувство за нещо истинско."
 
БЪЛГАРИЯ
"Смятам, че живея на най-прекрасното място."

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
"Обърнах се към благотворителността ,защото така го усетих, може би достигнах до етап, в който не искам да мисля само за себе си, а искам да подпомагам някой друг. И това не винаги означава пари. Осъзнах, че хората се нуждаят повече от душевна храна и емоционална благотворителност... Тази материална благотворителност в мен е изразена както към хората, така и към животните. Правейки по нещо добро за някой друг всеки един ден, самият ти ставаш по-богат,  знаеш, че днешният ти ден не е бил напразен. С бездомните животни - винаги съм давала пари за приютите във Враца, на мои приятели, които се занимават с това. През 2014 година отидохме в приют с майка ми да си осиновим куче... Искахме да си вземем куче, което е изоставено и си взехме, то беше с нас доста време... Грижа се и за много бездомни котки, които са покрай дома ми... Това е едно чувство, което е останало в мен,  когато съм била малка, аз винаги съм била сред животни. Аз съм  в началото на пътя си, но знам , че няма да спра. Осъзнах, че ако имам, мога да дам. Първата ми инициатива беше тази Коледа, събрах пари от близки и приятели и с тази сума успяхме да закупим продукти за няколко семейства за Коледната им трапеза. И така разбрах, че не е трудно. Направих втора инициатива и със събраните пари доста хора по селата бяха зарадвани... Има едно тънко чувство на душевно удовлетворение, че си бил полезен..."