Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравни експерти: Въпреки намаляването на случаите на COVID-19, броят на починалите остава висок

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В края на миналата седмица здравният министър в оставка Костадин Ангелов обяви, че вече излизаме от третата вълна на пандемията и мерките ще се разхлабват все повече с настъпването на по-топлото време. На фона на тази оптимистична картина, все по-ярко се открояват високия брой на починалите и нуждаещите се от интензивни грижи в болниците. За една малка страна като България, средно по 100 души починали за денонощие месеци наред, не бива да ни изпълва с оптимизъм.

Смъртността е най-сериозният белег, който подсказва какъв проблем имаме. Това е показателят за тежката ситуация, още повече, че идва и на фона на данните за постепенното намаляване на заразените случаи. Смъртността е най-трудният за анализиране проблем, защото на него му влияят много фактори, смятат здравни експерти. Важно е сред тях обаче, да няма такива, свързани с начина на лечение, т.е. да не се прави грешка в това, как се лекува и диагностицира.

Прави ли се и у нас всичко това, което правят и в останалите развити страни, ползваме ли същите препарати и ако е така, защо е толкова висока смъртността у нас, че ни нарежда все на водещи места в ЕС? На тези и други въпроси отговарят д-р Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването, доц. Любомира Николаева- Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" към Националния център по заразни и паразитни болести към Министерството на здравеопазването и проф. Веселин Борисов- експерт по стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве.

Д-р Стойчо Кацаров

Добрата организация на масовото имунизиране срещу Covid-19 позволява по-либерални мерки, смята д-р Стойчо Кацаров. Във връзка с това той твърди, че не е нужно да се имунизира цялото население, а приоритетно това трябваше да са възрастните хора, понеже те са рисковата група с най-висока смъртност.


"Данните в цял свят сочат, че над 80% от починалите са на възраст над 65 години. И ако искаш да намалиш смъртността, трябва да направиш интервенцията точно в тази група. Значи, ако ваксинираш възрастните хора, ще спасиш най-много животи. Ако ваксинираш младите хора, значи под 45-годишна възраст, смъртността е 2%. Така че, ако ваксинираш 1000 възрастни, ще спасиш 800 живота, а при младите, ако ваксинираш 1000 души, ще спасиш два живота. Затова всички развити страни подходиха така - и САЩ, и Великобритания, и Израел, и не само те. Навсякъде първо ваксинират най-уязвимите... Леталитетът у нас е най-висок в Европа. Това е броят на починалите, на фона на броя на заразените. Правил съм лично справката - 3,96 5- на 100 души заразени, умират близо 4 души. Средно за Европейския съюз е 1.9%, т.е. два пъти по-малко... Една от причините за това може да е ваксинацията, но другата причина със сигурност е лошото състояние на здравната ни система и качеството на оказаната медицинска помощ. И двата фактора влияят за високата смъртност и леталитет. Цялата извънболнична помощ е изключена от лечебния процес, като изключим PCR тестовете, всичко останало се извършва в болниците. А в болниците дейността се извършва от много малка част от наетия персонал, по най-груби сметки, не повече от 5-6% от персонала се занимава с ковид..."

Вируси винаги са навлизали и ще навлизат в човешката популация. За вирусологията и епидемиологията, това не е ново явление, обясни за Радио Видин доц. Любомира Николаева-Гломб:


"През 2003 година влезе първият коронавирус, три коронавируса влязоха в свинската популация в началото на 21 век, изобщо през 20-те години, които са изминали от новия век, реално 3 нови човешки вируса навлязоха в нашата популация. Така че аз не се учудвам, това са нормални природни явления. Просто този вирус- SARS-CoV-2 се оказа доста заразен, доста пригоден към нас и затова епидемията от него взе такива мащаби. Не че сме били съвсем неподготвени, напротив - от 10-15 години световни учени вирусолози алармират, че трябва да очакваме т.нар. болест Х от някои от вирусните семейства и коронавирусът беше на първо място сред очакваните вируси да предизвикат тежка епидемия сред човечеството..."


