Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да си пленник в Афганистан- разказва журналистът Георги Милков

Снимка: Личен архив


На 15 август се навърши една година от връщането на талибаните на власт в Афганистан. На тази дата през 2021 година животът на афганистанците се преобърна на 180 градуса. Силите на САЩ и НАТО се изтеглиха след 20-годишна военна намеса в страната, президентът Ашраф Гани избяга, а талибаните се възползваха от объркването на правителствените сили и поеха контрола над Афганистан, налагайки нов ред.
 


По това време в страната работеха и българи в различни сфери на живота- в хуманитарни мисии, военни наблюдатели, различни специалисти-всички те неочаквано бяха поставен в неприятна ситуация, след като напускането на Афганистан стана почти невъзможно.


Въпреки че по това време не е в Афганистан, страната е оставила дълбока диря в живота на родения във Видин известен журналист, издател и пътешественик Георги Милков. Днес той се връща в спомените си назад с една история, която звучи повече като от филм, отколкото като истина.

Събитията за които разказва са от времето, когато е изпратен като военен кореспондент в Афганистан.


"Давам си сметка, толкова години по-късно, че аз отидох в тази страна абсолютно неподготвен. Не знам дали за Афганистан човек може да бъде изцяло подготвен, по-скоро - не, но тогава това решение бе продиктувано от форсмажорни обстоятелства- знаем какво се случи на 11 септември и започналата след това война срещу талибаните, които укриваха тогава главния, според американците, виновник за тази трагедия- Осама бин Ладен, ръководител на Ал-Кайда.

Войната започна изненадващо и аз изненадващо трябваше да замина, за да отразявам тази война. Тогава на терен още нямаше чужди войски. Българският контингент дойде много по-късно...
Тръгнахме уж подготвени, но на терен се оказа точно обратното. Конкретен пример- смятахме, че можем да си зареждаме сателитния телефон на ток, а то се оказа, че там електричество няма. Т.е., не си бяхме взели слънчеви батерии, както това бяха направили едни по-стари и опитни военни кореспонденти, знаейки какъв терен ги очаква в Афганистан...


Тогава това за нас беше по-скоро един младежки устрем да влезем на територията на Афганистан, да се придвижим напред с армията на Северния съюз и да влезем в Кабул с нея. Ситуацията на терен обаче се оказа съвсем различна и интензивността на военните действия не бе такава, каквато ние си представяхме.

Ние влязохме в Афганистан през Таджикистан, минахме река Пяндж с един сал някъде на 15 срещу 16 октомври на 2001 година през нощта и оттам започнахме придвижването си на юг. Крайната ни цел беше да стигнем фронтовата линия, която беше край Кабул. Разликата между сега и тогава е, че тогава северната част на страната не бе в ръцете на талибаните. Така стигнахме до Баграм, който беше в ръцете на Северния алианс. Това беше и мястото, където по-късно американците направиха основната си военна база в Афганистан, но по онова време там се намираше старото военно летище...


Ние се придвижвахме в една територия, където в едно село подкрепяха талибаните, в другото пък подкрепяха Северния съюз и това беше и основната трудност- да се ориентираме къде и в какво положение се намираме, в зависимост от това на чия страна са местните.

Не успяхме да стигнем до Кабул, а само до предградията му, защото се оказа, че военните действия не продължаваха толкова интензивно, колкото на нас ни се искаше. Тази война се водеше по друга логика, а не по тази, която ние си представяхме. В един момент се оказа, че сме изчерпили всичките си налични финансови средства, а батериите на сателитните ни телефони бяха приключили. Тогава започнахме да търсим начин да се приберем в България, защото войната очевидно щеше да продължи по-дълго, отколкото ние си представяхме. Така попаднахме на едно място, където ситуацията на терен се бе променила и попаднахме на бандити, които видяха в нас възможност да спечелят бързи пари, макар че ние вече нямахме такива.

Така се озовахме затворени в мазето на една къща и трябваше да намерим пари, за да се откупим. Тези хора разбира се не спечелиха, защото от българи пари не могат да вземат... Междувременно нашето правителство се задейства, а това стана след като аз успях да се обадя в София с последната резка от последната батерия на сателитния ми телефон. Дори разговора приключи преждевременно и аз до последно не бях сигурен дали са разбрали къде точно и в каква ситуация се намираме. За нас единственото нещо, което можехме да правим, бе да седим в това мазе и да чакаме спасение.

