Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

През август започват разкопките при селището

Оптимизъм за бъдещето на антична Рациария

Община Димово иска да изгради музей

Снимка: Архив: Радио Видин


Останките на римското селище Рациария, което е безценен паметник на културното наследство, но и символ на разрухата, една от най-тъжните страници на културния упадък на България, лежат на бреговете на река Дунав в северозападния край на страната.

През есента на 2013 година Министерството на културата подпомогна финансово първите след близо четвърт век редовни археологически разкопки на античния град.

Рациария, един от основните центрове на Римската власт, се намира на територията на община Димово.

Как се стопанисва обектът днес, попитахме градоначалникът Светослав Славчев.

."Обектът се опазва единствено от организация на община Димово. Ние нямаме друга помощ, освен помощ на хората от полицията. Пращаме наши хора по програма, но не е редно. Това са хора, които не би трябвало да отговарят на тези изисквания. Има постоянно присъствие в региона на разкопките. Към момента няма набези, няма нарушаване на това, което е открито. Учудващо е едно: има отпуснати средства по проект за разкопки. Не са малко, отпуснати са на нашата община. Необяснимо отидоха в община Видин, защото ние нямаме музей. Разкопките са на територията на общината. Аз съм съгласен, защото се прави нещо позитивно, но от самия проект може би трябваше да има някакво перо и за охрана на обекта от хора. Искам да благодаря на хората, които отговарят за разкопките. Взеха хора от общината, важно е за мен, важно е за региона, знаете колко социално слаби хора има тук".
Снимка: Красимир Каменов

В последните години по Дунав се развива активен круизен туризъм. Корабите спират във Видин, туристите посещават Баба Вида, Белоградчик и Магурата. 

Възможно ли е римската крепост да бъде сред обектите, които предизвикват интерес? Какво се прави за бъдещето на Рациария като туристически обект?

"Това, което се прави, показва че има възможност. Има проект, който ще лобираме да се случи. Ще направим всичко. Искаме да изградим музей на територията на разкопките. Проектът е приличен, с неговото изграждане и с това, което се прави на разкопките, ще има смисъл за общината. За да се направи нещо смислено, трябват европроекти. Със собствени пари няма как да стане. Вече водим разговори с Министерството, ще направим опит, ако няма пречки, да се случи. Заслужава да се случи. На този обект има какво да се види, важно е за общината, за населението. Един туристически обект може да окаже благоприятно влияние върху общините. Задължително е да се случи, това е туристическа дестинация. Направихме същото с пещера "Венеца", а ефектът е положителен".

През януари 300 000 лева бяха отпуснати от Министерския съвет по бюджета на община Видин за археологически проучвания и теренна консервация на императорските терми.

Доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН е ръководител на археологическото проучване при разкопките на Рациария, които ще започнат за девета поредна година през следващия месец.

"Започнахме археологическите разкопки във Видин още на 12 април. Два месеца сме на терен плътно, но това са спасителни разкопки в Синаговци, което е свързано с античния град. Това са спасителни проучвания по трасето на бъдещата магистрала. Конкретно на Рациария започваме през август, ще продължат през септември и началото на октомври. Тази година имаме най-голямото финансиране - 300 хиляди лева, които ще бъдат ползвани за разработване, за проучване, реставрация и начално социализиране на императорските терми. Постигнахме много, когато погледнем как започнахме през 2013 година. Обектът беше почти унищожен от организираната иманярска дейност. Целевата субсидия е сравнително малка, но ежегодното осигуряване спомогна за едни редовни разкопки, които имат три основни резултата. Първият е, че на Рациария се завърна закона, т.е работи се единствено от археолози. Иманярската дейност е прекратена. Вече се гордеем, че постигнахме това, което беше поставено като цел от Министерството. Вторият основен акцент е, че проучихме центъра около старите разкопки, осъществявани от българо-италианския екип около резиденцията на провинциалния управител на Рациария от времето, когато е била столица на късно-антична Дакия. Там се проучиха още две сгради, едната е жилищна, която даде цялата хронология на късно-античната столица. Другата сграда е хубаво запазена баня, която може вече да бъде предадена за реставрация и съответно тази част да бъде посещавана в най-скоро време. Третият голям резултат са проучванията в бившия пионерски лагер, където открихме храм на богинята Диана и два надписа на провинциалните управители на Горна Мизия. Това е по-ранен период, когато Рациария е била колония. Открихме алтари, съхранени в центъра на село Арчар".

