Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравни експерти: Въпреки намаляването на случаите на COVID-19, броят на починалите остава висок

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В края на миналата седмица здравният министър в оставка Костадин Ангелов обяви, че вече излизаме от третата вълна на пандемията и мерките ще се разхлабват все повече с настъпването на по-топлото време. На фона на тази оптимистична картина, все по-ярко се открояват високия брой на починалите и нуждаещите се от интензивни грижи в болниците. За една малка страна като България, средно по 100 души починали за денонощие месеци наред, не бива да ни изпълва с оптимизъм.

Смъртността е най-сериозният белег, който подсказва какъв проблем имаме. Това е показателят за тежката ситуация, още повече, че идва и на фона на данните за постепенното намаляване на заразените случаи. Смъртността е най-трудният за анализиране проблем, защото на него му влияят много фактори, смятат здравни експерти. Важно е сред тях обаче, да няма такива, свързани с начина на лечение, т.е. да не се прави грешка в това, как се лекува и диагностицира.

Прави ли се и у нас всичко това, което правят и в останалите развити страни, ползваме ли същите препарати и ако е така, защо е толкова висока смъртността у нас, че ни нарежда все на водещи места в ЕС? На тези и други въпроси отговарят д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването, доц. Любомира Николаева- Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести към Министерството на здравеопазването и проф. Веселин Борисов- експерт по стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве.

Д-р Стойчо Кацаров

Добрата организация на масовото имунизиране срещу Covid-19 позволява по-либерални мерки, смята д-р Стойчо Кацаров. Във връзка с това той твърди, че не е нужно да се имунизира цялото население, а приоритетно това трябваше да са възрастните хора, понеже те са рисковата група с най-висока смъртност.


"Данните в цял свят сочат, че над 80% от починалите са на възраст над 65 години. И ако искаш да намалиш смъртността, трябва да направиш интервенцията точно в тази група. Значи, ако ваксинираш възрастните хора, ще спасиш най-много животи. Ако ваксинираш младите хора, значи под 45-годишна възраст, смъртността е 2%. Така че, ако ваксинираш 1000 възрастни, ще спасиш 800 живота, а при младите, ако ваксинираш 1000 души, ще спасиш два живота. Затова всички развити страни подходиха така - и САЩ, и Великобритания, и Израел, и не само те. Навсякъде първо ваксинират най-уязвимите... Леталитетът у нас е най-висок в Европа. Това е броят на починалите, на фона на броя на заразените. Правил съм лично справката - 3,96 5- на 100 души заразени, умират близо 4 души. Средно за Европейския съюз е 1.9%, т.е. два пъти по-малко... Една от причините за това може да е ваксинацията, но другата причина със сигурност е лошото състояние на здравната ни система и качеството на оказаната медицинска помощ. И двата фактора влияят за високата смъртност и леталитет. Цялата извънболнична помощ е изключена от лечебния процес, като изключим PCR тестовете, всичко останало се извършва в болниците. А в болниците дейността се извършва от много малка част от наетия персонал, по най-груби сметки, не повече от 5-6% от персонала се занимава с ковид..."

Вируси винаги са навлизали и ще навлизат в човешката популация. За вирусологията и епидемиологията, това не е ново явление, обясни за Радио Видин доц. Любомира Николаева-Гломб:


"През 2003 година влезе първият коронавирус, три коронавируса влязоха в свинската популация в началото на 21 век, изобщо през 20-те години, които са изминали от новия век, реално 3 нови човешки вируса навлязоха в нашата популация. Така че аз не се учудвам, това са нормални природни явления. Просто този вирус- SARS-CoV-2 се оказа доста заразен, доста пригоден към нас и затова епидемията от него взе такива мащаби. Не че сме били съвсем неподготвени, напротив - от 10-15 години световни учени вирусолози алармират, че трябва да очакваме т.нар. болест Х от някои от вирусните семейства и коронавирусът беше на първо място сред очакваните вируси да предизвикат тежка епидемия сред човечеството..."


