Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Пламен Петров: 9 септември замени "Да живее България" със "Слава на великия Съветски съюз"

Снимка: Личен архив


"Не мога да се съглася, че османските времена са взели по-малко от България, отколкото тоталираният режим. Преди робството сме европейска сила, особено от гледна точка на културното влияние в славянския свят. Това го загубваме след това завинаги. Самият факт обаче, че хората често правят това сравнение, е показателен: девети септември е една от най-черните дати в нашата история. Самото повдигане на темата означава, че има известен резон в твърдението, че са сравними като катастрофи", каза в "Посоките на делника" Пламен Петров, изследовател на Царство България.

Повече ни даде или повече ни отне тоталитарният период в родната история? На 9 септември - датата, която продължава да разделя общественото мнение, потърсихме отговор в сутрешния ни блок. Премахване на капиталистическия строй и изграждането на по-справедливото социално общество или началото на невиждан кървав терор, унищожил демокрацията, частната собственост и българския елит?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" отделя 10 години, за да потърси отговор на въпроса, защо България е по-циментова, мухлясала и мръсна в сравнение с годините преди 9 септември:

"Най-интересно ми е, че не се повдига една конкретна тема - колко по-различна е архитектурата в историческите центрове на нашите градове. Ако погледнем който и да е град, освен Димитровград, всеки областен град си има исторически център, създаден в тези 30-40 години преди 9 септември. Архитектурата изглежда доста европейски. Хората не си дават сметка, че цялата съвкупност от сгради е построена по времето на царския период, включително доста сгради, за които се смята, че са дело на режима след 9ти. Аз, ако имах власт и трябваше да взема мерки по декомунизация, щях да сложа табелки на всяка сграда, за да видят хората сами кога е построена, за да усетят разликата. Бих обърнал внимание и на нравите на политиците, управлявали България. Голямо впечатление, докато се ровя в архивите, ми направи начинът на говорене на цар Борис III, на дадени премиери, които завършват обръщенията си с "Да живее България!" или "Слава на българската армия!". Вълко Червенков, лидер на БКП, нито веднъж не спомена нито веднъж името на България. Казваше единствено "Слава на великия Съветски съюз" и "Слава на мира".

Според Пламен Петров, който се интересува се от това как България и манталитетът на българите са се изменяли през различните периоди в най-новата ни история, периодът преди и след 9ти означава две различни вселени:

"Най-лесният пример е някоя съвременна монархия тип Швеция. Нещата там се случват добре, по единодушно мнение. Когато гледаме изглед от улицата, когато говорим за обществените институции и за всякакви параметри на обществото, ние оставаме твърде далеч от всичко това. Преди 9 септември България е синхронизирана със западните държави. За 10 години проучвания съм стигнал до дребни детайли - как са изглеждали уличните стълбове, по какъв начин са захванати за тях табелки и осветителни тела. Начинът е такъв, който да не боде очите, а да създаде естетическо удоволетворение. След 9 навлиза един такъв начин на мислене, че нещо щом работи, можем да го оставим така. Както и да си свършим работата, обществото ще го приеме. Това е общество, принудено да бъде безкритично. Когато няма критика, няма изисквания към властта".

Един от най-големите и разпространявани митове е, че електрификацията на България се случва след идването на власт на комунистите, посочи още изследователят.

"Това не е вярно. Във Видин ток има още през 20те години, вижда се на всички снимки на електрическите стълбове на центъра на града. В София трамваите тръгват още в началото на ХХ век, а за да вървят - трябва да има ток. Ако разгледаме снимковите архиви, ще видим, че не само първостепенните градове са били електрифицирани доста преди идването на БКП. Дори курортите и селата постепенно са електрифицирани. Процесът не просто е бил започнат, а в етап на бурно развитие".

9 септември бележи края на Царство България и поставя началото Народната република. 

На 27 април 2000 година е приет Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, напомни още Петров.

"Няма две мнения, че това е държавен преврат, макар че обществото не го приема като такъв. Сегашните хора си мислят, че тогава се е достигнало до тази промяна с широк консенсус, а реалността е, че говорим за класически преврат. Тази власт постепенно се разпространява към общините в България, а това се случва на фона на приключващата Втора световна война. Някои хора са придобили дивиденти от новата власт, а други са репресирани. Десетки хиляди хора са били, ако не убити, то заточени в лагери. Оценките са разнопосочни, защото зависи хората потомци на коя от двете страни са били".

Интервюто с Пламен Петров можете да чуете в звуковия файл. 
Вижте още

Независими ли сме днес- да чуем гласа на младите

На 22-и септември честваме едно от най- значимите събития в новата история на България. На тази дата през 1908 година българската държава, една от най- старите в Европа, обявява своята независимост. Това се случва 30 години след Руско- турската война от 1877- 1878 година, която приключва с подписания на 3 март 1878 година. Санстефански мирен..

публикувано на 22.09.21 в 10:30

Депутати от Северозапада с оценка за 46-ото Народно събрание и очаквания от следващия парламент

След два състава на народното събрание, с кратък живот, вървим към нови избори. Този път две в едно с президентските. За 45-ото Народно събрание Росица Кирова от гражданската квота в листата на коалиция ГЕРБ-СДС каза, че ако бизнесът работеше като парламента, щеше да фалира. В 46-ия парламент тя бе избрана за заместник-председател на..

публикувано на 21.09.21 в 15:30

Поскъпват основни храни- защо и докога?

Ускорено повишение на основни хранителни и нехранителни стоки и услуги отчете КНСБ. Близо 17 месеца от началото на извънредното положение (13 март 2020 г.) се наблюдаваше задържане на общия индекс на потребителските цени, което основно се дължеше на свитото потребление и по-високата безработица, намаление и задържане на ниски нива на..

публикувано на 20.09.21 в 14:35
Село Толовица

Животът в село Толовица- от сряда до сряда и по време на празник

В "Посоките на делника" екипът на радио Видин гостува в село Толовица, едно от селата в община Макреш. Селото се намира в изключително живописна местност, разположено по течението на две малки реки - „Толовишка бара и Сватбица, които на километър и половина след селото се вливат в река Видбола. Теренът е силно пресечен, предпланински...

публикувано на 17.09.21 в 12:00

Създаването на общинското предприятие по чистота и озеленяване сред най-важните решения за Видин

Най-важното, което Общинският съвет направи дотук, е създаването на Общинско предприятие по чистота, озеленяване и благоустройство, коментира председателят на ОбС- Видин Генади Велков в "Посоките на делника".. В студиото на Радио Видин  той коментира свършеното през първите две години от началото на мандата и проблемите, които трябва да бъдат..

публикувано на 16.09.21 в 14:30

Учителят Христина Николова: Винаги съм приемала учениците си като нещо много ценно

В условията на епидемична обстановка започва новата учебна 2021/2022 година в училищата на територията на цялата страна. За разлика от миналата, тази ще бъде присъствена, поне засега обещаха от МОН. Да си учител в днешно време е едновременно предизвикателство и изпитание. Учителската професия е една от най- трудните и изисква много постоянство..

публикувано на 15.09.21 в 12:57
Политологът и анализатор Стойчо Стойчев

Доц. Стойчо Стойчев: Избори 2 в 1 може да изкривят вота

Президентът Румен Радев ще разпусне Народното събрание в четвъртък, 16 септември. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Радев вече обяви, че ще насрочи третите за тази година парламентарни избори за 14 ноември, заедно с вота за президент. С какво ще запомним 46-ото Народно събрание? Да очакваме ли по-различни резулати от изборите на 14..

публикувано на 14.09.21 в 15:08