Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Валентина Вълчева - библиотекар по призвание, по душа и по сърце

Без Видин не мога да съществувам!

Снимка: Радио Видин

Гост в "Калейдоскоп" е Валентина Вълчева, която казва за себе си: "Аз съм библиотекар по призвание, по душа и по сърце!". Всеки, който е ходил в библиотеката във Видин е виждал Валя, но може би ще се изненадате, че зад тази усмихната млада жена,  се крие писателски талант.
Валентина Вълчева  е родена във Видин. Първите 12 години от живота си живее в Макреш, завършва 5. клас в училището в Макреш и продължава образованието си във Видин като самостоятелно дете, почти като Пипи Дългото чорапче. Учителите  Катя Кочанова и Правда Перчинска провокират интереса ѝ към литературата и историята. Гимназиалното си образование завършва в училище "Любен Каравелов" и  почти на шега кандидатства във Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий". Приета е в специалност "Библиотечно информационни дейности", макар че  мечтата ѝ е била да следва "История и археология". След 4 годишно следване  и след успешно полагане на държавния зрелостен изпит, се отправя към град Пловдив, където започва работа. Градът на седемте тепета не успява да я очарова и да я привлече за дълго време и Валя потегля назад към родния Северозапад. Тук създава семейство. Тук започва работа като библиотекар. Тук продължава да пише и успоредно с това не спира да чете и да се образова. Знае, че за да си писател няма как да не си прочел поне два вагона книги. Пишейки от 5. клас до днес, Валя е натрупала доста опит, имайки предвид , че се опитва да пише в различни стилове и да избира това, което най-добре ѝ се получава. Оказва се ,че писането за много хора е вид психотерапия и успокояване на стреса, възможност да решиш някой проблем или да излезеш от безизходна ситуация. Валя е майка на две деца, момчета на 8 и на 5 години. Поводът да направя интервю с нея е книгата ѝ "Седмият ангел", която наскоро излезе от печат и бе представена във Видин.



БИБЛИОТЕКАТА

"За мен библиотеката си е вкъщи... Библиотеката е вторият ми дом, даже да не кажа и първият понякога. Библиотеката е място, където най-пълно разгръщам себе си, мястото, което познавам най-добре, понякога я познавам по-добре от собствения си дом. Място, където мога да намеря спокойствие, отговори, въпроси понякога, мястото, в което намирам много хора. За мен това да съм сред хора е особено важно. Защото от хората черпя идеи за писането. ...Така че библиотеката е всичко това. Тя ме среща с достатъчен брой хора, с достатъчен брой идеи, а и ми дава много възможности. Аз откакто съм в библиотеката, намерих възможности да се развия като някакъв творец."

ПИСАНЕТО

"Нямам ясен спомен, много отдавна е било, никога не съм писала с идеята да бъда писател или някой да издаде нещо, което съм написала. И може би в това е разковничето. забелязвам, че когато някой предварително ми зададе тема, съм пълен блокаж, просто не мога... Докато като пишеш за себе си, ей така, защото имаш нужда, се получава страхотни неща и аз се опитвам да пиша с идеята, че това няма да види бял свят. И така се получава... А иначе съм започнала да пиша още като ученичка, може би 5.-6. клас... Мисля, че тогава открих писането и рисуването... Между другото рисувах доста, но не съм го правила от 20 години, обичам графиките... После се отказах от рисуването и ми остана само писането. Няма как да си написал книга без да си прочел поне една каруца с книги. Задължително е четенето на много книги, първо оттам черпиш идеи и второ, ако четеш съвременни автори те донякъде са ти коректив, накъде върви литературата, какво е актуално, какво привлича публиката. Защото най-лесно е да напишеш една история, ама тази история дали ще си намери читатели?"