У нас проблемът остава в доболничната медицинска помощ, за която казваме, че е приоритет, но тя си остава все още само формален приоритет, коментира темата и проф. Веселин Борисов:


"Решаващ фактор за лечението трябва да е и извънболничната помощ. Едва ли ще може всеки втори гражданин да бъде настанен в болница. Болничното лечение е и най-скъпо. Болницата може да бъде достъпна само за малък процент, някои доста усложнени случаи. Тук трябва да се обърне внимание точно на извънболничната помощ на всичките ѝ нива..."
 

Защо се оказа, че светът не бе подготвен за идването на този вирус, каква е истината за руската и китайските ваксини, имаше ли информационна кампания за ваксините, която да запознае и подготви населението за ваксините, има ли българска мутация на коронавируса и опасна ли е ситуацията със заразяването с нея на две жени в ломско село; има ли опасност от появата на нова мутация на вируса в Индия, която да не се влияе от създадените ваксини и каква е оценката за ефективността на болничната и извънболничната помощ от експерт по стратегически здравен мениджмънт и обществено здраве, можете да чуете в звуковия файл.
 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Има ли път за младежите от приемни семейства след училище

Последният звънец в училище е началото на пътя към сбъдването на мечтите за Деница, Огнян и Марио . Отраснали са в приемни семейства и имат тяхната подкрепа, за да направят своя избор. Деница завършва Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" във Видин. Заедно с Огнян тя е сред младежите, включени в президентската инициатива..

публикувано на 20.03.25 в 12:21

Успя ли бойкотът на хранителните вериги?

Държавата ще се намеси в пазарната икономика и ще определя минималните и максимални надценки между фермери, изкупвачи и търговски вериги, като тепърва ще се фиксират надценки от 10 до 20% за 22 хранителни продукта. Това стана ясно от заявка за Законопроект на аграрното ведомство. Наред с това правителството ще се опита да въведе задължителни..

публикувано на 19.03.25 в 10:45

"Синя България": Само обединена десница може да оттласне българската политика от дъното

Преформатирането на състава на Народното събрание разтърси за пореден път политическия живот у нас. Доверието в изборния процес и в политическата класа в България удари дъното. Това коментира във Видин д-р Петър Москов , лидер на партия "КОД" и представител на коалиция "Синя България":  "Ако до този момент в българското общество имаше абсолютната..

публикувано на 18.03.25 в 13:57

Андрей Вълчев: Решенията на КС и ЦИК по никакъв начин не повишиха доверието в изборния процес

Близо пет месеца след парламентарните избори, Народното събрание увеличи броя на партиите в състава си . "Величие" влиза в 51-ия парламент с 10 депутати, реши Централната избирателна комисия (ЦИК) след постановление на Конституционния съд, което променя резултатите от изборите за Народно събрание проведени на 27 октомври 2024 г. Парламента напускат..

публикувано на 18.03.25 в 12:28

Промяната на потребителското поведение- гаранция за повече и по-достъпни блага

Потребителите трябва да бъдат уверени и подкрепени в своята централна роля за нужните още днес промени, които да гарантират наличието на достатъчно и достъпни за всички ресурси в утрешния ден. Необходима е фундаментална трансформация в начина, по който произвеждаме, разпространяваме и консумираме храна. Това заяви Габриела Руменова от платформата..

публикувано на 17.03.25 в 13:54
Ивайло Иванов, кмет на с. Долна Вереница

Кметът на Долна Вереница: Болно ми е, че се изгуби връзката със селото

Долна Вереница е малко, живописно село, едно от близките до Монтана, само на около 7 км. Това, че е близо до града, е и причината много млади семейства да си закупуват къщи и да избират спокойствието на селския живот, пред шума на града, дори към момента, броят на местните е по-малък, за сметка на придошлите в последните години. Животът в Долна..

публикувано на 14.03.25 в 12:04
Павел Петков

Павел Петков: Нужни са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките

Необходими са промени в Изборния кодекс, за да се сведат до минимум грешките при преброяването на резултатите. Това коментира Павел Петков, бивш председател на Районната избирателна комисия във Видин по   повод делото в Конституционния съд за законността на изборите за 51-во Народно събрание. Павел Петков обясни и възможните причини за..

публикувано на 13.03.25 в 15:10