Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Северозападна България- във фокуса на експертните преговори за правителство

Снимка: БГНЕС

Приключи първият кръг от преговорите между четирите партии в парламента, които ще опитат да съставят правителство- "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". Развитието на Северозападна България бе във фокуса на част от експертните разговори.

"Специално за регион Северозапад ще се постигне консенсус да има целенасочена инвестиционна програма, както и при отделни европрограми да има задължително допълнително точкуване, което да даде възможност фирми и граждани да имат предимство по отношение на съответните правила за участие", каза в "Посоките на делника" по Радио Видин бившият кмет на Мездра Генади Събков, който е част от екпертната група на БСП в преговорите в панела "Регионално развитие" и добави:

"По отношение на инфраструктурата се постигна консенсус за бързо изграждане на пътя Видин-Кулата, този коридор е много важен за всички нас. Оптимист съм по отношение на добронамереността на всички участници в преговорите. Очаквам нещата да се развиват с по-бързи темпове от досегашните. Виждам, че разумът надделява над емоцията и това ще бъде в основата на взимане на прагматични решения. Ще успеем да постигнем консенсус по важните неща. И това вече се случва- точките, по които се споразумяхме в този панел "Регионално развитие", смятам, че са добра основа за бъдещото успешно развитие на регионите и на страната като цяло."


Създаване на национален фонд за сближаване на регионите, който да инвестира в изоставащите общини, за да настигнат напредналите. Това предложи бившият министър на регионалното развитие Асен Гагаузов от БСП по време на експертните преговори в сферата на регионалното развитие:

"Целта е да се инвестира целево в изоставащите региони на България, каквито са Северозападна България, Родопи, Странджа и някои други части. Стъпваме изключително на разработка на Българската академия на науките. В обхвата на тези региони попадат 51 общини от Северозападна България в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч. Не всички общини, а тези, които имат изключително належаща нужда от интервенция на държавата. Държавата трябва да има предвид тази стратегия, ако не искаме да обезлюдим едни райони и да концентрираме населението в останалите. Този тип развитие не е характерен за Европа, а за други континенти. Не трябва да допускаме такава тенденция."

"Колкото е по-малко населеното място, колкото е по-отдалечено от столицата, толкова е по-онеправдано, толкова е по-бедно това място. Гледаме към благосъстоянието на хората- дори и да не си много богат, трябва да живееш в добре развита инфраструктура, да имаш достъп до основните неща- медицина, образование, дори забавление. Това задържа хората по места. Ние полеко вървим към окрупняване на населението в 4-5 населени места и тоталното обезлюдяване на иначе прекрасната българска даденост на останалите населени места. Защото е много важно как ще стигнеш до Видин, ако е по този начин, по който стигахме досега, ще е горе-долу по-дълго да стигнеш до три пъти по-дългото разстояние, да речем до Бургас... Ние сме в ситуация, в която има вече общини в риск от изчезване. Той е абсолютно реален. В София може би забравяме за тези общини. За тези общини в риск трябва да предвидим субсидиращ механизъм, механизъм на икономически помощи. Ще трябва да преливаме в общините, които се изтриват от лицето на България...", заяви Гроздан Караджов от експертния екип на "Има такъв народ".

"Направихме един много сериозен анализ какво се е случило с нашите региони. Ние ползваме понятието "регионален геноцид". Към момента ситуацията е такава, че сме напът 80% от населението да се концентрира в 6 града и причината е политиката, която беше водена последните 12 години. Въз основа на тази политика се стигна до там, че за последните варианти на бъдещата оперативна програма "Развитие на регионите" се наложи тогавашните управляващи да пишат пред Европейската комисия, че нищо не са успели в областта на регионалното развитие, т.е. те си признаваха, че са направили анти регионално развитие. Ние предлагаме създаването на регионални инвестиционни бюджети, основани на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на публичните средства за инвестиции. Този бюджет да е на многогодишна основа, така че за всяка една община да е ясно всичките източници на финансиране на проектен принцип, методическата помощ ще бъде на централно ниво, за да помогнем на общините. За да върнем хората в тези региони, трябва да има някаква сигурност за тях. Тази сигурност се създава, когато има дългосрочно финансиране, когато има предвидимост", добави Георги Георгиев, народен представител от Враца от ПП "Има такъв народ".