Има ли бъдеще като обект на културно-историческия туризъм Рациария?

"Темата е сериозна, но отговорът е кратък и конкретен - Рациария е от обектите с най-голям потенциал. Почти цялата западна крепостна стена със западната порта и кулите са проучени, резиденцията, която споменах, банята, храмът на Диана, термите. Рациария е най-големият римски град в Северозападна България, туристическият му потенциал е огромен, особено след дълги кампании, които биха разкрили нови подобекти, така че да се посещават. Разпрострира се на голяма площ, в съседна Гърция са направени туристически турове за обикаляне на такива обекти. Тепърва ще контактуваме отново с община Димово, нужно е финансиране. Гледаме напред, надяваме се на подкрепа от държави и общини. Предстои работа, но потенциалът е огромен. Проучванията са перспективни не само от научна гледна точка. Редно и задължително е да се работи".

Материалите, които бъдат разкрити по време на разкопките на Рациария, постъпват във фондовете на Регионалния исторически музей във Видин, обясни археологът Ваня Ставрева, която участва в проучването на древния град.

"Разкопките в Рациария бяха възобновени през 2013, след 25-годишно прекъсване. Един тежък период, в който се случиха много иманярски набези, унищожили този значим паметник. Преди 8 години съдействаха председателят на НС Михаил Миков, тогавашният министър на културата Стефан Данаилов, като отпуснаха 80 хиляди лева, с които разкопките започнаха. Бяха възложени под научното ръководството на доц. д-р Здравко Димитров. В самото начало не бяха включени археолози от Видинския музей. В разкопките се включват и студенти по археология. Всички материали, които бъдат разкрити по време на разкопките, постъпват във фондовете на нашия музей, нищо не заминава за София. Практиката преди е била най-представителните открития да отиват в Националния археологически институт с музей към БАН. Голяма част все още не сме обработили, но има редица научни публикации, които отразяват постигнатите резултати в последните години насам. Успех е, че обектът получи признание от последното редовно правителство, което отпусна целеви 300 хиляди лева. Те ще дадат възможност да започнем да работим върху голяма площ, с голяма екип, за да постигнем още по-значими резултати".

Античният град има страница във Фейсбук, на която се публикува информация за хода на археологическите разкопки на обекта. Заедно с другия археологически обект от региона - Бонония - Рациария е част от общата номинация на Дунавския римски лимес за обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

"Субективна гледна точка е що се касае до значимостта на открития, зависи от научния интерес на колегата, на когото зададе въпроса. За едни най-важна е архитектурата, която се разкрива, за други - дребните артефакти. Всичко това в цялост ни разкрива, макар и бавно, една картина от съществуването на антична Рациария. Когато проучванията напреднат още, ще бъде възстановена изцяло историята на античния град. И на терен виждаме това, което ни е известно от историята: имало е варварски нападения. Страницата е активна, с разширен обхват - освен за антична Рациария, публикуваме информация и за разкопките при Бонония. Двата обекта са свързани, един екип ги проучва. Страницата е активна, няма как ежедневно да бъде актуализирана. Във фейсбук съобщаваме, ако има нещо ново. Работата по проекта на ЮНЕСКО е от международен екип, българският екип е с ръководител Людмил Вагалински. За да бъде признат един паметник, а тук говорим за групов, имащ много обекти, се изисква сериозна подготовка. Ние съдействаме на комисията при подготовката на документацията с всичко, което разполагаме. 400 километра от границата на Римската империя са на българска територия, вървят по течението на Дунав".

Епиграфският център е един от музеите във Видин, който дава възможност на гражданите и гостите на града да се запознаят с част от откритията, направени при Рациария.

"Далеч сме от момента, в който ще стане туристическа атракция. Чакат ни много дейности. Първо по разкриване на археологическото богатство, но за да бъде всичко това успешно - работата на археолозите трябва да върви с работата на община Димово, която единствена може да направи проект и да кандидатства за бъдещето социализиране на обекта, в превръщането му в туристическа дестинация. В Епиграфския център основната част от изложените паметници произхождат от Рациария - надгробни паметници, архитектурни елементи, каменна монументална пластика. От началото на тази година изложихме и мозайки, разкрити по време на българо-италианските разкопки. Най-представителната мозайка е в "Конака" - тя е най-богата като орнаментика. В музея има и богата сбирка от Античността, произхождаща най-вече от Рациария, като се започне от древна скулптура, украшения, монети. Гражданите на Видин, нашите гости на града, на тях ще им е интересно да видят изваденото до момента от земята".