КНИГИТЕ
"Първата ми книга дойде по поръчка, обади ми се Мария Пеева, която стои зад сайта "Мама Нинджа", аз бях написала вече над 70 статии за нея, и тя ми каза, че иска да напиша книга  за будителите и така се роди "И будителите са хора". Ако зависеше от мен никога нямаше да се сетя да напиша такава книга, второ нямаше да се сетя да я изпратя на издател... Сега обсъждаме втора книга, за жени, които по някакъв начин са пробудили българите. Не знаеш откъде ще дойдат нещата. Но задължително е преди да издадеш книга.., задължително е ти да имаш някакво име като човек, който пише..."

ВИДИН

"Видин е всичко, Видин е любов, с годините от този град все повече не мога да се откъсна. И в Търново учих 4 години, и в Пловдив живях, но Видин си ме връща обратно по някакъв начин, не знам защо... И Видин си ми е всичко, без Видин не мога да съществувам!"

Целият разговор чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Образователен медиатор от Крушовица с грамота за принос към правата на човека

Образователният медиатор в ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Крушовица Радослава Спасова бе номинирина за наградите на Български хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността. Тя получи почетна грамота от председателя на журито.  "Бих казала, че тази почетна грамота не е само за мен, тя е за всички..

публикувано на 07.01.25 в 14:15
Мая Асенова (вляво), класирала се на I място и Натали Иванова, заела II място в конкурса.

Ученичка от Монтана спечели първо място в конкурс за Вапцаров

Дванайсетоклсаничката Мая Асенова от Финансово-стопанската професионална гимназия в Монтана се класира на първо място в раздел "Литература", категория "Есе" в конкурс на тема: "За него - Живота - направил бих всичко", организиран от Първо основно училище "Никола Вапцаров" в Берковица. Инициативата е посветена на 115 години от рождението на поета..

публикувано на 07.01.25 в 13:00

Етиен Леви в "Час при зъболекаря": Красивата усмивка е задължителна

Известният изпълнител, музикален педагог и политик Етиен Леви гостува в рубриката "Час при зъболекаря" и разказа за някои от първите си срещи с лекар по дентална медицина. Преди да поеме по пътя към музикалната сцена и да стане част от вокална група "Трик", бъдещият певец често посещавал зъболекарския кабинет, тъй като и той като всички останали..

публикувано на 07.01.25 в 11:36

Цената на детското щастие

Днес на фокус поставяме рождените дни, но не при кого да е, а при тези, които най-нетърпеливо чакат заветната дата, а именно децата. Едва ли има човек, който като дете да не е питал поне около стотина пъти, а колко още дни има до рождения ми ден. Сигурна съм, че това е най-чаканият момент при децата, по-чакан дори от Коледа. Все пак говорим за..

публикувано на 06.01.25 в 15:05

Кои са по-значимите постижения в медицината през 2024 година

Нов медикамент, забавящ развитието на болестта на Алцхаймер, и ново лекарство за лечение на шизофрения са сред постиженията през изминалата 2024 година в областта на медицината в световен мащаб . В резултат от работата на учените са постигнати и други пробиви, които ни дават надежда, че можем да бъдем по-здрави и да живеем по-дълго. Проф...

публикувано на 06.01.25 в 14:00

Как преминават шофьорите в Румъния след приемането ни в Шенген

Частният паркинг, който служеше за буферен на Дунав мост при Видин е полупразен след отпадането на задължителния граничен контрол с Румъния. Още от средата на декември е изключен светофарът, който насочваше трафика. Организацията на движението се подпомага от дежурни екипи на МВР - Видин.  Частният паркинг, където преди се отклоняваха..

публикувано на 06.01.25 в 13:50

От Калофер до Врачанския Балкан: Пътят на Христо Ботев към безсмъртието

Отбелязването 177-та годишнина от рождението на Христо Ботев е добър повод да си припомним някои от по-важните факти от неговия живот, защото безспорно Христо Ботев е една от най-ярките фигури на нашето национално възраждане. Една многостранно развита личност, която оставя трайни следи не само в онова бурно предосвобожденско време, но и до..

публикувано на 06.01.25 в 13:11