Радио ВИДИН: Вие сте млад човек, несъмнено ви очакват още много върхове. Насетне обаче кариерата ви винаги ще бъде свързвана с ролята на Ботев. Как се подготвихте за изиграването на такава сложна, многопластова личност, която гори във всяко едно действие?
"Най-вече гледах да се запозная с човека Ботев. Реших, че може би единственият начин да се направи това е, четяйки неговите писма. Там се обръща към свои приятели, там е най-близо до разговор. Наистина писмата му са много интересни. Ако човек не ги е чел, си заслужава, защото пишейки до своите приятели, може да се докоснеш до това какъв би бил в разговор. По-различното за ролята, което направих, е да наблегна на писмата. Аз иначе от дете го чета и го харесвам. Според мен най-добрият начин беше подготовката да е през самия Ботев. Разбира се, и допълнителна информация какви точно са били времената, особеностите им, как са пътували хората, как са живяли".
Радио ВИДИН: От писмата му, пък и от стиховете, които със сигурност сте чели, научихте ли нещо за Ботев, което да остава непознато за обществото?
"Хората наистина можем да си говорим всеки ден с него, защото той наистина е жив. Според мен това, което той е казал, е една доста пронизваща времето и условията истина, която си е валидна: този, който падне в бой за свобода, той не умира. Той е точно такъв човек. Като добавим към това невероятните текстове, които е написал и ги е написал гениално, наистина там е целият. Хората, ако искаме да се докосваме до него, единственото достатъчно е да го четем. Публицистиката му е изключително интересна. Мисля, че много от хората и самата ни образователна система не набляга толкова много на неговата публицистиката, защото той е бил и журналист. Тя е изключително интересна. Писмата също са много добър начин да се запознаеш. Нещо, което не е известно, такива неща може да прочете в "Опит за биография на Христо Ботйов" от Захари Стоянов. Разбира се, той малко е украсил начина на написване на нещата, но там има и документални случки, които той е събирал от негови живи приятели, от хора от четата, говорил е с майка му. Интересни са историите там от неговото детство, следването му. Може би малко известно е всичко, което води до превземането на Радецки. Имам предвид моментите от детството му. Учил е в Одеса. Споменава се, че е избягал, но рядко се задълбава темата. Случката е интересна. Когато там са отивали български деца, за тях са се грижили видни българи с много пари. Самият Ботев е бил недоволен, защото тези заможни хора заради възможностите си са се държали все едно притежават тези деца. Ботев хич не е харесвал авторитети. Изпокарал се е с всички. Запорират му паспорта, затова в България се завръща с фалшив такъв. Също така е лежал една година в затвор. Бягал е от властите, защото в Румъния пред едно училище е пушил цигара, направили са му забележка и е счупил носа на полицай. Три месеца е бягал с театрална трупа, дори се е включвал в някои от представленията, за да избегне отново задържане".
Радио ВИДИН: Вие отлично сте запознат с личността на Христо Ботев. Смятате ли, че днес ние като народ сме достойни наследници на този велик човек?
"Има страхотни хора тук в България, но те са много малко. Така че има достойни наследници на Ботев. За съжаление, пак казвам, са малко. Времената обаче се менят. Тогава не е било по-различно. Има много доказателства през самата ни история и във времето назад, и в сегашната история, какви хора има тук. Като видим как се потушава Априлското въстание, колко предателства има, колко писма се пращат затова как в дадено село или град чакат хора, които искат да се включат в борбата за Освобождение, изведнъж се отива в това село и никой не излиза, така че хората не са се променили особено. Хубавото е, че има потомци на тези момчета. Има достойни наследници. Ако продължават така, нещата ще бъдат събудени".
Радио ВИДИН: Чел съм ваше интервю, в което бяхте казали, че най-трудно е било да представите болката, която е чувствал Ботев.
