НВП Видински митрополит Даниил: Да се ръководим от Божията воля, да размислим за Христовите страдания

От днес започва седмицата на Страстната седмица, последната от земния живот на Иисус Христос преди Неговото Възкресение. За Христовата саможертва, за смисъла на страданието и съмисъла аза Наречена е Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Посветена е на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя. 

"Предстои страстната седмица или Великата седмица, наречена така заради Христовите страдания, които Господ Иисус претърпява за  спасението на човешкия род. Страдания като предателството на ученик, заговора  и несправедливия съд на юдейските управници по онова време, Синедрионът, предаването на Пилат, съдът, отречението на народа. Можем да кажем, че представители на целокупния човешки род е имало в това изключително несправедливо, жестоко и несравнимо с нищо в човешката история деяние. Това, което претърпява Господ през тези дни, кулминацията, на което е разпъването на кръста на Голгота, е нещо несравнимо в човешката история. Цялата човешка и демонична злоба се стоварва върху Него в тези дни и това, което Господ извършва, е изключително важно за нас. Днес може би повече от всякога, може да се види резултатът и значението, смисълът и какво се случва с човека, следвайки тази логика, това Богоотречение, Богоосъждане. Прехвърляме на Бога всичките вини за нашите злощастия, страдания, всичко, което е в нашия живот, го стоварваме върху Бога, осъждаме Го и се отдалечаваме от Него. Днес може би повече от всякога в човешката история се вижда до какви трагични, ужасяващи последици е и за личността, и за обществото отдалечаването ни от Бога."  

В делата и мислите си ние трябва да се ръководим от Божията воля, да размислим за Христовите страдания и да се съберем в храмовете, казва НВП Видински митрополит Даниил:

"От неделя на Цветница вечерта започват тези последования на Жениха, които ни изобразяват чрез Богослужението пътя, през който Господ преминава през тези дни-понеделник, вторник, сряда. След това Велики четвъртък сутринта е Велият маслоствет, с което се възпоменава великата Божията милост, която Господ оказва за живот на целия свят. На велики четвъртък възпоменаваме и си спомняме тайнството, с което Господ Иисус Христос основава, учредява светата Евхаристия, с която на Тайната вечеря причестява своите ученици със Своето Пречисто Тяло, със Своята Пречиста Кръв. Това е спасителното тайнство. Господ им казва това правете, защото колкото пъти извършвате това, толкова пъти ще известявате Мята смърт, Моето Възкресение, това че Господ е разпнат и е възкръснал от мъртвите. Той е сред нас. Това тайнство е сърцевината на Църквата, светата Евхаристия. Това е на живо, истински единение с Бога чрез единението с Негово Пречисто Тяло и Неговата Пречиста Кръв. Така че, нека бъдем в храмовете през тези дни. 

Великата седмица е не просто време само за размисъл, не само за молитва, но участие в тези тайнства, участие в живота на църквата, участие в живота на Бога. Тогава вече ние ще видим това, което Господ е направил за нас, ще почувстваме Неговата велика милост. 

От неделя на Цветница вечерта започват тези последования на Жениха, които ни изобразяват чрез Богослужението пътя, който Господ преминава през тези дни-понеделник, вторник, сряда, нещата, които изпитва.   

След това на Велики петък е изнасянето на светата плащаница, а вечерта Опело Христово. В същото време в четвъртък вечерта е последованието със страданията Христови, когато се четат дванадесетте евангелия, говорят за страданието и за смъртта на Господа. На Велики петък сутринта е изнасянето на плащаницата. Вечерта е опело Христово, където вече се чува това радостно предчувствие, това радостно предвъзвестяване на това, което предстои да се случи на Велика събота вечерта, когато ще празнуваме Христовото Възкресение. 

Така че, да бъдем през всички тези дни и единомислени, и обединени около този размисъл, за това, което Господ претърпява заради нас, обединени в молитвата и Богослужението. Тогава ние ще почувстваме и това единение, което Господ никога не е преставал да осъществява и да извършва с верния Нему народ. И нека това да търсим в живота, да знаем Бог ни обича, Господ ни обича. Страдал е за нас. Предал е Себе Си на такива ужасни страдания, смърт, лично заради всеки един от нас. Каква велика любов е това! Така че никакви мисли на отчаяние, никакви трудности не могат да препречат пътя на Христовата любов към всеки един от нас. Тава, което препречва пътя, е нашето неверие. Това, което ни отдалечава от Бога е нашето маловерие, неверие и следване на нашите прищевки, на нашите егоистични наклонности. Нека се отдалечим от това! Нека оставим това, което така или иначе ще оставим в този живот и с доверие на Бога да подражаваме и на Него и на пресвета Богородица и на всички светии, които са имали този опит в живота си с Христовото Възкресение. Тогава Възкресенската радост винаги ще бъде в сърцата, винаги ще ни води и ще ни окуражава. Ще ни помага през всички дни в нашия живот. Благословена Велика седмица и благодатно светло Христово Възкресение! Да се поздравим в неделния ден с "Христос воскресе! Воистину воскресе!"