Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жени Жикова от Видин: Вярвайте в могъществото на езика, защото той променя съдби и географски карти

Снимка: Личен архив

24 май е една от малкото дати, които ни обединяват, кара ни с право да се годеем и въздига българския дух. В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност разговаряхме с видинчанката Жени Жикова, преподавател по старобългарски език в Софийския университет "Св. Климент Охридски": 

"От съвременна гледна точка, старобългарският език- един от мъртвите езици в света, всъщност никога не е бил по-цѐнен и по-жив, отколкото днес. В съвременността, и най-вече предвид факта, че хората масово са подчинени на друг тип и начин на комуникация, остава истинско богатство да съхраняваме онова, което ни свързва и което не е единствено белег на патриотизъм или принадлежност, а истински повод за гордост", обясни младият учен и добави: "Често разказвам една история на своите студенти, която в научните среди е отдавна доказана, с корен, който се намира в множество ръкописи назад през вековете, а тя е, че единствено в съвременния български книжовен език, само ние в целия свят имаме "щ" и "жд", които са резултат от един фонетичен процес някога и никъде другаде, никой друг не използва точно тези варианти за писмена и за устна комуникация и начин на изразяване. Естествено е, че не опира единствено до това, което ни отличава от всички останали, но не само доказва българската етническа основа на кирилицата, на езика ни, а и е истински повод за гордост. Буквите ни са много над обединителен шрифт днес. Винаги е любопитен детайл, когато се срещаме с нови и непознати хора лично за мен, както и, надявам се, за моите възпитаници, езикът ни остава начин да прехвърлим мост. Мост, не само между граници, но и между култури."

Радио ВИДИН: Грамотни ли са младите българи?

- Днешните млади хора са забулени, за мое огромно съжаление, в сянка на клиширано обществено мнение. По-голямата част от фигурите навън придирчиво ги смятат за хора, чиито интереси надхвърлят грамотността, но специално филолозите и хората, които са избрали да се занимават с език, да го преподават, да го възпитават, да го разпространяват в най-чистата му книжовна форма, уважават, ценят и държат както на пунктуацията, така и на правописа. И тъй като винаги се стремя да внасям съвременен елемент във всичко онова, което им разказвам, няма как да не подчертая- да, важно е, важно е днес както в професионалните отношения, които градим, така и в личните. Хората привличат хора, във всякакъв аспект, в зависимост от капацитета и способностите им. Винаги един стойностен разговор, респективно текст, ще прави силно впечатление. Да, те го ценят, и това ме кара да се чувствам щастлива и да очаквам утрешния ден с нетърпение.

Защо е важно да владеем добре българския език и речниковия ни запас?

- Важно е, защото отваря врати, променя съдби и ни гради като личности. Защото никой от нас не е вечен ученик, студент, не е вечно част от някаква професионална среда. За съжаление, не е вечно част от семейна единица и т.н., но може да остави след себе си човешкото, личното и онова, което го различава. А усъвършенствайки езика, аз вярвам, че пътя към паметта се скъсява и след нас остава нещо повече от диря.

Защо се насочихте към старобългарския език, не е ли прекалено трудна материя?

- Тъй като винаги съм се опитвала, в различни аспекти, да защитавам битуващи като аутсайдери теми, проблеми, позиции, въпроси, становища и т.н., искаше ми се да следвам дълготрайна връзка. Тази, която всъщност е най-силна за всички ни през езика. Да опазя, доколкото мога, и да популяризирам, пак доколкото мога, културното наследство на нашите предци.

Сложен ли е за студентите?

- Да, сложен е, но и все пак не е чак толкова безкрайно различен, защото, това сигурно е сантиментално изказване, но ни е генетично заложен и не може да бъде толкова плашещ и труден за овладяване. Прехвърляме паралели към съвременния книжовен български език, обясняваме процеси и защо всъщност казваме днес "око", но "две хубави очи" и т.н. Всичко има корен, който ние проследяваме. Това се превръща и в известна детективска форма на интерес за тях.

Имате ли любима буква или любима дума?

- Любима буква не бих казала, защото за мен всяка една допринася, всяка една е важна. С постепенното изчезване на носовите гласни, с развоя на езика всъщност се доказва колко всяка една от буквите има място днес в тези прекрасни и красиви низове, с които се изразяваме. Моята любима дума остава думата "смисъл". На старобългарски език тя е доста близка и е гласяла "мышление", което заключава днес и размишления, тълкования, лични интерпретации и много други думи от синонимното гнездо, но смисълът винаги ни води и ни дарява с онези сили, които са ни необходими, за да не спираме пред всички предизвикателства, които ни изправя съдбата.

Обичате ли празника 24 май?

- Да, обичам празника 24 май, защото той не е единствено празник за определена гилдия. Смятам, че истински може да консолидира народ, който желае това.

Какво е посланието Ви в Деня на българската писменост?

- Да продължаваме да вярваме в могъществото на езика, защото той променя съдби, променя и географски карти.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56