Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екоорганизации връщат изчезнали птичи видове у нас

Снимка: ПП Врачански Балкан

Белоглави и черни лешояди населяват територията на Врачански Балкан. За да се стигне дотук, екологични организации изминават дълъг път, защото двата вида от дълги години не са срещани в страната. В района са пуснати над 50 белоглави лешояда, внесени в страната предимно от Испания и Франция. Природозащитниците са изградили площадка за подхранване и адаптационната волиера над село Долно Озирово в община Вършец. Волиерата е 10 на 25 метра, между 2 и 4 метра е висока, в нея лешоядите престояват до една година, които организациите внасят в България и след това се освобождават в природата. Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици основно е човекът, който наблюдава процеса по възстановяване на вида на територията на "Врачански Балкан".

"Всъщност това беше една много стара идея още при създаването на природозащитните дружества в България, говорили сме си и сме си мечтали да могат да се възстановят такива изчезнали животински видове, в случая лешояди. И започнахме с колегите от "Зелени Балкани", Фонд за дивата флора и фауна, нашето Дружество за защита на хищните птици, тук на местна територия ние сме в партньорство с Природен парк "Врачански Балкан". Това се реализира и с много други организации, които ни съдействат - БАБХ, това са Общини, различни фермери на места. За нас това е един пример как за да се случат тези неща с лешоядите, бяха нужни усилията на много хора и организации за над 20 годишен период от време. Внасяме птици от Испания, от Франция и от зоопаркове", каза Георги Стоянов.

Проектът по възстановяване на вида е започнал през 2004 година Природният парк "Врачански Балкан" е едно от четирите целеви места по този първи проект. В природата са освободени над 50 белоглави лешояда от реинтродуцираните птици (бел.ред.-внесените и адаптирани в страната птици). В момента броят им е около 70. Първото освобождаване на птици става през 2010 година. 2015 година е установен първият случай на успешно загнездила двойка и съответно първото малко излюпено във Врачански Балкан белоглаво лешоядче. След това успешните двойки се увеличават.

"Тази година сигурно има 12 малки, като допускам, че може да има още единични двойки, но не повече от една-две, според мен. Ние направихме на няколко пъти внасянето на птиците, освобождаването.", каза Георги Стоянов.

От три години във Врачански Балкан се работи и за връщането на черните лешояди. До момента са пуснати близо 30 птици. Тази година е забелязана и първата гнездяща двойка черни лешояди. 

Разходка и наблюдение на белоглави и черни лешояди организират на 3 септември във Врачанския Балкан. Поводът е Международния ден на лешоядите. Еколозите извършват постоянни наблюдения на лешоядите във Врачанския Балкан, включително и на гнездата, в които са излюпени малките. На едно такова място да наблюдение, Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици разказа за грижите, които се полагат за възстановяване на вида:

"Районът е централен. Тези големи скални масиви, всъщност те много често прелитат над тях. Така наречената Згориградска стена, тука гнездят и част от белоглавите лешояди. Освен тези скали гнездови има в източна посока към Искърския пролом, има на още две места скали, където гнездят лешояди. Основната колония се намира до голям венец отвесни скали до връх Стрешер. Черните лешояди на този етап имаме една двойка, която гнезди тази година. Тя не е тук във "Врачански Балкан", ами е малко по-встрани в западна Стара планина."

Черните лешояди гнездят по дървета, много рядко по скали, както белоглавите. В нашето съвремие проблемът за тях е, че са изрязани подходящите дървета за гнездене на карталите. За да помогнат на освободените черни лешояди да останат на наша територия, еколозите освен че ги подхранват, правят и гнезда на подходящите дървета.

Организацията "Зелени Балкани" работи за връщането в природата на още един изчезнал допреди години вид - белошипите ветрушки. Градимир Градев е доктор по екология, част от екипа на "Зелени Балкани" над 20 години. Работата му е свързана с опазване на хищни птици - царски орли, белошипа ветрушка, лешояди. В момента работи за опазване на белошипата ветрушка - това е друг вид птица, който възстановят от организацията, след като е изчезнал от страната ни. Тава са едни от най-колоритните соколчета, които се срещат в България, пък и в Европа, смята Градимир Градев:

"Белошипата ветрушка е една от най-често разпространените птици в миналото, не само в България, но и в Европа. Тя е по принцип хищна птица, храни се с жива плячка, ловува, но за разлика от другите видове хищни птици тя гнезди близо до хората. Храни се с насекоми, дребни гризачи. Обикновено са по няколко двойки на едно и също място. Другото много интересно нещо е, че мигрира, прави дълги класически миграции от България на юг."