У нас проблемът остава в доболничната медицинска помощ, за която казваме, че е приоритет, но тя си остава все още само формален приоритет, коментира темата и проф. Веселин Борисов:


"Решаващ фактор за лечението трябва да е и извънболничната помощ. Едва ли ще може всеки втори гражданин да бъде настанен в болница. Болничното лечение е и най-скъпо. Болницата може да бъде достъпна само за малък процент, някои доста усложнени случаи. Тук трябва да се обърне внимание точно на извънболничната помощ на всичките ѝ нива..."
 

Защо се оказа, че светът не бе подготвен за идването на този вирус, каква е истината за руската и китайските ваксини, имаше ли информационна кампания за ваксините, която да запознае и подготви населението за ваксините, има ли българска мутация на коронавируса и опасна ли е ситуацията със заразяването с нея на две жени в ломско село; има ли опасност от появата на нова мутация на вируса в Индия, която да не се влияе от създадените ваксини и каква е оценката за ефективността на болничната и извънболничната помощ от експерт по стратегически здравен мениджмънт и обществено здраве, можете да чуете в звуковия файл.
 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Опасявам се, че най-нечистата от всички нечисти унии ще изкара пълен мандат

105-тото правителство в историята на България обещава върховенството на правото и равенството пред закона, укрепването на социалната държава, защита на гражданското общество, свободата и плурализма в медиите, членство в Еврозоната и изпълняване на Плана за възстановяване и устойчивост.  Приоритети пред новата власт ще са и качеството на живот, с..

публикувано на 23.01.25 в 10:00

Какви проблеми създаде абсурдът с двойната минимална заплата?

Заради липсата на бюджет от началото на годината реално у нас има две различни минимални заплати - в частния и обществения сектор. Парите са по-малко за чиновниците и повече за всички останали. В бюджета за 2025-та година. трябва да бъде разписан новият размер на минималното възнаграждение за работещите в обществения сектор. Докато това..

публикувано на 22.01.25 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова, "Мяра": Няма ентусиазъм, но все пак управлението е приемливо за българите

37,4% от пълнолетните българи приемат формулата на правителството "Желязков". Това сочи експресен сондаж на социологическа агенция „Мяра“. Формулата на правителството по-скоро приемат 21,4%, 16,5 на сто по-скоро не я приемат, а 20,8% съвсем не я приемат. Останалите близо 4 на сто от запитаните се затрудняват да отговорят.  "Повече от..

публикувано на 21.01.25 в 12:24
Д-р Георги Савков, управител на ломската болница

Д-р Георги Савков: Болницата продължава да работи със същия обем, както преди десетилетия

Проблемът с кадрите стои и пред ломската болница "Свети Николай Чудотворец". Това е проблем за цялата държава, казва управителят на лечебното заведение д-р Георги Савков.  "С течение на години, десетилетия да не кажа, тя концентрираше кадрите си само в големите градове. За периферията нямаше решение. И това, което в момента работи в..

публикувано на 20.01.25 в 13:23

Буковец: Голямо село с млади хора

Гостуваме виртуално на село Буковец , община Видин. Село Буковец е едно от големите села в общината. Разположено е на 12 км югозападно от град Видин. То е и едно от малкото останали села на територията на общината, в които все още има функционираща детска градина. Венцислав Кирилов е трети мандат кмет на село Буковец и усилено работи за селото,..

публикувано на 17.01.25 в 11:41
Тома Ушев

Тома Ушев: Ако трябва едно правителство да е Слейър, това прилича повече на чалгаджийска формация

Повече от два месеца след предсрочните избори на 27 октомври редовното правителство е факт.  Тройна коалиция, съставена от ГЕРБ, БСП и ИТН, с парламентарната подкрепа на ДПС на Доган, ще управлява страната.  Мнозинството е от 126 депутати.  Какви са хоризонтите пред кабинета "Желязков" и възможно ли е той да бъде устойчив?  Ще успее ли..

публикувано на 16.01.25 в 10:00

Как ще се отрази на ресторантьорския бранш колебливата ставка на ДДС?

От 1 януари заведенията и ресторантите у нас вече работят с 20%-на ставка на ДДС. Според съпредседателя на Българската асоциация на заведения та Ричард Алибегов , засега това не е проблем, тъй като през декември бяха проведени срещи с партиите, които през последните 3 години подкрепят 9% ставка. Това са ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "Възраждане"..

публикувано на 15.01.25 в 10:45