Да се каем, докато има още време

"В Евангелието често четем за това как към Господ Иисус се обръщали различни хора: с молба, с въпроси, с искания или даже с упрек и укор. Ето нещастният баща на бесноватия юноша говори със сълзи в гласа, с надежда и в същото време със съмнение: "Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!" А ето римският стотник, който проси Господа да изцели неговия слуга – у него няма никакви съмнения. Той казва: "Както аз заповядвам на своите войници, така и Ти имаш власт да заповядаш на болестта да остави моя любим слуга". А друг идва и пита: "Какво да сторя, за да постигна живот вечен?" Трети идва да благодари за извършеното от Господа изцеление. И всеки от нас, четейки Светото Евангелие, може да разпознае себе си в един от тези хора, защото и ние днес продължаваме така да се обръщаме към Господа, всеки със своята нужда, със своите сърдечни страдания, с радост или с благодарност.

И през цялата човешка история преминава този вик: "Иди си! Ти стоиш на нашия път към благополучието, към безгрижието, към забравата… Иди си от нас, не безпокой нашите души, нашия сън!" – но така мислели и чувствали не само древните гадарински езичници, а и мнозина от нас. Защото, когато Господ чука по нашите сърца, ние не искаме да се отзовем, ние Го отпъждаме, искаме да ни остави на мира.

И така, вие виждате, че думите, изречени от хората, които се обръщали към Господа, могат на много да ни научат: едни поддържат в нас вярата: "Господи, помогни на неверието ми". Други ни научават  да благодарим, трети ни научават да питаме Господа за тайните на живота и пътя, а четвърти, както думите на гадаринците, ни предупреждават да не изпуснем своя момент, своето време и когато Господ ни изпраща Своя дар, да го приемем от все сърце и да се отзоваваме на него през целия си живот. Амин!"

Протойерей Александър Мен

В рубриката "Съвременна Библия" - Лоръл Хъбард (Laurel Hubbard) е класирана за Олимпиадата в Токио. Тя е състезател по вдигане на тежести от отбора на Нова Зеландия. Но участието и е доста оспорвано и носи огорчение на мнозина от конкурентките и. Причината е, че Лоръл е индивид с биологичен мъжки пол. Тя е първият трансджендър спортист, допуснат на Олимпиада. Какво поражда казусът? Новозеландският олимпийски комитет изисква дължимото уважение, което явно е отдадено. Но както се сещате, има сериозно засегната страна. Това са жените, които ще излязат на подиума, за да преследват олимпийска титла в битка с Лоръл. Защо се стига дотук? Били Греъм е казал: "Нашето общество се старае да не нагруби никого, освен Бога." Мисля, че когато нагрубяваме Бога, спираме да уважаме истински и хората.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.