Това е една оригинално замислена и доста странна история за безименни чудовища и децата, които тези чудовища ловуват. Защото това не са обикновени деца. Това са децата от мистериозния пансион на още по-мистериозната мис Перигрин. И те са толкова странни и зловещи, че май никога не са съществували в действителност, освен във въображението на един леко изветрял възрастен мъж.
Шестнадесетгодишният Джейкъб е израснал с пленителните разкази на дядо си Портман за войната, по време на която бил дете и попаднал в странно сиропиталище на остров Кеърнхолм, скрит някъде из мъгливия Уелс. Джейкъб обаче е достатъчно голям, за да си даде сметка, че дядо му вероятно просто е малко луд. И все пак разговорите със смахнатия дядо са някакви разнообразие в иначе безкрайно скучното ежедневие на тийнейджъра. Всъщност май единственото такова. Може би на това до голяма степен се дължи и близката връзка между дядо и внук. И всичко върви горе-долу нормално и рутинно, докато дядо Портман не умира при зловещи обстоятелства, заричайки внука си да бяга, за да търси спасение на острова, за който цял живот му е разказвал, подготвяйки го за… какво? Спасение от какво?
Каквото и да е имал предвид дядото, Джейкъб се оказва абсолютно неподготвен за ужаса, в който попада, когато тръгва с баща си да търси истината. И започва да съжалява, че се е оплаквал от сивото си, скучно ежедневие. Че е искал разнообразие, искал е, но не чак такова, не и на такава цена. Преследван от безформени и безименни създания без да знае защо, той поема на пътешествие от което няма връщане, в издирване на място и хора, в чието съществуване не вярва, защото историите за тях звучат твърде смахнато, за да са истина. И твърде ужасно. Малка утеха е може би това, че насред целия ужас някак си открива любовта в лицето на деликатната Ема Блум, а мис Перигрин… Е, тя далеч не е онова, което Джейкъб очаква, нито пък което читателят очаква всъщност.
В своя необикновен роман "Домът на мис Перигрин за чудати деца" американският кинематограф и журналист Рансъм Ригс създава една наистина необикновена история, поднесена по всички правила на изкуството на фентъзито и хоръра, използвайки едновременно похватите и на литературата, и на фотографията. Самото оформление на книгата играе не по-малка роля за въздействието от разказа. В нея има безброй черно-бели фотографии, сякаш изпаднали от забравен стар албум. Необичайни фотографии на необичайни деца. Всички онези, за които разказва дядо Портман до самата си смърт и в които Джейкъб не вярва, но тръгва да търси с надеждата измислиците да не са измислици. Защото да се изправи сам срещу чудовищата звучи по-ужасяващо от всичко друго.
А чудовищата… те съществуват. И отново са тръгнали на лов за чудати деца! На лов за Джейкъб!
Снимките са онзи допълнителен герой в историята, който ѝ придава смущаваща достоверност. Защото те са истински. И колкото повече ги гледаш, толкова по-натрапчиво става това тревожно подозрение, че някъде там може би наистина има един тайнствен остров, скрит в мъглите на Уелс, с един злокобен изоставен пансион за сираци с необикновени дарби.
Още преди да отвориш книгата, дори и само заради корицата ѝ, очакваш класическа история за призраци. И тя е точно това, но… Точно така. Не съвсем. Оказва се, че е една почти класическа история за призраци, в която няма нито един призрак! Което не означава, че не е точно толкова страховита. Напротив! Защото в нея има чудовища. И герои, които не искат да бъдат такива.
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" е зловеща по най-добрия възможен начин. Без да е истинска история на ужасите, но вдъхваща страх с всяка страница. Точно като страхът, който усещаш преди да скочиш от високо. История за пътуване във времето, за любовта, за ужаса на войната, което може би я прави особено актуална днес, за приятелството, изборите, които правим и цената, която сме готови да платим в името на онова, в което вярваме. За компромисите, които сме готови да направим (или не) и в името на какво. За границите, които сме готови да преминем и онези, които браним най-безкомпромисно. Почти невидими граници, точно като чудатите деца от сиропиталището на мис Перигрин.
През 2016 г. беше и премиерата на филм на режисьора Тим Бъртън по първата книга от поредицата за чудатите деца.
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..
Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..
В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората. "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..
Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус на критично застрашени. Oпазването и възстановяването на техните популации..
Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено,..
С доброволен труд и дарение ремонтираха покрива на храм "Възкресение Христово" в подножието на Алботинския скален манастир. Идеята е на кметството на видинското село Градец, откъдето са договорили местна строителна бригада, която да извърши безвъзмездно нужните строителни дейности. Финансовата подкрепа за материалите е на Видинската митрополия,..
"Грозното патенце" ще оживее на сцената на видинския куклен театър. Своя оригинален прочит на любимата приказка от Ханс Кристиян Андерсен ще представи Никола Стоянов. Това е режисьорският дебют в кукления театър на популярния кино и театрален актьор. "Видинската публика ще я изненадаме с нашето различно грозно патенце. Един много симпатичен..
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица