Приключиха спасителните археологически разкопки по трасето на бъдещата магистрала край видинското село Слана бара. Проучван е терен от 30 декара с римски некропол и средновековно селище на метри от него. Открити са стотици находки, разказва Александър Манев от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководител на археологическото проучване:
"Работата на обекта започна в края на месец април и в рамките на три месеца установихме два периода на трайно човешко присъствие на това място. Установихме също нещо, което е известно на местното население и на краеведите, че в тази част на област Видин поради чести разливи на река Дунав се е стигало до заблатяване и трайно оставане на вода, което затруднява живота в тези места."
Римският некропол, който е проучван край Слана бара е от периода 3-4 век:
"Особеното за него е, че ритуалът е смесен, т.е кремация и инхумация. Има гробни съоръжения с кремирани останки на починали индивиди и трупополагане. Това е съвсем нормален процес, който се случва в края на 3-ти и началото на 4-ти век. Трупополагането е новият погребален ритуал, който започва малко по малко да измества стария- кремацията, който е типичен римски погребален ритуал… Гробовете са със сравнително богат инвентар, който се състои от керамични съдове. Имахме късмет да открием доста изцяло запазени съдове, не малко отново изцяло запазени стъклени съдове, накити от различни метали, основно от бронз. Можем да кажем, че население с не особено висок статус е живяло в тази част и е погребвало своите умрели. Свързваме некропола с някаква сграда, комплекс, който би трябвало да е в околността, но за съжаление откриваме само вторични свидетелства за него- останки от строителна керамика, също от битова керамика, вероятно тази сграда или комплекс не попада в рамките на сервитута на новостроящия се път."
На възвишение, на метри от римския некропол са открити следи от средновековно селище от края на 14-началото на 15-ти век, период, който в региона не е достатъчно проучен. Било е обградено от канал, който вероятно се е ползвал за отводняване. От намерените находки може да се предположи, че хората, които са го обитавали, са се занимавали със земеделие:
"Като цяло селищните структури в тази област, по това време не са добре проучени, което е един добър шанс за нас да разкрием повече особености. За начина на живот от този период. Разкрити бяха четири вкопани жилища с доста сериозни размери, неочаквано за нас, множество ями, които първоначално вероятно са имали функция на хранилища, но в последствие са били запълнени с отпадъчни материали и не малко битови пещи, които са били изграждани извън жилищните структури, но на територията на селището. В рамките на сервитута попада една малка част от него, която е по източния склон на възвишението, за което споменах преди малко. Вероятно епицентърът на самото селище е бил на върха на това възвишение, на най-високата точка, т.е далече от прииждащите води. Друго свидетелство за доста честите наводнения е един доста дълъг канал, обграждащ възвишението. Ние сме засекли част от един сектор от окръжността му, което най-вероятно е играело ролята на отводнително съоръжение, предпазвало структурите на най-високата точка сухи, извън обсега на наводненията."
Стотици находки са открити на терен, сред които изцяло запазена стъклена кана, пръстен от стъкло и каменна плочка, ползвана вероятно за стриване на помади и гримове.
Всичко, което е открито на терен, е документирано. Най-интересните находки ще бъдат представени във временната експозиция, която Националния археологическият институт с музей при БАН организира след края на всеки археологически сезон.
"Като всеки един подобен обект, който очевидно има висока научна стойност, приемателна комисия определя съдбата му, като в този случа не можем да препоръчаме запазване на останките, тъй като те не съдържат експозиционна стойност и не биха представлявали чак такъв интерес, който да спре строителството на този важен път", каза ръководителят на проучването Александър Манев.
Творби, придобити през 2024 година, показва в първата си изложба за новата година художествена галерия "Кирил Петров" в Монтана. Експозицията представя 19 художници и 37 техни произведения. Сред тях е Николай Пенков , който дълго време бил уредник и отговарял за фонда на галерията . "Тази инициатива за закупуването на картини започна през 2021..
Парламентът избра правителството с премиер Росен Желязков. Съставът на кабинета беше одобрен със 125 гласа „за“, 114 „против“ и без въздържали се. След избора, премиерът и министрите положиха клетва пред Народното събрание и приеха властта от служебното правителство. България се нуждае от редовно правителство, заяви от парламентарната трибуна..
Разпространяват се доста драматични слухове по този въпрос, които често не са подплатени с абсолютно никакви факти. Ако има такива, те са от доста съмнителни източници. Можем да ги разглеждаме като всеки един друг уред, който е около нас, който, когато работи и когато е свързан към мрежата, има определени лъчения, но те не са опасни за човешкото..
За поредна година тече подготовката за един от най-емблематичните обичаи в град Кула - "Къпачи". Той е единствен по рода си и е с над 100-годишна история, разказва секретарят на Народно читалище "Просвета 1882" Царевна Цанкова : "Навремето са правили седенки и няколко млади момчета решават да се маскират с въглени от жаравата на печката...
Джордже Енеску синтезира целия опит на неговите предшественици, положили основите на съвременната румънска музикална култура, начертавайки нов път за румънския симфонизъм. Обикаляйки градове и села, свири с цигулката си и дирижирайки, способства за разпространението на музикалната просвета в Румъния. Йехуди Менухин казва за него, че "ще остане едно..
Възможно ли е да се съчетаят любовта към природата, чистата храна и стремежа да възпиташ вкус към естественото и здравословното? В "Земята, която ни храни" се срещаме с една млада жена, която от няколко години се е изправила пред едно люто предизвикателство- със семейството си отглеждат едни от най-лютите чушки в стопанството си в село Бързия...