"Този човек го е боляло за нормалните хора. Ако човек внимателно се зачете в стиховете му, може да види какво го е занимавало, къде е бил загледан. "В механата" си личи как го боли, че на думи сме много силни, а делата ни не издържат на тези думи. Плюс това е съмишленик и приятел с Левски, който е казал, че дела трябват, не думи. "В мехната" точно говори как се събираме в кръчмата, което между другото е доста актуално и днес, но пак казвам - смисъл има, има светлина, има и много добри хора. Масово обаче се събираме, пием някъде, както той е написал "Балкана ни става тесен", започваме да сваляме властта по пет пъти, но когато изтрезнеем - се смеем и си казваме, че това са глупости. Сега това е много актуално. Друго, което показва, че го е занимавал малкият и нормален човек, в "До моето първо либе" той казва "Млада си, имаш глас прекрасен, но чуеш ли как пее гората, чуеш ли как плаче сиромах, за такава песен ми плаче душата. И там, там тегли сърце ранено, там де все е с кърви облено". Перифразирам, може да сбърках нещо, но той определя сърцето си като ранено, казва че го занимава там, където има кръв, където страдат хората. Такъв човек е бил. Това е невъзможно да се пресъздаде. Опитваш се. С такива хора, които по-големи от теб самия, по-интересни, по-смели... Работата на актьора е все едно виждаш слънцето. Не можеш да го погледнеш, ако го направиш - то трябва да е само за секунди. Ако се опитваш по някакъв начин да го достигнеш, можеш само да се дигнеш на пръсти, да протегнеш ръка да му усетиш топлината, ама съвсем да застанеш до него - не можеш".
Радио ВИДИН: Максим Генчев ви определя като перфекционист. Разбира се, с оглед на задачата да изиграете Ботев, това е разбираемо. Какво е за вас Христо Ботев обаче?
"Това е доста труден въпрос да се каже накратко. Даже не съм сигурен дали има думи, които да го определят. Вече споменах, казвал съм го много пъти, аз го чета от дете. То стана от такъв чисто детски интерес. В библиотеката ни имаше книгата "Събрани съчинения на Христо Ботев", на която отпред е неговият лик. Просто ми беше интересно какъв е този човек. Много често като съм се връщал от училище или от игра с приятели го виждах. Бях много малък, още не можех да чета. Беше ми интересен като лице. Вече когато се научих, започнах да го чета, наистина ми хареса. Сигурен съм, че в детските ми години не съм го разбирал наистина и не съм успявал да вникна в детайли и в същината на написаното. Но наистина от малък го харесвам и чета. За мен той е пример, приятел, брат. Трудно ми е да го определя. Когато човек чете "Към брата си" все едно всеки, който чете, му става брат. Той ми е брат. Като брат ми е. Като по-голям брат. Винаги когато ми е тъжно и мъчно, аз отварям да прочета нещо от това, което е написал. Когато се обезверя, когато се чувствам самотен, си казвам, че светните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита, "Богат е", казва, пък го не пита... Същото е, така че Ботев е приятел, съмишленик, по-голям брат".
Радио ВИДИН: На 2 юни, в Деня на Ботев и на всички герои, как бихте се обърнали към нашите сънародници, какво трябва да кажем на народа?
"Аз реално нямам никакво право да казвам на никой каквото и да било. Аз на 2 юни смятам, че мога да кажа какво аз ще направя, иначе не е сериозно да казвам на който и да било каквото и да е. Аз като човек уважаващ свободата не искам да отнемам ничия свобода и не искам на никой да казвам какво да прави. Аз смятам сутринта да започна, четяйки Ботев. Да си го прочета целия. Когато започне сирената, да спра каквото правя, да се изправя, да си сложа ръка на сърцето, да се наведа хубаво, да помисля малко, да спра. След като спре сирената пак да си го прочета, да си пусна една хубава гайда, да си налея една чаша вино, да прелея малко и да му кажа едно "Благодаря ти".
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..