Красимир Богданов: Христо Ботев ни показа, че българският свободолюбив дух не може да бъде убит и никога няма да умре

Това попитахме врачанския историк Красимир Богданов.

Радио ВИДИН: Христо Ботев е многопластова личност, затова този разговор може да се проведе под различни форми, по много начини. Вие сте учител, общественик, политик, личност с наблюдение над процесите в обществото, затова искам да Ви попитам: 146 години след неговата кончина вслушахме ли се в неговите думи, в неговия завет?

"Както всички сънародници изпитват преклонение към Христо Ботев, така и несъмнено аз като историк, като българин и като патриот, чувствам много близо до сърцето си този наш герой. Извън клишетата, извън позата, извън опитите с прекалени хиперболизирани и суперлативни епитети да бъде описван поетът-революционер, той винаги е бил човек, винаги съм го разглеждал и старал да виждам човешкото у него. Със своите, разбира се, гениални качества, добродетели и слабости, Христо Ботев е един човек, жив, от плът и кръв. Може би един от най-темпераментните български революционери и възрожденци, изобщо представители на духовността през онези тежки години. Много често Ботев биваше използван с политически привкус, конюнктурно, от различни политически режими заради неговото увлечение по анархистичните идеи, по утопичния социализъм или пък в чисто революционно-демократичната насока на развитие на освободителното движение и това го прави определено многопластова личност. Една от най-оригиналните и най-завършени личности на Българското Възраждане. Ботев, за разлика от останалите революционери или поне от тези, които предхождат подготовката и развитието на Априлското въстание, е човек на крайната мисъл и действие. За него революцията трябва да бъде незабавна, отчаяна, водена на всяка цена в този момент. У него, макар и дълги години да е в изгнание, защото от 1867 година Ботев е в Румъния и повече не се завръща в своята родина, освен последните три дни от живота му, всичко това ме кара да виждам в него и в неговите идеи и действия една личност, един човек, който е знаел своята съдба, не случайно я е предрекъл, затова казва, "че се изпълва неговата молитва", "че в редовете на борбата ще намери гроба си". Това не е една поза театрална. Напротив, много топлина и много човещина има в думите, които той оставя в последното писмо до съпругата си Венета, до Иванка и Димитър. Това го прави определено един истински човек и голям българин. Що се касае изпълнението в днешно време на заветите на Ботев - не мога да кажа с точност до колко българските държавни мъже не злоупотребяват с идеите на Ботев и с неговото име, до колко не използват за свои личен PR и за своята политическата кариера неговото име и неговото слово. На мен все ми се иска да вярвам, че нещо е останало от заветите на Ботев и ние трябва като признателно потомство да спазваме тези завети и да се опитваме да имаме една свободна и независима България, за която той се е борил. В която хората да просперират, да живеят добре, да има справедливост, защото разликата между него и останалите революционери е тази по-социална насоченост в неговата революционна мисъл, с която той, освен за национално освобождение, прокарва и идеите, че хората трябва да живеят братски, в една държава, която да се грижи за своя народ и там хората да се развиват свободно, да просперират в рамките на бъдещата свободна България. Така я е виждал той".

Радио ВИДИН: Може би 2 юни не е съвсем точният момент за този въпрос, но винаги се е спекулирало изключително много по темата дали Христо Ботев е комунист. Ползван е като знаме във времената на социализма, но има доста спорни моменти и откровени фалшификации по темата.

