В селото е роден проф. Въто Груев- български учен, първи ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, преобразуван по-късно в Тракийски университет. Оттук са и корените на Нели Нинова- една от малкото българки, които са работили в екипа на американския президент Барак Обама. Преди години младата жена завършва видинската английска гимназия, заминава да учи в САЩ, там среща бъдещия си съпруг, а по-късно попада и в екипа на Обама.
Селото крие доста любопитни истории, някои от тях обвити в мистика, но конкретният повод сега да го посетим бе големия пожар, който горя край него в продължение на 4 дни и само навременната намеса на пожарникарите го спаси, след като огънят бе стигнал вече в долчинката, разделяща последните къщи на Шишенци с пламъците. Освен това, в края на миналата седмица бе получена информация, че най-после има раздвижване около ремонта на пътя Шишенци- Бориловец- Приловец- най-пряката връзка с Видин. Оказа се, че това е една от болните теми тук, защото местните жители предпочитали да пазаруват от Видин, вместо от общинския център Бойница, където цените на стоките били доста по-високи.
"Поне 10 години се надяваме този път да бъде оправен", обясни кметският наместник на селото Христина Калчева. Тя е на този пост от 2007 година и добре познава проблемите на местните:
"10 години са правени опити пътят да бъде ремонтиран, а нуждата за това е отпреди това. Там има един участък, където и каруца не може да мине. Сега обаче имаме някаква надежда, че ще го ремонтират, защото министърът е казал - лично е идвал тук и е обещал. Отпуснати били пари за този път и дано държавата наистина да е помислила за този народ тук, защото на нас ни е по-близо до Видин оттук с 10 км, а и при този скъп бензин, това ще ни улесни много...
В селото вече живеят около 40 човека и проблемите са много. Нямаме автобус, с който хората да идат да пазаруват поне в Кула. Нямаме и магазин. За най- необходимото, например за един кибрит, човекът трябва да ходи до Кула или до Видин, или да се моли на тези с колите, които пътуват. Нямаме и аптека. Хората трябва да използват пак чужд превоз, за да могат да идат и си вземат лекарствата. Сега с кметицата на Бойница решихме аз да събирам рецептурните книжки, после да й ги давам и когато тя отива във Видин да взима лекарствата. После аз ще ги взимам и ще ги разпределям. Проблемите са много, но са все такива, каквито не могат да бъдат разрешени на този етап, защото всичко опира до средствата, а хората тук са останали малко. Повечето са в пенсионна възраст. Най-младият ни жител е 68-ми набор. Иначе имаме няколко доста възрастни жени- едната е родена 1928 година, друга- година по-късно и една жена 30-ти набор.
По време на пандемията бяхме се разболели 7 души, но всички оздравяхме. Не сме имали смъртни случаи. Тук хората са корави, работливи много и дълго живеят- особено жените...", допълни Христина Калчева.
"Навремето хората тук са се издържали със земеделие. Ние сме имали две зеленчукови градини. Имаше бригади с по 30-тина човека. Изнасяли сме зеле, чушки, ягоди. Всичко това се изнасяше или отиваше във Видин за вакуумната фабрика. Имахме и шилекомплекс със 7 000 агънца. Като дойдеше пролетта и започнат да ги изкупуват, идваха и тир-овете. По-добре беше по онова време, защото хората имаха работа. Тук имаше кооперация и 3-4 магазина. Сега нямаме нито един- една сол нямаме откъде да купим...
Навремето в селото имаше и училище. Децата се хранеха в стола към него. Печката в кухнята беше дълга 4-5 метра. Имаше и пансион, защото от съседните села идваха деца да учат тук. Сега училището е пусто и се руши. Закрият ли се училищата, много пъти съм го казвала, това значи , че се закрива и населеното място..."
Тъжното е, че след по-малко от двадесетина години и Шишенци, както много други села в този район, вероятно ще остане в призрачното минало. Едва ли легендите и запазените традиции ще съхранят село като него, защото само красивата природа и спокойствието не са достатъчни, за да върнат младите хора тук.
Какво разказват още жители на Шишенци за живота преди и днес, какво се е приготвяло в училищния стол, шишенска рецепта за имунитет, както и целите интервюта с кметския наместник Христина Калчева, дългогодишния читалищен деятел Нарциса Недялкова, бившата готвачка Вътка Петрова и със Силвия Камарашка- в звуковия файл.
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..