През последните няколко години видинската полиция отчита трайна тенденция за намаляване на иманярските набези в границите на античния град Рациария, отговориха от ОДМВР на въпрос на РАДИО ВИДИН.

През 2020 г. са били образувани три досъдебни производства за престъпление по чл. 278 от Наказателния кодекс. Случаите касаят установени в частни имоти в с. Арчар предмети с признаци на артефакти – монети и четири мраморни фрагмента, както и един металотърсач.

От началото на текущата година няма образувани досъдебни производства за незаконни разкопки на територията на Рациария.
 
Усилията на местната полиция, непрекъснатата комуникация между служителите на реда и археолозите, както и осигурената охрана от страна на общината, повлияха за минимизирането на посегателствата на терен. 

Действията на полицията срещу незаконните археологически разкопки нямат кампаниен характер. Те са целенасочени и постоянни. Продължава провеждането на специализирани операции и ежедневни проверки в района с цел предотвратяване и пресичане на незаконни изкопни дейности.

Вижте още

Община Видин ще ремонтира общински жилища, изградени с европейски средства

От години наематели на социалните жилища във видинския квартал "Гео Милев", изградени по европейски проект, се оплакват от течове. Проблемите започват малко след настаняването на наематели. Ето накратко хронологията: На 17 септември 2015 година във Видин 25 социално слаби жители са настанени в новоизградените общински жилища по Оперативна..

публикувано на 26.07.21 в 14:54

Настимир Ананиев: Четири години 44-тото НС неглижираше пътната безопасност

Настимир Ананиев , бивш председател на парламентарната комисия по транспорт, напомни в "Посоките на делника" че според доклад на Европейската комисия България губи от директни и индиректни разходи, свързани с пътната безопасност, по 2 милиарда лева на година. "2 % от БВП на държавата отива в пътната безопасност. Ние губим толкова пари от..

публикувано на 22.07.21 в 10:35
Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в студио на програма „Хоризонт“

Богдан Милчев, ИПБ: Не просто нов закон за движението по пътищата, а кодифициране на цялото законодателство

Експертите от Института за пътна безопасност са разработили пътна карта за развитие на безопасността , която се развива в няколко основни стълба, посочи в "Посоките на делника" директорът Богдан Милчев .  Сред тях са структурни промени в управлението на риска, създаване на стандарти за управление на риска, създаване на отворена информационна..

публикувано на 22.07.21 в 10:30
Диана Русинова

Диана Русинова, ЕЦТП: Пътната безопасност изисква постоянен мониторинг на инфраструктурата

Какви трябва да бъдат приоритетите пред новия Парламент за подобряване на безопасността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните произшествия , за да се опазват здравето и живота на гражданите?  Нужна е методология за осъществяване на мониторинг на пътната инфраструктура и безопасността , посочи в "Посоките на делника"  Диана..

публикувано на 22.07.21 в 10:25

Изпълнимо ли е искането на КНСБ за ударно вдигане на доходите?

Необходимата заплата за издръжка, която е 1378 лева е недостижима за половината работещи българи, смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров , който настоя да се въведе заплата за издръжка. Представителите на синдиката поискаха ударно вдигане на доходите. Според тях минималната пенсия трябва да се вдигне с около 20 процента. Съответно със същия процент..

публикувано на 21.07.21 в 12:30

Кои са приоритетите за Северозапада

Новите 240 народни представители ще положат утре клетва да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа.  15 от тях са от Северозапада. От Видин са избрани Иво Атанасов ("Има такъв народ"), Росица Кирова (ГЕРБ-СДС), Филип Попов ("БСП за България") и Станислав Анастасов (ДПС)...

публикувано на 20.07.21 в 13:00

Влошен достъп до здравни услуги в условията на COVID-19 отчита Националната пациентска организация

Проучване на Националната пациентска организация проведено сред хората от 7 области на страната, след които Видин и Враца, показва, че достъпът до здравеопазване е бил влошен по време на пандемията от COVID-19. "Много хора не отидоха на прегледи, много хора не са се лекували- тези, които са с хронични заболявания, онкозаболявания. Сега..

публикувано на 19.07.21 в 14:17