В миналото ли остана младежкият фестивал The Bridge

По това време на годината Видин оживява по много причини, но все още има младежи, които си спомнят за една от емблемите на града през лятото - фестивалът The Bridge. Младежи от цялата страна се събираха в града, жадни за знания и летни забавления, свързани с различни видове изкуства. И тази година обаче фестивал няма да има. И не заради COVID-19. 

Градът по свой начин претърпява загубата от всички събития, но най-много страдат тези, които дълги години са били и част от голямото семейство на The Bridge. Като актрисата Луиза Григорова, която бе и ментор в театралните и кино работилнички. Спомня си, че въпреки колебанията относно преподавателските й умения, разбирайки за фестивала и идеята му, се включва с удоволствие.

"Вклюбих се в този фестивал. Ако можех, всяка година щях да бъда във Видин. Била съм тук преподавател три години- два пъти на театралната работилница и веднъж, последния път, на 10-тата годишнина на фестивала, която за съжаление беше и последната, бях направила изцяло нова работилница, която мислех, че ще продължава напред. Това беше работилницата по актьорство в киното, което беше също супер интересно. За мен този фестивал беше нещо изключително. Аз съм разказвала за него абсолютно навсякъде. Този фестивал беше единствено по рода си в България невероятно преживяване..." - сподели актрисата.

Идеята за младежкия фестивал на изкуствата се ражда спонтанно. Един от организаторите е Красимира Елисеева- тогава ръководител на Общинския съвет по наркотични вещества във Видин. В началото събитието стартира с около 100 души и едва няколко работилници, но с течение на годините броят на участниците многократно се увеличава- до момента, в който за The bridge започва да се говори в минало време.

"Да, COVID беше причината, поради която на 10-тата годишнина, дори не успяхме да го закрием както трябва за съжаление този фестивал. Две години с COVID, сега ми се струва, че е много трудно да завъртим обратно колелото, защото просто се прави много трудно. Освен това ръководителите на работилниците бяха много млади, идваха тук безвъзмездно, никой нищо не им плащаше и работеха с тези деца. Децата си заплащаха само храната, иначе материалите и всичко останало беше безплатно. Абсолютно безплатно. И така, както започнахме със 100-тина деца, на 10-тата година бяха повече от 400. Смятахме, че на следващата пък ще бъдат още повече и всичко беше подготвено... Уникално, наистина. неповторим фестивал. Няма друг такъв. Поне аз не зная" - коментира Красимира Елисеева.

Човекът, с когото тя обсъжда идеята за The Bridge е Михаил Стефанов. Той и група млади музиканти, танцьори, актьори, поети и артисти искат да направят младежки фестивал, който да не е в София. Свързва се с Красимира Елисеева и идват във Видин. 

"Нямахме нито пари, нито идея, нито организация, когато дойдохме, но на следващата година реално се роди The Bridge. В първото му издание имаше около 100-тина младежи от 10-тина града, в последното, точно преди COVID, 10-тото юбилейно имаше 400 и няколко участника със 110 човека екип от 25 града в България. Така това се превърна в най-големия младежки фестивал в България към онова време. Идеята беше той да расте. Искахме да го направим с някакво международно участие, постепенно да се развива, но така се случиха нещата, че 2 години фестивалът на практика спря и позагуби инерция малко" - добави организаторът.

По думите на Мишо за The Bridge не е редно да се говори в минало време, защото възраждането му съвсем не е невъзможно. Той и екипът му имат намерение на есен да се съберат и да обсъдят нови идеи, както и да се помисли върху това може ли да се възстанови фестивалът.

"Аз съм оптимист за The Bridge. Смятам, че има нужда от неща като The Bridge. Той беше уникален фестивал и смятам, че Видин оживяваше по време на The Bridge по много хубав начин. Бих се радвал отново да съберем децата в някакъв момент" - добави Михаил Стефанов.

Чуйте повече в звуковия файл.