Видинчанин събра в книга историята на село Делейна и рода си

Николай Николов: Човек не трябва да прави компромиси с традицията и със заветите на рода и на близките

публикувано на 03.07.22 в 09:10

Снимка: Радио ВИДИН

Интервю с Николай Николов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Делейна и аз" е първата книга на Николай Николов, който представя в стотина страници историята на село Делейна и на рода си- алу Балани. Книгата е краеведска история. Докато събира историята на рода си, авторът осъзнава, че сведенията за селото, в което е минало детството му, са оскъдни. Така решава да започне да търси исторически източници за основаването на Делейна.

"Нямах амбицията да напиша книга в този й вид, Идеята се роди в момента, в който събрах родословното дърво на фамилията- тя е една от авторитетните фамилии. в селото... Глава на фамилията е баба Балана, което рядко се среща... Споменът на моите предци е, че тя е била красива, авторитетна и влиятелна жена, затова на нейно име е кръстена фамилията алу Балани. Идеята за книгата се роди, когато установих, че няма събрана каквато и да било информация за селото- много оскъдна е. Благодарен съм на хората, които са оставили каквато и да е следа, които са писали в летописната книга в библиотеката и учителите, които са водили летописната книга в училището..."

Книгата е базирана на научни изследвания и шестгодишно издирване на материали в архивите в София и Видин. Внимателно пресява сведенията, които включва, в стремежа си да няма засегнати сред делейнската общественост- заради пословичната им критичност:

"Събирам книгата в рамките на шест години и се радвам, че се осмелих да я издам, изхождайки от респекта ми към критичността на делейнската общественост. Бил съм прецизен в писането, ако съм си позволил да очертая мнение или оценка, то е било за общите въпроси, касаещи селото, обезлюдяването, саморазрушаващите се сгради и тенденциите в по-общ план".

Авторът има за цел да обобщи наличната информация, изследва периода от съществуването на селото. Посочва отделните местонахождения преди сегашното място на Делейна и наименованията на селото в отделните периоди, като се позовава на научно изследване на Маргарита Николова "Имената на нашите селища", в което се твърди, че селището датира от периода на мизите- I-II в пр.н.е. За древния произход на Делейна говорят и запазените до днес оброчни камъни, датирани от предхристиянския период.

Основно място е отделено на училището, църквата и читалището, поместени са оценки за развитието, урбанизацията, населението и видните личности на Делейна. Един от тях е Георги Станков- Даскала- основал в родната си къща училището през 1840 година, по-късно по негова инициатива през 1884 година е построена и сградата на училището .Вероятно получил образованието си при знаменития възрожденски даскал Йон Чолака от Брегово, учителствал в с. Градец, издигнат за кмет на с. Коилово и общината в с. Гъмзово, депутат в 4 Велико народно събрание през 1893 г., по-късно кмет на община Ракитница, след което отново учител в с. Косово- до края на живота си. По инициатива на Георги Станков през 1869 г. е построена църквата "Св. Георги", а след опожаряването й през 1876 пак по негова инициатива е започнало възобновяването и изографисването на храма.

Другият виден делейнчанин, намерил място в книгата на Николай Николов, е Христо Ликов- Мърц, герой от Межусъзническата и Първата световна войни, известен с пословичната си храброст, опазил и пренесъл знамето на 51-ви пехотен полк в България след пробива на Добро поле през октомври 1918 г..

Последната част на книгата е посветена на родовата памет- заради младите, и заради истината, казва авторът:

"В последната част на книгата си позволих да развия тематиката за моя прадядо Флоро, първият човек в Делейна, който се противопоставя на национализацията, заради което е осъден и лежи като политически затворник във Видинския затвор. Описал съм подробно неговото житие- битие.... най-вече заради по-младата аудитория, а и защото в нашата историография не е писано много. Пак в този период, когато дядо Флоро е задържан и осъден, се извършва конфискация на активите на семейството".

В тази глава е включен и бунта на жените от Северозапада, като реакция на събитията, който е описан в книгата на Михаил Груев "Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на ХХ век". В бунта участва прабабата на Николай Николов:

"Моята прабаба - баба Станка, участва с още 80-90 жени от селото в т.н. бунтове в Северозапада. Пет от жените са задържани, включително и моята прабаба, но впоследствие са пуснати- това като реакция на онзи етап".

Книгата завършва с историята на друг член на фамилията- Цветан Иванов Ангелов, който е избягал в чужбина през 1948 г., след което семейството му е подложено на репресия. Осем души от фамилията, сред които и две 7-годишни деца, са интернирани в никополското село Загражден. Там всички, включително и децата, работят в местната конопена фабрика и в селското стопанство, при тежки условия на труд.

"Това е било проекция на политическата пропаганда в онези години към близките и семействата на лица, възприемани като "врагове на народа" и "изменници на родината"- посочва в книгата си авторът и допълва, че въпреки тежката участ, те не са таяли злоба към никого:

"Както моят прадядо Флоро, така и тъста /б.р. Милен Иванов/, имаха силата и културата да го превъзмогнат".

Подзаглавието на книгата е "Бащино огнище"- името е продиктувано от преломен момент в живота на Николай Николов:

"Аз го изживях това, когато почина и последният мой близък и като глава на семейство трябваше да взема трудните решения, да се завърна и да живея тук. Това ме прави много горд и вдъхновен заради начина, по който живея сега и за начина, по който продължавам традицията на рода ми. Защото решението беше свързано с компромиси, а човек не трябва да прави компромиси с традицията и със заветите на рода и на близките".

В краеведската история са включени историко-географски данни и факти за селището, архивни материали и спомени, представен е и богат снимков материал, с който сякаш "оживяват" чешмите, оброците, старите къщи, учителите и хората, оставили следа в живота на Делейна.

Посланието, което авторът отправя към младите е:

"Да познават, да изучат корена си, да уважават семейството, традициите, обичаите, защото по този начин ние като народ може да продължим. При обратното, силно съм обезпокоен, че ако не познаваме историята и миналото си, не можем да продължим в бъдещето, в правилната посока. Правилната посока, така че България да я има завинаги, България да пребъде..."

Книгата "Делейна и аз" се разпространява с благотворителна цел. Събраните средства ще бъдат дарени на Видинска митрополия, в подкрепа на инициативата "Топъл обяд" за нуждаещи се, на църквата "Св. Георги" в селото и за семейство в нужда. Николай Николов ще продължи да издирва и събира късчета от историята на село Делейна, като разчита и на обратната връзка с хората, които пазят спомени от миналото на селото.