"Има спорове и дискусии в историческите среди относно автентичността на Символ-верую на българската комуна. Известно е, че тя в един доста по-късен период - 40 години след гибелта на Ботев - е публикувана от Георги Бакалов. Не е все още установено със сигурност дали авторството е на Ботев. Дори да е негово, Ботев е една емоционална личност в хода на развитието на събитията, които са свързани с Френско-пруската война, с превземането на Париж, последвалата Парижка комуна, не е невъзможно и не е нещо изключително Ботев да използва този емоционален момент и да се обърне към представителите, които проповядвате тези социални идеи във Франция и след българската емиграция. Не мисля, че това е основният мотив на неговото дело. Ботев оглавява БРЦК от 1875 година. В него той продължава да спазва принципите и устава, приети от времето на Каравелов и Левски. Изповядва чисто революционно-демократичната идеология, която влага в своите действия, в обявяването и подготовката на Старозагорското въстание. Както виждаме в неговата публицистика социалните идеи са застъпени. Те са доста новаторски за онова време, когато още половин Европа тъне в мракобесието на чуждo господство. Тогава все още големите империи владеят десетки народи и повечето от тях нямат своя собствена държавност и своя свобода и зависимост. Да прокарваш социални идеи наистина е било новаторско по онова време. Но да кажем, че Ботев е комунист и че трябва да го свържем по какъвто и да е начин с болшевишката идеология в Русия или с последвалите промени в Източна Европа след 1944-5 - това е абсурдно, до известна степен е обиждащо, уронва авторитета на големия революционер. 

Радио ВИДИН: В днешни дни мисля, че доста хора не осъзнават, че Ботев е всетовнопризнат творец. Преведен е на над 40-50 езика.

"Аз точно това се опитвам да кажа. Днес и в онези времената, пък и в днешно време, прекалените суперлативи и прекалените патетични речи по отношение на Ботев като че ли замъгляват истинската стойност на този човек, неговите оригинални революционни схващания, неговото остро и блестящо перо, с което той поставя на съвсем друго ниво българската публицистика в годините преди Освобождението. Разбира се, неговата гениална поезия, неговите безспорни литературни качества, които са го наредили сред най-големите имена от европейската литературна история от XIX век. Самият факт, че Ботев е превеждан на толкова много езици, показва че неговото творчество е оценявано далеч зад границата на България. Може би трябва да направим една много п-оточна и ясна преценка на това което искаме да покажем на младите хора за Христо Ботев: то да бъде достъпно, да бъде близко до сърцата, но същевременно - да бъде и съизмеримо със световните постижения и наистина споделям това, което Вие казвате. Ботев е една от не чак толкова многото български личности, които са признати в световен мащаб и които са познати в много страни от света и безспорно това е една от причините да се гордеем, че нашата земя е родила такъв гениален човек".

Радио ВИДИН: Каква е историята що се касае прословутата среща между Ботев и Васил Левски?

"Факт е, че Ботев и Левски не са имали много пресечни точки в своята революционна дейност по ред причини. Ботев е в прекалено начален етап на своето революционно дело, има и възрастова разлика от 11 години, с които Левски е по-голям. Ботев по онова време пребивава в Букурещ, в един не малък период от живота си той работи като помощник на Любен Каравелов в печатницата. Там той е с един не много добър социален статус, има описания и изследвания, които определят, че едвам е свързвал двата края тогава. Тази среща с Левски тя е засвидетелствана в едно писмо до Киро Тушлеков, който е приятел на Ботев. Ботев сам разказва за нея. Има историци, които оспорват автентичността и на този документ, дори остава съмнение дали изобщо са се срещали двамата. Независимо от истината, ние все пак трябва да се доверим на това, което е написал поетът-революционер. Фактите са такива, че самата история разминава двамата титани на българската революционна мисъл. Те нямат много общи съвместни действия. Двамата са представители на две епохи. Левски е до голяма степен онова свързващо звено между стария начи на революционна борба  от времето на Раковски, на когото е ученик, прекланя се пред делото на Патриарха на българската революция. Левски внася тази идея за всенародните действия - общонародно въстание, което е единственият начин, който да може да доведе до успех. Ботев е следващият етап в революцията. Хората около него са тези, които не само като теория и организационна работа и подготовка, но и на практика осъществяват революцията. Една голяма част от тях изгарят в тази революция".

Радио ВИДИН: Като историк съм чел доста противоречиви думи за Ботев от негови съвременници. По-важното обаче не е противоречието, което поражда той, а по-скоро това показва, че е бил човек - с плюсове, с минуси, истински човек. Никой не е идеален. Примерно, имал е вражда с Каравелов. Пенчо Славейков доста го критикува, че е анархист. Ботев може би в крайна сметка е пример, че човек не може да бъде идеален. Затова не трябва да търсим идеалност, а истина.

