Жени Жикова от Видин: Вярвайте в могъществото на езика, защото той променя съдби и географски карти

"От съвременна гледна точка, старобългарският език- един от мъртвите езици в света, всъщност никога не е бил по-цѐнен и по-жив, отколкото днес. В съвременността, и най-вече предвид факта, че хората масово са подчинени на друг тип и начин на комуникация, остава истинско богатство да съхраняваме онова, което ни свързва и което не е единствено белег на патриотизъм или принадлежност, а истински повод за гордост", обясни младият учен и добави: "Често разказвам една история на своите студенти, която в научните среди е отдавна доказана, с корен, който се намира в множество ръкописи назад през вековете, а тя е, че единствено в съвременния български книжовен език, само ние в целия свят имаме "щ" и "жд", които са резултат от един фонетичен процес някога и никъде другаде, никой друг не използва точно тези варианти за писмена и за устна комуникация и начин на изразяване. Естествено е, че не опира единствено до това, което ни отличава от всички останали, но не само доказва българската етническа основа на кирилицата, на езика ни, а и е истински повод за гордост. Буквите ни са много над обединителен шрифт днес. Винаги е любопитен детайл, когато се срещаме с нови и непознати хора лично за мен, както и, надявам се, за моите възпитаници, езикът ни остава начин да прехвърлим мост. Мост, не само между граници, но и между култури."

Радио ВИДИН: Грамотни ли са младите българи?

- Днешните млади хора са забулени, за мое огромно съжаление, в сянка на клиширано обществено мнение. По-голямата част от фигурите навън придирчиво ги смятат за хора, чиито интереси надхвърлят грамотността, но специално филолозите и хората, които са избрали да се занимават с език, да го преподават, да го възпитават, да го разпространяват в най-чистата му книжовна форма, уважават, ценят и държат както на пунктуацията, така и на правописа. И тъй като винаги се стремя да внасям съвременен елемент във всичко онова, което им разказвам, няма как да не подчертая- да, важно е, важно е днес както в професионалните отношения, които градим, така и в личните. Хората привличат хора, във всякакъв аспект, в зависимост от капацитета и способностите им. Винаги един стойностен разговор, респективно текст, ще прави силно впечатление. Да, те го ценят, и това ме кара да се чувствам щастлива и да очаквам утрешния ден с нетърпение.

Защо е важно да владеем добре българския език и речниковия ни запас?

- Важно е, защото отваря врати, променя съдби и ни гради като личности. Защото никой от нас не е вечен ученик, студент, не е вечно част от някаква професионална среда. За съжаление, не е вечно част от семейна единица и т.н., но може да остави след себе си човешкото, личното и онова, което го различава. А усъвършенствайки езика, аз вярвам, че пътя към паметта се скъсява и след нас остава нещо повече от диря.

Защо се насочихте към старобългарския език, не е ли прекалено трудна материя?

- Тъй като винаги съм се опитвала, в различни аспекти, да защитавам битуващи като аутсайдери теми, проблеми, позиции, въпроси, становища и т.н., искаше ми се да следвам дълготрайна връзка. Тази, която всъщност е най-силна за всички ни през езика. Да опазя, доколкото мога, и да популяризирам, пак доколкото мога, културното наследство на нашите предци.

Сложен ли е за студентите?

- Да, сложен е, но и все пак не е чак толкова безкрайно различен, защото, това сигурно е сантиментално изказване, но ни е генетично заложен и не може да бъде толкова плашещ и труден за овладяване. Прехвърляме паралели към съвременния книжовен български език, обясняваме процеси и защо всъщност казваме днес "око", но "две хубави очи" и т.н. Всичко има корен, който ние проследяваме. Това се превръща и в известна детективска форма на интерес за тях.

Имате ли любима буква или любима дума?

- Любима буква не бих казала, защото за мен всяка една допринася, всяка една е важна. С постепенното изчезване на носовите гласни, с развоя на езика всъщност се доказва колко всяка една от буквите има място днес в тези прекрасни и красиви низове, с които се изразяваме. Моята любима дума остава думата "смисъл". На старобългарски език тя е доста близка и е гласяла "мышление", което заключава днес и размишления, тълкования, лични интерпретации и много други думи от синонимното гнездо, но смисълът винаги ни води и ни дарява с онези сили, които са ни необходими, за да не спираме пред всички предизвикателства, които ни изправя съдбата.

Обичате ли празника 24 май?

- Да, обичам празника 24 май, защото той не е единствено празник за определена гилдия. Смятам, че истински може да консолидира народ, който желае това.

Какво е посланието Ви в Деня на българската писменост?

- Да продължаваме да вярваме в могъществото на езика, защото той променя съдби, променя и географски карти.

Повече- в прикачения звуков файл.