От "Демократична България" също подчертаха, че има регионални дисбаланси. Според тях държавата убива периферните региони.

"На първо място трябва да спрем този модел на прекомерна централизация на държавата. Той беше засилен през последните 10-12 години, за да може да бъде канализирана и корупцията. Според "Демократична България" трябва да бъде ревизиран моделът на публичното финансиране на общините и на регионалните структури, тъй като в момента той е изцяло авторитарен. За да бъдат преодолени регионалните дисбаланси, смятаме, че трябва да започнат инвестиции от страна на държавата в индустриални зони в страната извън тези, които се случват в момента. Регионалното министерство да инициира проучване, за да бъде преценено къде могат да се случат и то по начин, по който могат да бъдат привлечени чуждестранни инвестиции, а не да се случва по начинът, по който е сега. Първо трябва да бъде изградена довеждащата инфраструктура на определените места, за да не става така, че инвеститорът, който е дошъл тук, да се налага да чака половин или една година и по този начин да бъде рекетиран и да бъде обект на корупция", каза Зарко Маринов.

В "Демократична България" смятат още, че трябва да се върви към по-голяма финансова децентрализация на регионите.

"Ще се солидаризираме с част от мерките на колегите, но има неща, които са важни да бъдат приоритизирани и да не попаднат в общото говорене за стратегии, анализи и т.н, каквито също са нужни. На първо място целенасочена държавна политика по изграждане не просто на индустриални зони, а на центрове за икономическо развитие. Това означава множество индустриални зони. На второ място ние казваме, с една скоба, която отварям, че ако на едни студенти им кажеш, че има една държава в Източна Европа, в която има един град- най-близкият до Западна Европа, на плавателна река, граничи с две държави, всички на това задание биха казали, че това е най-развитият град в държавата, за нас решението за Видин, за Северозапада минава през целенасочена държавна политика по изграждане на трасето Видин-Кулата. Този проект пренаписва картата на световните товари. Това е приоритетен проект. Македония и Сърбия са по-назад, но и те имат в главите си тази идея, т.е. тук е важно да сме първи", категоричен е Йордан Иванов.


Развитието на изоставащата Северозападна България бе тема на дискусиите и в сектор "Транспорт".

"От 2014 година не съществуват понятията "Европейски транспортни коридори", но нашата държавна администрация по инерция продължава да проектира и да хвърля пари в посока на тези коридори, които няма да се състоят. Най-лошото е, че там няма да има и финансиране. В новия вариант на европейската инфраструктура, тръгвайки от Хамбург през Берлин, Виена, Будапеща, Арат в Румъния, излизайки на Видин, тази транспортна ос слиза вертикално на юг и преминава през София за Истанбул и Солун. В българския участък няма нищо, т.е. последните правителства нямат нито един проект, който да е защитен и който да е в съответствие с този стратегически план на Европейската комисия. Тази ос съдържа в себе си скоростен железопътен транспорт, а ние нямаме такава инфраструктура в България, не сме и планирали, второ- означава магистрален път. Трябва да се подходи много сериозно към това ще се възползваме ли от възможностите за финансиране по тази ос, ще искаме ли да "откъснем" от огромните милиони тонове товари, които идват от Китай, акостират на Солун и ще тръгнат към Европа? За наше нещастие те могат да завият през Сърбия, където в момента се изгражда ново трасе и няма да се налага да се мине по т.нар. "Стратегическа ос Ориент-Източно Средиземноморие". На следващо място е използване на европейските механизми и ускорено сътрудничество с Румъния, защото не се работи от години по отсечката Видин-Арат. Тази отсечка от стратегическата ос трябва чрез финансирането да бъде мотивирана Румъния да я довърши. Трябва да предложим техническа възможност, която ще има България, когато тръгнат товарите от Солун", обясни Гроздан Караджов от "Има такъв народ".