Слава Богу, бяха чули и разбрали... Бяха алармирани МВнР, службите за сигурност и дори президента. Бе създаден кризисен щаб в МВнР и в цялата тази ситуация бе привлечен предишният посланик на Афганистан у нас и чрез неговия брат, който командваше разузнаването на Северния алианс. Той от своя страна беше изпратил група въоръжени хора, които влязоха в къщата и ни освободиха.  

Общо взето, ние тогава не знаехме тези хора добри ли са или лоши, ще ни екзекутират ли или ще ни спасяват, но когато дойде един човек и на руски каза: Момчета, не се притеснявайте, ние сме приятели на вашето правителство, аз се почувствах изключително горд, че някъде, в някакъв афганистански тишлак моето правителство има приятели. Това определено повдигна националното ми самочувствие...

В мазето бяхме с още двама български колеги, имаше също руснаци, французи, поляци, германец и индиец. Тогава нещата не изглеждаха много весело, макар че ние се опитвахме да не падаме духом. Следващите събития обаче бяха по-голям повод за притеснения, понеже евакуацията ни от това място се оказа доста проблематична. Времето беше лошо, ние трябваше да излетим с един хеликоптер, който не можа да излети и едва не се разбихме... Така се оказа, че по-късните събития бяха по-рисковани отколкото нашия плен..."

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл   




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Чудното в чудесата на Божия Син

В седмата неделя след Петдесетница,  Църквата насочва нашето внимание към безспирните и безгранични Божии милости, благодеянията и чудесата, които Бог ни изпраща и дарява. "Велик е нашият Бог, който твори чудеса; и никога разказите за неговите чудеса нямат свършване. Няма очи, които да са видели всички тези чудеса; нито има език,..

публикувано на 11.08.24 в 08:00

Нова организация в Мездра подкрепя младото поколение в града

Нова младежка организация е сформирана в Мездра . "БУМ" ("Будни Устремени Мездренчани")   е екип от млади и амбициозни хора с различни професии. Един от основатели на "БУМ" е Цветослава Тодорова. Тя живее в китно село близо до град Мездра. Завършила е бакалавър "Книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския..

публикувано на 09.08.24 в 14:35

Операта "Медея" оживява сред Белоградчишките скали 

Операта "Медея" от Луиджи Керубини ще бъде представена на сцената на фестивала "Опера на върховете - Белоградчишки скали" . Премиерата ѝ бе в края на февруари на сцената на Софийската опера и балет. В Белоградчик предстоят два спектакъла - днес, 9 август и утре. Тази вечер публиката ще може да види като Медея родената във Видин оперна певица..

публикувано на 09.08.24 в 11:20

Отбелязваме Световния ден на любителите на книгата

9 август е Световният ден на любителите на книгата . Всяка година на тази дата чрез различни инициативи множество държави по света насърчават любовта към четенето. Книгата е източник на знание, редовното четене обогатява нашия речник и подобрява езиковите ни умения. Днешният ден е повод да ви срещнем с писателя и общественик от Монтана  Мартен..

публикувано на 09.08.24 в 11:00

Феста на диджеите-ветерани започва във Видин

Classic Telegrafa DJ Fest  започва днес във Видин. Тазгодишното издание на фест с диджеите-ветерани е 15-то и ще продължи до11 август. В    продължение на четири вечери ще звучат вечните хитове на 80-те и 90-те години на ХХ век.  Създател на събитието е телевизионният водещ и диджей Васко Громков, който гостува в студиото на Радио Видин...

публикувано на 08.08.24 в 17:50

Реконструкцията на основния довеждащ водопровод на Видин е към своя край

Реконструкцията на основния довеждащ водопровод на Видин от помпена станция "Сланотрън" скоро ще приключи. Това е един от най-важните инфраструктурни проекти във водоснабдяването в област Видин за последните 40 години. Старите и силно корозирали стоманени тръби на близо 15-километрово трасе са заменени с нови. Линейната част на реконструкцията е..

публикувано на 08.08.24 в 15:50

Празник на малината ще се проведе в Берковския Балкан

Традиционния празник на малината организират през почивните дни в Берковския Балкан. От 9-и до 11 август за посетителите са предвидени множество мероприятия - туристически походи, беседи, музикална програма с много веселие и др. Организатори на празничните дни, които ще се проведат на почивната зона на Ком, са Община Берковица и местното дружество..

публикувано на 08.08.24 в 13:59