"Не ми се ще да загатваме тази страна от личността на Ботев, особено в ден, в който почитаме неговия героичен подвиг и паметта на падналите за свободата. Определено обаче е така. Ботев е емоционална и пламенна личност, конфликтна личност. Той в самото си творчество не си спестява критиката към хора, които не му харесват - дали обективно или по негови субективни причини и подбуди, но го прави. Още повече, че самото революционно движение след гибелта на Апостола изпада в дълбока криза. Започват противоречия и противопоставания. Отношенията с Любен Каравелов в един момент даже Ботев обмисля сериозно идеята да разчисти пътя си към ръководството на БРЦК, отстранявайки Каравелов буквално физически. Ботев също става жертва на подобно отношение през есента на 1875 година. Тогава е обвиняван от свои съратници и от най-младите революционни дейци, срещу него също има опит за покушение и убийство от известни имена, които ще си спестя да спомена в днешния ни разговор. Това показва, че няма безспорни фигури в революционното движение. Не трябва да гледаме на революционерите като на светци или на икони от стената. Това са хора от плът и кръв, самата тежка ситуация, в която те осъществяват своето дело - това са хора, които произтичат от комитетите, създадени от Левски. Положили са клетва според устава на БРЦК. Повечето от провиненията се наказват със смърт. Това са хора, сложили си главата на дръвника. За тях няма компромиси, няма място за отстъпление. Затова често пъти се стига до конфликти, но не довеждат до развръзка, която да чертае срамни посоки на революционното движение. И днес обаче съществуват хора, които продължават по отношение на последните мигове от живота на Ботев да търсят заговор, да търсят финансови изгоди, имена се споменават, Обретенов, съмнения. Това, което мога да кажа, към което отдавна съм се приспособил, което се опитвам да казвам и преди на учениците, пък и в други разговори: няма нито едно доказателство, че Ботевата гибел е причинена от българска ръка. Изключително безотговорно ми се струва на мен при липсата на такова непрестанно да твърдим как Ботев е предаден, как срещу него има заговор и как е убит от този или онзи от неговия щаб или чета. Наистина е безотговорно, национално нихилистично... Ние българите изпитваме удоволствие, когато има някакъв заговор, когато има нещо тайно, заговорническо и унизително. Това се превърна в част от народопсихологията ни. Най-правилната формулировка, която защитават повечето историци, е че Ботев е убит от вражеска ръка във Врачанския Балкан. На връх Камарата, не на Вола или Околчица. Много съграждани от Враца и днес казват, че Ботев е убит на Вола. Всеки, който е посетил поне веднъж Врачанския Балкан, е видял че това са отделни планински върхове, между които има огромно разстояние. Ботев никога не е бил на Вола, тъй като там са турските части. Той е в подножието на този връх. Неговата гибел става вечерта  на склона откъм падината Йолковица. И днес там е камъкът, който определя лобното му място".

Радио ВИДИН: Искам да завършим този разговор с подобаващо настроение. От всичко, което ни завеща тази сложна и истинска личност, тази огнена натура. За вас като историк, като личност, кой е най-важният урок, който ни предаде Ботев?

"Може би неговата жертвоготовност. Спорен е въпросът до колко Ботев е съзнавал невъзможността и дори до известна степен гранични с абсурд една чета от 200 човека да срине Османската империя, да постигне какъвто и да е успех, изобщо дали той е знаел предварително, че ще загине. Според мен обаче по-скоро е допускал такава развръзка и край на неговия живот. Това осъзнато жертване, тази саможертва в името на свободата на своя народ, заслужава не само уважение, заслужава възхищение. Много от революционерите са участвали с риск за живота си, с риск от дългогодишна каторга, но да поведеш една чета, която да се изправи срещу многократно превишаващ противник, в ситуация, когато башибозуци обикалят из градове и села и бесят без присъда, избиват всичко, което подозират, че е свързано с революционното движение, а ти да извършиш това геройство, да оставиш младия си живот и то не обикновен живот, а на гениален поет, който вероятно щеше да покаже още много от висококачествените страни на неговия литературен талант. Ето тази жертвоготовност в името на отечеството, тези негови думи, че няма власт над оная глава, която е решила да се отдели от тялото си, показват че българският свободолюбив дух не може да бъде убит и никога няма да умре.