Преговарящите експерти се обединиха около мнението, че е необходимо да се ускори работата по оперативната програма за развитие на регионите за периода 2021 - 2027 г. Решено беше също до края на 2022 г. да се актуализира Националната концепция за пространствено развитие. Тя е документът, който определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия.

Още по темата- в прикачения звуков файл.


Вижте още

Как по- високите цени на енергията се отразяват на бизнес и институции в Северозапада?

Нова година- нови сметки за ток. В началото на 2022-ра, след като новогодишните празненства поутихнаха, дойде и времето за плащане на сметки. Това безспорно са едни от най- тежките сметки в годината за всяко българско домакинство, бизнес или институция. Преди дни премиерът Кирил Петков обясни кога потребителите на газ и бизнеса на ток могат да..

публикувано на 26.01.22 в 10:45

Любен Иванов: Държавата ще инвестира в област Видин двойно повече средства

Българското правителство има амбицията да отдели за общините в област Видин от излишъка на държавата поне двойно повече средства от предходните години. Това каза новият областен управител на Видин Любен Иванов в студиото на Радио Видин. Той встъпи официално в длъжност на 7 януари, и две седмици по-късно бе гост в "Посоките на делника".  "В момента..

публикувано на 25.01.22 в 17:30

Възможности за подпомагане на селския туризъм

Потенциалът за развитие на селския туризъм в Северозападна България е много голям. Как го използват местните общности и на каква подкрепа могат да разчитат? Боян Минков е председател на Общинския съвет в Белоградчик, от години със семейството си развива селски туризъм. В региона селският туризъм е представен много добре.  "Последната 2021..

публикувано на 24.01.22 в 15:35
Село Замфир, община Лом

Финансирането е проблемът на село Замфир

В слънчев януарски ден пристигаме в село Зафмир , едно от големите села в община Лом. Селото е красиво и оживено. Тук живеят около 1300 души, има и млади хора, които работят в близкия град Лом. Проблемът е, че няма работа.   Къщите са 760, има и такива, в които никой не живее, но не са много. Преобладава възрастното население. В селото има..

публикувано на 21.01.22 в 12:00

Красимир Георгиев: Българинът се разтапя от удоволствие, когато чуе за полигони и Тодор Живков

"Идеята на новото правителство аз я приветствам, само че пак тръгваме от покрива към първия етаж, макар че обикновено се върви обратно . Българинът се разтапя от удоволствие, когато чуе за полигони и Тодор Живков. На полигон по време на шофьорския курс няма какво да се научи . Учи се, когато е в истинска обстановка. Иначе свикваме между колчета и..

публикувано на 20.01.22 в 10:35
Владимир Тодоров

Владимир Тодоров: Правилата за движение по пътищата трябва да са в отделен закон

" Изключително голяма е нуждата от нов закон за пътищата . Сегашният не е променян от години, най-кърпеният закон е - над 50 поправки има , съответно е амалгама, направо тюрлюгювеч от всякакви правила. Когато трябва да се учат правилата за движение, те трябва да са извадени в самостоятелен закон , съдържащ само тях. Никой не го интересува..

публикувано на 20.01.22 в 10:30
Настимир Ананиев, народен представител

Настимир Ананиев: Обучение от най-ранна възраст ще гарантира пътната безопасност

"Един от фокусите, които дадохме, е френският модел за пътна безопасност: още от детската градина започва да се изграждат знания за пътна безопасност, след това се минава през обучение на велосипед, за да се създадат умения и рефлекси, свързани с пътната безопасност . Идеята е да се фокусираме и да работим в тази посока - образованието и обучението,..

публикувано на 20.01.22 в 10:20
Подкасти от БНР