Варенето на сапун в Царевец - част от съкровищата на България

публикувано на 23.07.21 в 16:10

Снимка: "Просвета-1928"

Маргарита Петкова, кмет на Царевец

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

баба Бойка за варенето на сапун

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Традиционното за мездренското село Царевец варене на сапун ще бъде вписано в националната система "Живи съкровища-България". Занаятът е един от одобрените от Националният съвет за нематериално културно наследство към Министерството на културата.

Поддържането на системата цели съхраняване на знанията и уменията за културно изразяване, които имат важно културно, историческо и художествено значение за България и тяхното предаване на следващите поколения.

Кандидатурата на местното читалище "Просвета-1928" ще е част от Националната представителна листа на нематериалното културно наследство в раздел "Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци", разказа кметът Маргарита Петкова.

"Не беше случайно. Имахме вече информация, че предстои такъв конкурс, такова записване в "Живи човешки съкровища". Коментирахме, че бихме могли да участваме с варенето на домашен сапун. Срещнахме трудности, защото тази дейност не беше вписана в регионалната листа, а може да се кандидатства само с това, което вече съществува като дейности, умения, занаяти. Говорихме с Министерството на културата, дадоха ни зелена светлина. Така стартирахме. През 2019 година вече бяхме правили такова варене на сапун, имаше огромен интерес. Страхливо тръгнахме първоначално, не знаехме как ще приемат идеята ни. Сега сме удоволетворени".

Преди 2 години в Царевец възстановяват старата българска традиция, а днес вече идеята е за организиране на ежегоден фестивал.

"Почти не останаха къщи, в които се вари домашен сапун. Някога се вареше във всяка къща. Останаха баби, които са майсторки, все още се занимават с този занаят, предават знанията си от поколение на поколение. Именно те са носителите на тези знания и умения, групов носител са Здравка Николова Петрова, Венета Христова Коцева и Бойка Кръстева Цолова. С тях започнахме варенето на сапун, а идеята ни е от следващата година да бъде включен в културния календар на община Мездра. Искаме да каним участници и гости от цялата страна, да популяризираме дейността, да обменим опит с други хора, които варят сапун по други технологии".

За получаването на качествен домашен сапун голямо значение имат характеристиките на използваните мазнини, както и стриктното спазване на стъпките за приготвяне.

"Варенето е специфична технология. Трябва човек да има знания, да знае как да постъпи, какво да направи. Много е важно самият сапун да не се обърка, защото иначе нещата излизат извън контрол. Сапунът се вари през пролетта, рано тогава, когато времето е по-хладно, когато вече останалата мазнина от зимните продукти може да се ползва. За жените варенето на сапун е свещенодействие. Този занаят не се учи, краде се. Повече от 2-3 жени не трябва да участват. Сапунът се прави при пълно мълчание, за да не се урочаса. Самото варене изисква вода, голям казан, до него - кофа със студена вода, да има съд за доливане. Сместта трябва да кипне при непрекъснато бъркане. Когато заври - добавя се натриева основа, но всичко се прави внимателно, за да не прикипи сапунът".

Ако се обърка сапунът, трябва да се хвърли на бунището, обяснява тайната за направата на сапуна баба Бойка.

"Трябва да си много печен, за да знаеш какво да направиш. Процесът може да се сбърка от прекомерното слагане на соде. За да се вдигне сапуна при готовност, се слага готварска сол, за да се отдели сапунът от лугата. Излиза на повърхността, лугата си остава там, изсипваме, правим корините с найлон, изсипваме сапуна, с топла вода и тенджера или тиган пробит взимаме готовия сапун, слагаме го в готовите съдове. Преди да се свали - може да се сложи есенция".

Домашният сапун е прекрасно средство, което може да замести съвременните сапуни, категорична е Маргарита Петкова.

"Освен с качествата, които той притежава, с доказаните свойства, с белотата, която придава на дрехите, с противоалергичните свойства, важно е, че от него, след като се отдели от сапуна, остава течност, наречена луга. Тя е много силна, трябва да се работи с ръкавици. Използва се за миене и избелване на вани, бани и други".

На 28 юли предстои официално да бъдат връчени удостоверенията за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство. Отличените ще получат и по 2000 лева, за да ги вложат в опазване на елемента на традицията и бита.

Останалите елементи на нематериалното културно наследство, които бяха одобрени за вписване са "Войняговски хора и игри по Гергьовден" на едноименното карловско село, "Селското хоро в Пернишко" на СНС "Локално наследство", "Грее капанска шевица - традиции и съвременност в творчеството на везбарката Николинка Ангелова" на НЧ „Просвета-1883” - с. Гецово, община Разград и "Изработване на българска народна носия от региона на Кюстендил" на НЧ „Градище-1907" - гр. Своге.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Варенето на сапун в Царевец - част от съкровищата на България

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

Пазим ли живите човешки съкровища

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

За БНР

Радио Видин