Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владимир Тодоров, АПК: Архаичната подготовка на бъдещите шофьори да се осъвремени

Владимир Тодоров
Снимка: БГНЕС


Качеството по пътищата ще се повиши, когато има система, която гарантира реалните часове на обучение. За да няма корупционни практики, бизнесът трябва да бъде легален, в него да се влагат пари, да има реални отношения на ниво работник-работодател. Затова от Асоциацията на пострадалите при катастрофи подкрепят осветляването на сектора. 

"Обучението има два аспекта. Първият е теоретично обучение и изпит по листовки. Вторият - практическо обучение и изпит по кормуване. Листовките и съдържанието им: анахронични въпроси, ненужни, които са неадекватни към сегашната ситуация, няма отношение към правилата за движение, към пътната безопасност. Трябва редукция. Проблемът е, че са разпределени като учебна документация към Министерството на образованието, но в същото време се контролират от Министерството на транспорта. Въпроси като "За какво служи карбуратора", "В кой ъгъл се лепи винетния стикер" - това са неадекватни въпроси. Истината е, че изпитът по теория стана контролиран. Преди някой можеше да се яви вместо друг, да препише, да получи помощ от пазещите, сега в момента е невъзможно на 99 %. Изпитите се провеждат на таблет, има камери, има пропускаемост - нещата са затегнати, но в резултат на това трябва да се научат листовките, за добро или за лошо", каза директорът Владимир Тодоров.

Причините за ситуацията по пътищата са комплексни, а лошото обучение е част от тях.

"Обаче коренно различна е ситуацията при кормуването. Часовете са с норматив 31 часа. Трябва да има часове на магистрала, извънградско да се кара, часове в тъмната част на деня, в интензивен трафик също. Доста автошколи спестяват тези часове. Дават до 15 часа максимум, надписват останалите, а курсистът се явява на изпит, карал по един и същи маршрут с 30-40 км. Изпитът се провежда от представител на "Автомобилна администрация". Изпитът е субективен. Реално и да го вземат от първия път - не са готови да излязат самостоятелно на пътя. Затова често младежи с малък опит правят тежки катастрофи. Тук е голямата дискусия: трябва ли даването на тези часове да се контролира от система, понеже в момента всичко става на хвърчащи листове. Проблемът е, че има сив сектор - над 50 % от бранша - а той е против. Каквото говорим от години - за промяна на листовките, за промяна в часовете, нищо не се случва. Част от бранша е гласовит, заплашва винаги с протести, със затваряне на улици. Дори да се повишат часовете, ако няма система, която да контролира даването им, няма особен смисъл".

Електронното отразяване на преминатото обучение ще осигури възможност за недопускане на изпит на кандидати, които не са присъствали на необходимия за всеки модул брой часове съгласно учебната документация по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

"Категорично подкрепяме електронизацията. В училищата вече няма хартиени, а електронни бележници. В университетите има електронно обучение, има виртуални класни стаи, дистанционно обучение. Единствено това обучение остана в миналото. Браншът не желае да се промени, не позволява промяната. Крайният резултат е, че когато си си платил, трябва да получиш услугата".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56