Мястото, на което зимува е отдалечено от размножителните територии на 3500-4000 километра. Еколозите са установили, че птиците от България зимуват в Нигерия, Чад. В края на миналия век видът изчезва от България. Последните регистрирани гнездови находища в България са в началото на 90-е години. Дълги години няма доказано място, на което видът да се размножава и отглежда потомство. Това е една от причината от "Зелени Балкани", подобно програмата с лешоядите, да се захванат с възстановяване на този вид в природата на България. Първата стъпка са специализираните клетки за изкуствено размножаване в Спасителния център на организация.

Първите белошипи ветрушки идват от един германски зоопарк. През 2012 - 2017 с европейски средства ветрушки се внасят от Испания и се адаптират в страната. Така се възстановяват първите гнездящи колонии в Сакар планина.

Още за усилията на еколозите да върнат изчезнали видове може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще има ли сняг тази зима

Защо настоящата зима ще бъде по-студена от миналата? За да отговори на този въпрос климатологът проф. Георги Рачев обясни, че трябва да има база за сравнение. Миналата година не е база за сравнение, защото тя беше най-топлата зима откакто съществуват метеорологични наблюдения в България с температури почти 3 градуса над нормата.  "А съвременната..

публикувано на 28.11.24 в 16:37

Село Ослен Криводол с награда от екологична кампания

Село Ослен Криводол в община Мездра получи първа награда в категорията "Най-малкото населено място с голямо въздействие" в кампанията "Искам да съм полезен... рециклирай ме!" за 2024 година и парична награда от 1000 лева. Населеното място за втора година участва в инициативата, разказа Диана Иванова- председател на местното читалище "Развитие..

публикувано на 28.11.24 в 16:33

Всеки квартал на Враца ще има свой цвят при изцъфтяване на дърветата

Засадени са още 500 дървета и храсти във Враца. В поредната инициатива на кампанията "Зелена Враца" бяха озеленени кварталите:  "Дъбника", "Сениче", "Младост", "Медковец", "Металург", "Самуил", "Бистрец" и "Кулата", както и централна градска част. Новозасадените дървета са липа, акация, японска вишна, индийски люляк, розова акация, див рожков,..

публикувано на 28.11.24 в 16:29
Проф. д-р Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Видинското царство е просъществувало до 1422 година

Днес на терена на разкопките на Античния римски град Бонония във Видин ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров представи информация за проучванията. Над 200 находки са открити за краткия период от разкопките през този сезон, като те продължават. На събитието присъства и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история..

публикувано на 28.11.24 в 15:34

Шкумбата в "Час при зъболекаря"

Известният български комик и шоумен Димитър Туджаров - Шкумбата гостува в рубриката "Час при зъболекаря". Той се върна години назад, за да си спомни първата си среща със зъболекаря и я определи като много трудна: "Вътре нещо бучеше: бзззз... Не беше страшно, но втори път гледах да не отида на зъболекар и си миех зъбите всяка сутрин, даже и..

публикувано на 28.11.24 в 12:25
Майкъл Флетли

В "Музикална зона" на 28 ноември 2024 слушаме Ронан Хардиман

Ронан Хардиман е ирландски композитор, роден в музикално семейство, където трите му сестри и един брат свирят на традиционни ирландски инструменти. Стартирайки с поп и рок музика, по-късно се ориентира към материал, следващ ирландските традиции. Един от върховете в творческата му кариера е създаването на музика за спектакъла на Майкъл Флетли..

публикувано на 28.11.24 в 09:00

Подпомагат млади фермери и малки земеделски стопанства

По две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони могат да кандидатстват земеделските стопани. Отворен е приемът на заявления за подпомагане на млади фермери и на много малки земеделски стопанства. До дни се очаква да бъде отворен приемът на заявления за стартова помощ и за нови земеделски стопани. Проектните..

публикувано на 27.11.24 в 17:45